Решение № 11003 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15090/2010 г.

Решение № 11003 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15090/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Златко Тодоров Трендафилов, в качеството му на управител на "Дискавъри-95" ЕООД, срещу решение № 3051 от 8.10.2010 г. по адм. дело № 2771 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона и неговата необоснованост, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на ТД на НАП-гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявената касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с молба с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 и чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, с иск да бъде прогласена нищожността на съдебно решение № 112 от 9.11.2009 г. адм. дело № 4594 по описа за 2009 г. на Административния съд - София град. Това съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 266 от ДОПК. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество "Дискавъри-95" ЕООД срещу решение № 195 от 11.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. С последното е оставена без уважение жалбата на това дружество срещу действията на публичния изпълнител при РД-София на АДВ по повод провеждане на търг с явно наддаване. Постановеният съдебен акт в това производството по ДОПК е окончателен по силата на чл. 268, ал. 2 от ДОПК. Решаващият съд, чийто съдебен акт е предмет сега на касационен контрол, правилно е приел, че е сезиран с допустим иск, като с него се иска прогласяване нищожността на посочения съдебен акт на същия съд, постановен в друго съдебно-административно производство. Изложени са подробни съображения относно основателността на предявения иск, а именно такива, свързани с твърдения за незаконен състав, издал акта, понеже е била осъществена умишлена замяна на съдията докладчик, в нарушение на установената система за случайно разпределение на делата. Според чл. 164 от АПК административният съд разглежда делото в състав от един съдия. Разпределянето на постъпващите в съда дела се осъществява от председателя на съда, негов заместник или от председателя на отделението, като съдията-докладчик се определя съобразно последователността на постъпването на оспорванията, чрез електронно разпределение или чрез друг начин на случайно разпределение, по силата на чл. 157, ал. 1 и ал. 2 от АПК. По делото не е бил спорен фактът, че съдия Владимир Николов е съдия при административния съд - София град, отговаря на установените изисквания за заеманата длъжност по Закона за съдебната власт, както и през периода 14.10.2009 г. (датата на първото по делото съдебно заседание) - 9.11.2009 г. (датата на постановяване на съдебния акт) не е имало промяна в статута му. Не е спорен фактът, че съдия Владимир Николов не е определен като докладчик по посочения начин, но това не прави съдебния състав незаконен, некомпетентен или предубеден, още повече, че по обективни причини е възможно да се наложи такова заместване, както и че ищецът е разполагал с процесуалната възможност да оспори състава на съда. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Регламентираният институционен контрол, уреден в Глава Дванадесета "Касационно производство" на АПК, както и извънредният способ на отмяна, предвиден в Глава Четиринадесета от дял Трети на АПК не гарантират и не изчерпват възможността за защита от нищожните съдебни актове, които не са обжалвани или които не подлежат на касационно обжалване (определение № 2341 от 22.02.2010 г. по адм. дело № 15728 по описа за 2009 г. на ВАС, V отделение). Законодателят е уредил възможността да се предяви нищожността на съдебен акт по исков ред, безсрочно или чрез възражение. Законът не дава дефиниция на нищожните съдебни решения. В правната теория и съдебната практика обаче е изяснено, че нищожни са тези решения на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността съдебния акт. Това са решения, постановени от съд в ненадлежен състав или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове; решения по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираеми решения или такива, които не са в писмена форма, или пък не са подписани поради отказ на болшинството от състава да стори това. В процесния случай съдебният акт е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежния състав, в пределите на правораздавателната му власт така, както е предоставено от закона. Изготвен е в изискващата се от закона писмена форма и е подписан. Съдържанието му е точно и ясно. Обжалваното решение е правилно постановено, понеже са изложени са подробни и аргументирани изводи, и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение