Решение № 16241 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2013 г.

Решение № 16241 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Хасково против решение № 184 от 01.08.2013 г. на административен съд Хасково по адм. дело № 104/2013 г. С него се отменя по жалба на Валентин Петков Латев решение № Ж - 15 - 1/14.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ Хасково ведно с разпореждане № 5401028460 - ПР - 81/22.01.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Хасково. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Валентин Петков Латев чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Валентин Латев срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Хасково. Спорните въпроси са били по кой ред по чл. 104, ал. 3 или по ал. 2 КСО следва да бъде превърнат стажа на Латев за периода 01.09.1983 г. - 30.11.1995 г. на длъжностите "маркшайдер" и "организатор по маркшайдерски работи на рудник". Съдът е установил от доказателствата по приложената преписка и заключение на съдебно техническа експертиза, че трудът на Латев през процесният период е бил не по малко от половината работно време под земята за което е получавал допълнително възнаграждение и за вредни условия на труд. Не се спори, че трудът е от първа категория труд, а по кой ред следва да бъде превърнат по чл. 104 от КСО, по реда на ал. 2 или по реда на ал. 3. Съдът е приел че превръщането следва да бъде по формулата на чл. 104, ал. 3 КСО тъй като определящото в случая е, че трудът е полаган под земята и не е определящо към коя структурна единица на предприятието се е числяла длъжността, каквато не е целта на закона. При установените данни решението и разпореждането са отменени и преписката върната на органа за разрешаване на въпроса по същество. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО предвижда, че за работниците, инженерно техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници и т. н., една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Логическото тълкуване на тази разпоредба води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО и това са характера и особените условия при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Следователно, същественото е дали трудовата функция на работника или инженерно - техническия специалист и нейното изпълнение го прави "зает на работа под земята". Не може да се приеме становището на административния орган, поддържано и в касационната жалба, че за изпълнението на хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО е необходимо работниците и инженерно - техническите специалисти да са работили на длъжност по щата на участък, тъй като ако такова е била волята на законодателя, то в разпоредбата не би било включени изискването "заети на работа под земята", защото работещите на длъжности в щата на участък от подземен рудник, или подземен геологопроучвателен или хидростроителен обект, несъмнено са заети на работа под земята. В случая от събраните по делото доказателства и изслушаната експертиза безспорно се установява, че трудът на Валентин Латев е бил полаган през не по малко от половината работно време под земята, а обстоятелството, че тази длъжност не е била включена в щата на участък е ирелевантно за приложението на чл. 104, ал. 3 от КСО. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски поискани своевременно и доказани в размер на 300 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение