Решение № 13234 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2015 г.

Решение № 13234 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2015 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Павлин Бойков Бъзовски срещу решение № 4196/17.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5118 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град, с което частично е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 2121206516/17.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, частично потвърден с Решение № 562/28.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е налице нарушение на чл. 48 ЗДДФЛ предвид факта, че изготвеният в ревизионния доклад паричен поток на касовата наличност на РЛ е към определен момент, отразяван e отрицателен резултат към съответна дата, като превишението на разходите над приходите следва да се изчислява на "годишна база". Касаторът сочи също, че при правилно изчисление на паричните потоци и съобразяване на доказани приходи, величините във вид на недостиг биха били различни. По тези съображения касаторът моли да бъде отменено решението в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г. и 2010 г. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. София, чрез юрк. Иванов, излага довод за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 2121206516/17.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, частично потвърден с Решение № 562/28.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на Павлин Бойков Бъзовски е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 2 707.13 лв. и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 20 439.21 лв. и за 2010 г. в размер на 1 095.71 лв., както и лихви в общ размер на 14 431.51 лв. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е съставен паричен поток за всяка от процесните години, от който е установено, че разходите на ревизираното лице, превишават доходите му, а именно за 2006 г. в размер на 13 929.71 лв., за 2007 г. в размер на 83 013.38 лв., а за 2010 г. в размер на 10 957.14 лв. Превишението на разходите над приходите е квалифицирано като доход за облагане. За установените отрицателни салда, органите по приходи са приели, че са налице доходи с неустановен произход - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване. За да отхвърли жалбата в горепосочените части, в които на Павлин Бойков Бъзовски са определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2010 г., първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства за получени доходи от РЛ и извършени разходи, и съставен от органа по приходите паричен поток, безспорно е налице превишение на разходите над приходите за 2007 г. и 2010 г., поради което правилно данъчната основа е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Досежно определените задължения за 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), съдът е счел, че са налице несъмнени доказателства, които опровергават констатациите на органа по приходите аз наличието на превишение, поради което като е приел за основателна жалбата, съдът е отменил РА в тази му част като неправилен. Решаващият състав е приел, че не следва по аргумент от чл. 12, чл. 15 и чл. 48 от ЗДДФЛ, че недостига, т. е. превишението на разходите над приходите на ревизираното лице трябва да се определят на годишна база, тъй както облагането по ЗДДФЛ по принцип е на годишна база. Счел е, че посочените по-горе норми не се отнасят за облагането по аналог. Като се е мотивирал така, съдът е приел за правилни констатациите на органа по приходите, че за целите на облагането по особения ред (по аналог), недостигът на средства не се определя като разлика между годишните салда на приходната и разходната част, а в хронологичен ред по дати. Възраженията на ревизираното лице в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2010 г. са преценени от съда като неоснователни, а РА е потвърден като законосъобразен. Настоящият касационен състав намира решението за неправилно в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2010 г., като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. В останалата част досежно установените задължения за 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) РА е отменен и решението като необжалвано в тази му част е влязло в сила. Обжалваният ревизионен акт е издаден по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след констатирани от органа по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите трябва да установят общия размер на всички получени суми, които са на разположение, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В случая е основателно възражението на касатора за нарушение на чл. 48 от ЗДДФЛ предвид факта, че изготвения в ревизионния доклад паричен поток е към съответни дати на осъществените парични операции. Недостигът е изчислен като са сумирани отрицателните салда подневно. Превишението на разходите над приходите не е изчислено на годишна база. Всъщност първоинстанционният съд в мотивите си е отговорил на едно от основните възражение на жалбоподателя, че при изготвяне на паричния поток ревизията правилно е посочила недостиг не на годишна основа, а на дневна такава. Затова съдът ще следва служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши проверка на съставения паричен поток на Бъзовски и да се произнесе на годишна основа има ли недостиг на парични средства, да установи на тази база за всяка една от ревизираните години каква е данъчната основа за облагане, ако има такава и съответния данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2010 г. Въз основа на експертизата съдът ще следва да се произнесе налице ли е или не недостиг на парични средства на годишна база, а не на дневна, което да е основание за определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Поради неизясняване на спора от фактическа страна, настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Бъзовски, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се постанови друго решение по съществото на спора при спазване указанията, дадени в настоящето решение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,