Решение № 11948 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14820/2009 г.

Решение № 11948 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14820/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ай ЕМ Джи - Марио Бетов" - гр. Плевен чрез адв. Оля Ботева срещу решение № 437/28.09.2009 г., постановено по адм. дело № 275/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 150800609/07.10.2008 г., потвърден с решение № 97/12.03.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определен за внасяне ДДС за данъчен период месец март 2007 г. в размер на 23 983,21 лв. и лихви - 5 250,58 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се сочат и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като според касатора съдът не е изложил собствени мотиви, а е преповторил констатациите, направени в експертизата. Касаторът се оплаква, че ДДС наистина не е начислен своевременно, но и макар и със закъснение, след като е начислен, неправилно е начислен още веднъж с ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като в съдебното производство жалбоподателят не е опровергал констатациите в ревизионния акт за установените липси на стоки, а твърденията, че същите са били реализирани впоследствие и тогава е начислен ДДС, не са подкрепени с надлежни и убедителни доказателства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата Великотърновският административен съд е приел, че законосъобразно ревизията е установила липси на стоки на стойност 99 760 лв. и е начислила ДДС в размер на 19 952 лв. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Този извод е направен въз основа на констатираното от органите по приходите от проверка на оборотна ведомост към 31.03.2007 г. и аналитични регистри на сметки 203, 204, 205, 302, 303, 304 и 312, от които било видно, че стоките са отразени като налични, но при извършената инвентаризация такава наличност не е била установена. За представените фактури за продажба на плодове и зеленчуци, на мобилни апарати, на оборудване за ресторант, миячна машина и стопански инвентар, съдът е приел, че не е доказана последващата продажба на тези стоки, т. е. не е установена реалността на продажбите. За плодовете и зеленчуците съдът е приел, че жалбоподателят при инвентаризацията не е декларирал къде се намират липсващите и осчетоводени по с/ка 304/2/7 1409 кг. краставици, 22729 кг., портокали, 7477 кг, . мандарини и 4513 кг. киви, както и че макар и да е твърдял, че ги е продал, не е представил никакви доказателства за реалността на доставките. За останалите липсващи стоки - мобилни апарати, стопански инвентар и оборудване, съдът е изложил мотиви, че са констатирани липси по с/ки 302 и 304, затова е прието, че няма идентичност между тези, които са липсвали и тези, които са продадени впоследствие - (напр. 100 бр. мобилни апарати "Нокиа 1110" и стопански инвентар). Обжалваното решение е правилно. Спорът между страните се свежда до това дали отразените като налични стоки по счетоводни данни към 31.03.2007 г., са били фактически налични при извършената инвентаризация. При ревизията по повод извършената инвентаризация посочените по-горе стоки не са били намерени, както и е констатирано от органите по приходите, че при поискване не са представени доказателства от ревизирания субект за съхранението им и за извършено разпореждане с тях. Представените с жалбата срещу ревизионния акт доказателства - фактури за продажба на констатираните от ревизията липси на плодове и зеленчуци, мобилни апарати, оборудване за ресторант и миячна машина, както на стопански инвентар и оборудване, правилно не са ценени като годни доказателства за извършени разпоредителни действия с процесните стоки. Правилно и органите по приходите и впоследствие и съдът са приели, че касаторът не е ангажирал доказателства къде са съхранявани процесните стоки, като се има предвид например за плодовете и зеленчуците, че са в големи количества и съхранението им следва да бъде при определени условия. Освен това дори да се приеме, че стоките наистина са били продадени, освен фактурите е следвало да се представят доказателства за реалното им предаване на получателите - приемателно-предавателни протоколи, товарителници и др. транспортни документи. За мобилните апарати, за които касаторът е твърдял, че са предадени на отговорно пазене на Георги Бунов от гр. София, е установено, че това лице не е намерено на посочения адрес, нито се е отзовало на изпратеното известие. Установяването на липси на стоки при извършване на инвентаризацията, не се опровергава от впоследствие представените фактури за продажба на същите стоки, тъй като ако това е било така, е следвало при инвентаризацията да не се установят липси или касаторът да ангажира доказателства за извършени разпоредителни сделки със стоките преди инвентаризацията, а не след нея. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС предвижда, че се начислява ДДС, когато регистрирано лице е приспаднало данъчен кредит, но се установи липса, то това означава, че данъчният кредит не се е дължал и затова се начислява данъка. В този смисъл неоснователно е касационното оплакване, че данъкът е начислен, макар и със закъснение. При липса на категорични доказателства за продажба на стоките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, приложима е правната норма на чл. 79, ал. 3 ЗДДС и като е приел това първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Въпреки изхода на делото и направеното искане в депозирания писмен отговор на ответника, разноски не му се присъждат под формата на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и с оглед резултата, който не се променя с настоящето решение и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, разноските са присъдени за цялото съдебно производство с обжалвания съдебен акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено правилно и като такова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,