Решение № 10 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2010 г.

Решение № 10 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП- гр. София срещу решение № 188/21.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1038/2009 г. по описа Административен съд - гр. Благоевград, с което е прогласена нищожността на определения патентен данък в размер на 2 000 лв. в декларацията по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.), подадена от Румен Костадинов Митов от гр. Благоевград. Макар в касационната жалба да е посочено като отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилно прилагане на материалния закон, от изложението й може да са направи извод, че се релевира и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се излагат оплаквания, че съдът не е спазил указанията на ВАС в отменителното му определение, както и че въпреки събраните доказателства, съдът е направил незаконосъобразни изводи. Касаторът твърди, че съобщение № 540/31.10.2000 г. е акта, в който е определен размер на дължимия патентен данък, а не както е приел, съда в горния десен ъгъл на патентната декларация. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за произнасяне по същество от компетентния административен орган. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Ерска, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Румен Костадинов Митов от гр. Благоевград в писмено становище я оспорва и твърди, че е изтекла абсолютна погасителна давност за определеното патентно задължение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е направил извод за нищожност на акта, поради липса на компетентност на органа и в какво производство е определил данъчното задължение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че Румен Митов е подал патентна декларация по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.) за 1998 г., както и че не е извършвана данъчна ревизия за определяне на данъчното задължение, а то е определено въз основа на декларация, което според съда е изпълнително основание по чл. 137, б. "б" ДПК (отм.). Според съда спорния въпрос по делото е: Правилно ли е определен размера на дължимия патентен данък и компетентен ли е бил органа за това? Съдът е отговорил, че не става ясно по делото кой е компетентния орган, който е определил данъка и затова не може да извърши преценка за неговата материална законосъобразност. Според съда при липса на дата и форма на акта, не може да се установи в кой момент това данъчно задължение е определено и не може да се извърши контрол за приложимата правна норма. Направен е извод от съда, че акта е постановен от некомпетентен орган и в нарушение на предписаната от закона форма и затова е нищожен. Обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 43 ЗОДФЛ (отм.) лицата, подлежащи на облагане с патентен данък подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. В процесния случай Румен Митов е подал декларация с вх. № 1792/31.03. 1998 г., с която е декларирал, че през 1998 г. ще упражнява патентна дейност - авторемонтни услуги. Според чл. 53, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) определеният с декларацията данък се заплаща на четири равни месечни вноски, а съгласно ал. 5 на същата правна норма данъчнозадълженото лице изчислява и внася определения от него с декларацията данък. Това означава, че не е необходимо с нарочен акт да се определя размера на патентния данък, тъй като той се определя с декларацията по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.) и се вписва в нея. С подаването на декларацията по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.) лицето се задължава за данъка с определен размер. Това е така, защото размера на данъка не се определя от данъчен орган, тъй като той е определен от закона и не зависи от волята на данъчен орган. С подаването на декларация по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.) лицето се задължава за данък, а относно размера, както се посочи по-горе той е определен от закона в твърда сума, тъй като не е в зависимост от дохода, който се реализира от съответната патентна дейност, нито е в зависимост от това дали тази дейност е изпълнява през цялата календарна година или за част от нея, тъй като законът не е предвидил определянето на патентния данък в зависимост от времевото осъществяване на дейността. В процесния случай обаче още в първоначалната си жалба до съда, Румен Митов е заявил, че подавайки данъчната декларация по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.) на 31.03.1008 г. не е могъл да определи размера на патентния данък за декларираната от него дейност, поради настъпили законодателни промени. Тези промени са въведени с ДВ, бр. 71/23.06.1998 г. и с тях е установено, че размерът на данъка се изчислява и внася в съответствие с декларацията по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.). Следователно, към момента на подаване на декларацията за патентна дейност Митов не е определял и посочвал в нея дължимия окончателен годишен данък за патентна дейност. На самата декларация е вписано, че дължимият размер на годишният патент е 2 000 000 неденоминирани лева, както и е положен подпис на данъчен орган без да е конкретизиран. По делото се съдържа съобщение № 540/31.10.2000 г. за доброволно изпълнение на определения патентен данък, което видно от приложеното по делото известие-обратна разписка е връчено. По делото е и налице още едно съобщение за доброволно изпълнение № С-20-00-Бл-I-18062/06.06.2002 г. до Румен Митов относно процесния патентен данък, както и протокол за действие, подписан от свидетели - адв. Бахчиванова и Б. Младенова за предаване на документи, между които и посоченото съобщение за доброволно изпълнение. С оглед на това са налице данни за започнало изпълнително производство по събиране на определения годишен данък за патент и определения размер, но с оглед указанията на ВАС, I отделение, дадени в определение № 8634/29.06.2009 г. по адм. дело № 6163/2009 г. прекратителното определение № 914/17.03.2009 г. по адм. дело № 7304/2008 г. на Административен съд, София-град е отменено и върнато делото за разглеждане по същество, поради което следва да се приеме, че е налице акт, подлежащ на обжалване. Впоследствие АССГ е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд - гр. Благоевград, който е разгледал делото по същество и чието решение е предмет на настоящия касационен съдебен контрол. По делото не са ангажирани доказателства кой о органът, определил размера на патентния данък върху декларацията по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.), поради което правилно съдът е приел, че не може да извърши проверка за неговата материална компетентност и материалната законосъобразност при определянето на данъка. След като задълженото с аптентен данък лице не е могло да определи и впише данъка в своята декларация, то това трябва да се направи от компетентен данъчен орган. Приходната администрация въпреки участието се по делото не е представила доказателства кой е този орган. Неправилно е позоваването на касатора на съобщение за доброволно изпълнение № 540/31.10.2000 г., след като изрично в отменителното определение на ВАС, I отделение е дадено указание съдът да разгледа по същество искането за обявяване нищожността на декларацията, относно определения размер на патентния данък. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно, тъй като не е установено кой е определил размера на патентния данък с оглед неопределянето му от данъчнозадълженото лице в декларацията по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.), като по този начин съдът е бил възпрепятстван да извърши проверка за материалната компетентност на данъчния орган. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,