Решение № 4721 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2011 г.

Решение № 4721 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Образувано е по жалба на Иван Парасков Димитров от гр. Бургас против заповед на областния управител на област Бургас, с която е постановен отказ да се утвърди оценката за определяне на дължимото обезщетение по реда на ЗОСОИ за одържавено движимо имущество на наследодателя му Параско Димитров Камцаров, оставено в с. Кобалица на територията на Гърция. Ответната страна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за уважаване на жалбата по заключението на вещото лице. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, включително и представеното и изслушано експертно заключение, прие следното: Няма спор по делото, че жалбоподателят е правоимащ по ЗОСОИ и с решение № РД-07-325 от 17.10.2000 г. на областния управител му е признато това право на обезщетение с компенсаторни записи за стойността на описаното в клетвената декларация имущество. По настоящия процес Върховният административен съд е потвърдил решение на Административния съд - Бургас, с което е била отменена заповед № РД-09-10 от 11.02.2009 г. на областния управител на област Бургас и е отменил решението в частта с която утвърдена представената оценка, като е определена стойността на обезщетението в компенсаторни записи в полза на Иван Парасков Димитров с признато право на обезщетение с компенсаторни записи съгласно решение № РД-07-325 от 17.10.2000 г. на областния управител на област Бургас за стойността на описаното в клетвена декларация от 25.11.1944 г. от неговия наследодател. Утвърдената от съда стойност е в размер на 296 200 лв. в компенсаторни записи. Основният спорен въпрос в хода на процеса е относно оценката на размера на определеното обезщетение и методиката, по която следва да се извърши. С оглед забраната на чл. 227 от АПК разглеждането и решаването на спора е от компетенцията на трето отделение на Върховния административен съд, който следва да реши спора по същество. Затова при разглеждането на делото отново е допусната експертиза, която да установи размера на обезщетението за одържавеното имуществото, посочено в клетвена декларация. При изготвянето на заключението вещото лице е извършило оценяването по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ. От назначената експертиза е видно, че при изготвянето на оценката пред административния орган и пред първата инстанция е сгрешен размерът на средната работна заплата, като е взета годишната такава, два пъти деноминирана. Правилното е съгласно определената законова методика да се вземе предвид месечната недоминирана. Вещото лице е взело предвид клетвената декларация и се е съобразило със законовата формула, където СИО е стойността на имуществото при отчуждаването му, ТСМЗ - средната работна заплата за последното тримесечие, и СМЗО - средната месечна заплата през годината на отчуждаването, като за 1944 г. тя е 5958 лв., а за 1997 г. - 127,9 лв., като данните са взети от НСИ. Обезщетението е изчислено в размер на 3755 лева. Съдът счита, че заключението е компетентно дадено, съответства на доказателствата по делото и при спазена методика на изчисляване по ЗОСОИ, поради което следва да се приеме и постанови решение, с което да се определи следващото се на жалбоподателя обезщетение по ЗОСОИ съгласно даденото заключение на вещото лице. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,