Решение № 5612 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2012 г.

Решение № 5612 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" против Решение № 1830 от 13.07.2012 г. по адм. д. № 1472/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 031104350/11.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 76 от 28.03.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 02.2008 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 48 895,75 лв. и лихви за забава в размер на 22 444,46 лв., както и в частта за присъдени разноски на дружеството в размер на 3 653 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, иска се отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в оспорената част и да се присъди в полза на Д "ОУИ" - Варна юрисконсултско възнаграждението в размер на 1 876,80 лв. Ответникът по жалбата - "Вивиън " ЕООД, представлявано от управителя Христо Несторов Стефанов, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, в представено писмено възражение оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество, съобрази следното: Предмет на оспорване пред първо инстанционния съд е РА в частта за доначислен ДДС върху плащане в размер на 150 000 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, което ревизиращият орган е приел, че е авансово плащане - данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, в редакцията на текста към 2008 г., за което "Вивиън" ЕООД е следвало да начисли ДДС. За да отмени РА първоинстанционният съд е приел, че се касае за капаро/задатък, който е необлагаем с ДДС. Решението е неправилно. Ревизията е извършена на "Вивиън " ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала Христо Несторов Стефанов, което е закупило с предварителен договор с дата 28.02.2008 г. от "Вивиън " ООД, недвижим имот - парцел и сгради, в к. к. "Чайка", гр. Варна, за сумата 650 000 евро, от които в деня на подписване на договора, платени 150 000 евро. В раздел II, т. 1 от Договора е записано, че сумата 150 000 евро е капаро, но в същия текст като продължение е записано, че остатъкът от сумата в размер на 500 000 евро ще бъде изплатена от продавача на купувача в деня на сключване на окончателния договор, за което са правилни изводите на ревизиращите органи, че сумата 150 000 евро е авансово плащане - част от уговорената продажна цена на имота по договора, т. е. данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, в редакцията на текста, ДВ, бр. 113/2007 г., съгласно която когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Предпоставките за дължимост на данъка са били налице към датата 28.02.2008 г. и начисляването му с РА е законосъобразно. Всички останали възражения на оспорващия във връзка с това, че е изкупил изцяло дружеството "Вивиан " ООД и че няма интерес от сключване на окончателен договор, са неотносими към дължимостта на данъка. Действително, установява се в хода на ревизията, че след сключване на предварителния договор на 28.02.2008 г., са извършени последващи действия във връзка с изкупуване на дялове от "Вивиан " ООД и последващото му преобразуване във "Вивиън " ЕООД, понастоящем вписано в ТР като "Вивиън " ООД, със същия ЕИК, седалище и управление на фирмата, но така установените факти не освобождават, а напротив - потвърждават отговорността на Христо Несторов Стефанов за задължението за ДДС по РА в размер на 48 895,75 лв. към 28.02.2008 г. и начислените лихви за забава в размер на 22 444,46 лв., поради което РА в оспорената пред първоинстанционния съд част е законосъобразен и неправилно е бил отменен от съда. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него, се постанови друго по същество, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу РА, в оспорената част. При този изход на спора на административния орган - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК в размер на 1 970 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп., ДВ, бр. 2/2009 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,