Решение № 12328 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6321/2015 г.

Решение № 12328 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6321/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 3489/30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 6539/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата - Милена Желязкова Минева, от гр. София, чрез пълномощника си адв. Славчева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение, тричленен състав на ВАС е отменил заповед № ЧР-03-18/21.05.2013 г. на министъра на правосъдието, с която на Милена Желязкова Минева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. От доказателствата по делото е установено, че административното производство е започнало по силата на заповед № ЧР-03-002/09.01.2013 г. на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу Минева по повод на постъпили данни за извършени нарушения в периода, в който е изпълнявала функциите си на пробационен инспектор по чл. 40, 41 и чл. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН. Като фактически обстоятелства е посочено, че Минева умишлено е контактувала с лишени от свобода и техните семейства, за да извлече лична изгода. Дисциплинарно разследващия орган е приел, че в периода, в който е изпълнявала служебните си задължения Минева е осъществявала нерегламентирани контакти с част от лишените от свобода, с които е трябвало да има само професионални отношения с последен контакт с Милодина Маринова - майка на лишения от свобода Тодор Тодоров на 31.10.2012 г., когато служителката посещава дома й. Цитирано е постановление за привличане като обвиняем, което според дисциплинарно разследващия орган е официален документ, от който се установява че през месец октомври 2012 г. Минева в съучастие с Валентин Лазаров са подбуждали лишени от свобода -Тодоров и Русев съзнателно да потвърдят неистина в полза на подсъдимия Лазаров; от 2009 до 19.12.2012 г. в качеството си на длъжностно лице в Затвора гр. София Минева поискала дар - сума от 1000 лв. за заличаване на наказание и 2000 лв. за да подготви предложение по чл. 73 от ЗИНЗС. През месец юни в гр. София в съучастие с Лазаров поискала дар - сума в размер на 5000 лв. от лишен от свобода, за да упражни влияние при вземане на решение на длъжностни лица от комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. Въз основа на така установеното дисциплинарно разследващия орган предложил на Минева да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за посочените по-горе нарушения на Етичния кодекс, което поведение според дисциплинарно разследващия орган представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР (отм.). На 21.05.2013 г. министърът на правосъдието е издал оспорената заповед № ЧР-03-18/21.05.2013 г., с която е наложил на Милена Желязкова Минева дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта министърът посочва приетата от дисциплинарно-разследващия орган фактическа обстановка и след като описва извършените действия в хода на дисциплинарното производство посочва като правни основания за издаване на заповедта - чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 13, 40 и 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Като е обсъдил приложените към административната преписка писмени доказателства и събраните в хода на съдебното производство доказателства, тричленният състав е обосновал правни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и недоказаност на твърдяните дисциплинарни нарушения, които обуславят незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно наказание. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като изцяло възприема установените фактически обстоятелства и правни изводи. Правилни са изложените съображения в мотивите на обжалваното решение относно нарушението на изискванията на чл. чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.), която предвижда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа нормативно установените реквизити, а именно - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Необходимо е още наказващият орган да посочи въз основа на какви доказателства е установил извършеното нарушение, тъй като само тогава наказаният служител би могъл да реализира правото си на защита в пълния му обем. В конкретния случай липсва посочване на място, време и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като правилно съдът е приел, че възпроизвеждането на твърденията на свидетелите не може да замести описанието на извършеното нарушение. Касационната инстанция споделя правните изводи в оспореното решение относно допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила при издаването на заповедта за дисциплинарно наказание. Нарушенията касаят осъществяване правото на защита в административното производство от страна на служителката, поради което са съществени. Като такива обосновано тричленният състав е приел липсата на доказателства дисциплинарно наказващият орган да се е запознал с материалите, събрани и изготвени от дисциплинарно - разследващия орган, както и с възражението и обясненията на Минева; липсата на доказателства, че същият е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 4 ЗМВР - да събере и оцени всички доказателства, включително посочените от държавния служител; /в случая твърденията в писмените обяснения на свидетелите са приети безкритично, не са обсъдени в съвкупност, с останалите доказателства и не са предприети действия за проверка на достоверността им/. Нарушение на процесуалните правила представлява и неуведомяването на посочения от Минева служител, който тя е посочила с цел да да бъде подпомагана в защитата си, както и данни по преписката този служител да е участвал в производството пред административния орган. Нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание е неизпълнение на служебните задължения. Съгласно чл. 221 от ППЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Изводът, който се налага от цитираната разпоредба на чл. 221 от ППЗМВР, е че нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение от страна на служителя. В конкретния случай дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, извършени през периода 2009 г. - 2012 г. в качеството й на длъжностно лице - инспектор II-ра степен пробация в затвора София. Правилно съдът е приел, че за нарушения, извършени през периода преди 2011 г. не може да се ангажира дисциплинарна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗМВР (отм.) за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В подкрепа на тези изводи следват и доводите на касационната инстанция, че при определяне на наказанието е нарушена разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. След като е определено дисциплинарното наказание за няколко нарушения, част от които са извършени повече от две години преди налагането на наказанието, така определеното наказание не е съразмерно на тежестта на извършените нарушения. Липсват и доказателства за обсъждане на цялостното поведение на служителката по време на изпълнението на службата й в МВР. Доказателствата по делото, събрани по време на дисциплинарното и съдебното производство не доказват по безспорен начин извършените от касационната жалбоподателка тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в използване на служебното положение за лична облага и за облага на трети лица, злоупотреба с власт и неспазване на Етичния кодекс за поведение. Касационната жалбоподателка е уволнена дисциплинарно само въз основа на обясненията на изтърпяващите наказание лишаване от свобода лица Тодоров, Къртев, Русев, Христов и майката на Тодоров - Маринова. Те твърдят, че Тодоров и майка му са давали пари на жалбоподателката, за да направи предложение пред Комисията по изпълнение на наказанията и да му уреди предсрочно условно освобождаване, промяна на режима, преместване в затворническо общежитие, уреждане да започне работа. Жалбоподателката е работила като пробационен служител и всичко това не е в нейните правомощия, това е от компетентността на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. Липсват доказателства Минева да е определяна от началника на Затвора за чл. на такава комисия. Дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил задължението си в хода на дисциплинарното производство да установи по безспорен начин извършването на дисциплинарно нарушение от държавния служител преди да наложи дисциплинарно наказание. Обосновани са и правните изводи за материална незаконосъобразност на заповедта, поради недоказаност на нарушенията и вината за извършването им от страна на служителя на МВР. За да обоснове извода си, че Минева е извършела вменените й нарушения на служебната дисциплина органът е съобразил факта, че срещу същата е образувано наказателно производство. Този факт обаче също не установя по безспорен начин извършване на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана отговорността й - нарушение на норми от ЕК. В случай повдигнатите на Минева първоначално обвинения отчасти се покриват с вменените й дисциплинарни нарушения, но наказателното производство срещу същата не е приключено с влязла в сила присъда, за да може да се приеме за установен извода, че същата е извършила деянията, за които същата е привлечена като обвиняема. Дисциплинарното производство е отделно и независимо от наказателното, при което за дисциплинарно-наказващия орган е налице задължение в хода на това производство да установи по безспорен начин извършването на дисциплинарно нарушение от държавния служител, преди да наложи дисциплинарно наказание. Предвид изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационната частна жалба също е неоснователна. Определението на съда, с което е отхвърлена жалбата на Министъра на правосъдието против протоколно определение от 19.11.2014 г., постановено по административно дело № 6539/2014 г., с което му е наложена глоба в размер на 100 лв. е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Налице е неизпълнение на задължителни указания за събиране на допълнителни доказателства, дадени от съда. Тези доказателства не са били представени, което е станало причина за отлагане на делото и е затруднило производството по делото. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция е направено искане от пълномощника на ответницата за присъждане на разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат. Доказателства за такива разноски не са представени, поради което не се присъждат в полза на касационната ответница. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав