Решение № 3828 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8632/2012 г.

Решение № 3828 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8632/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Барбарос Масагет Табако Инвест" ООД - гр. Асеновград срещу решение № 1109/14.05.2012 г., постановено по адм. дело № 394/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 241100768/11.07.2011 г. (а не както е приел първоинстанционния съд № 241100758), издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 896/21.09.2011 на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително определен корпоративен данък в размер на 13 791,78 лв. за 2005 г. и лихви - 9 328,95 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът не бил възприел неговите твърдения относно размера на обработваните от дружеството площи, тъй като предоставената квота за отглеждането на тютюн "Вирджиния" в землището на с. Караджалово е върху 1500 дка. Относно договорите за наем, от които се установява, че дружеството е наело площи от 1800 дка касаторът твърди, че наистина представляват частни документи, но те не са били оспорени от ответника и затова е следвало да се ползват със съответната доказателствена сила. За разликата, която се получава от 300 дка между определената квота и реално обработваните от дружеството площи, касаторът излага доводи, че се дължи н оформянето на канали и пътища, необходими за извършване на земеделските практики в масивите. Касаторът се оплаква и че съдът не е кредитирал съдебно-техническата експертиза. Необосновано според каса тора съдът не е приел и твърденията му за извършения разход по фактура № 413/30.11.2005 г., издадена от ЕТ "Барбарос-Мюмюн Мехмед" по сключените между тях договори за производство и изкупуване на тютюн. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна в същата част и на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Миланов, който е направил искане и за присъждане разноски на касатора. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, предвид промяната в наименованието на тази дирекция, считано от 01.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г. в депозираните по делото писмени бележки я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно финансовият резултат е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Барбарос Масагет Табако Инвест" ООД срещу посоченият по-горе ревизионен акт за определените допълнително задължения за корпоративен данък за 2005 г. С решението си съдът е отменил ревизионният акт за определения корпоративен данък за разликата над 13 791,78 лв. до пълния размер от 14 058,18 лв., както и за прилежащите лихви за разликата над 9 328,95 лв. до 9 509,15 лв. В отменената част обаче не е постъпила касационна жалба и затова в тази част съдебното решение е влязло в сила и не е предмет на касационен съдебен контрол. Съдът не е възприел доводите на жалбоподателя за действително използвани площи за засаждането на тютюн от 1800 дка, а не 1500 дка. В тази връзка съдът е обсъдил представената по делото заповед № РД 15-153/28.02.2005 г. на кмета на Община - Първомай за предоставена за 2005 г. квота за отглеждане на тютюн "Вирджиния" в землището на с. Караджалово върху 1500 дка. В съдебното решение е налице позоваване и на чл. 6, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), както и е преценил, че заповедта на кмета е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с материална доказателствена сила, а относно договорите за наем на 1800 дка е приел, че са частни документи, които се ползват само с формална доказателствена сила. Твърдението за постигнат по-висок добив на продукцията в рамките на около 20% над уговорените количества не означава според съда, че са добити от обработваните земеделски земи с по-голяма площ. Затова увеличеният финансов резултат на дружеството от ревизията със сумата от 84 172 лв. съдът е приел, че е законосъобразно извършен. Относно увеличението на финансовия резултат със сумата от 97 381,04 лв. съдът се е позовал на назначената от него съдебно-агрономическа експертиза, която е установила по-високи стойности на вложения в производството на тютюн амониев нитрат, но е приел част от констатациите му за необосновани, тъй като те са въз основа на теоретични постановки в специализирана литература и на сведения на жалбоподателя. В тази връзка съдът е счел, че вещото лице няма удостоверителна компетентност, като в голямата си част в заключението са интерпретирани данни, предоставени от различни лица, без да бъдат подложени на преценка от вещото лице. Съдът се е позовал на изискана информация от Института по тютюна и тютюневите изделия, като в получения отговор е посочено, че оптималният добив и качество на реколтата тютюн се постига при влагането на 3 до 6 кг/дка амониев нитрат или 10-20 кг., като при бедните на азот почви е допустимо да се използват и до 15 кг. активно вещество на декар или от 33 до 45 кг. амониева селитра на декар, като торови норми от порядъка на 250 кг. на декар биха имали унищожителен ефект за реколта. В този смисъл съдът е потвърдил констатацията на приходните органи, че максималната норма на торене от 45 кг/дка биха имали унищожителен ефект за реколтата за действително засети площи за 2005 г. от 1500 дка, за което се получава количество за потребяване от посочения тор 67,5 тона. Относно увеличения финансов резултат на дружеството със сумата от 52 750 лв. - стойността по фактура № 413/30.11.2005 г., издадена от ЕТ "Барбарос - Мюмюн Ахмед", съдът е обсъдил въз основа на доказателствата по делото, че тя е издадена в изпълнение на договор от 25.03.2005 г., в който има клауза, че на продавача "Барбарос Масагет Табако Инвест" ООД ще бъдат предоставени от купувача ЕТ "Барбарос - Мюмюн Ахмед" материали за опаковане на тютюна - дървени скари и чували. Мотивите на съда за това увеличение на финансовия резултат са, че тези разходи не са свързани с изпълнение на задължението по посочения договор и затова законосъобразно според съда приходните органи на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е извършено преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат за 2005 г. поради това, че процесния разход е документално необоснован. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено. За увеличения финансов резултат на касатора с 84 172 лв. правилно първоинстанционният съд не е приел доводите на касатора за използвани площи от 1800 дка със засят тютюн, предвид предоставената със заповед № РД15-153/28.02.2005 г. на кмета на Община - Първомай, според която на дружеството за 2005 г. е предоставена квота за отглеждане на тютюн, сорт "Вирджиния" в землището на с. Караджалово върху 1500 дка. В тази връзка правилно съдът се е позовал на чл. 9, ал. 3 ППЗТТИ, според който ежегодно в срок до 5 август кметът на съответното населено място вписва в регистър площите за отглеждане на тютюн и очакваното количество тютюн за всеки един тютюнопроизводител, какъвто безспорно е и каса тора. При вписано количество засадени площи от 1500 дка, неоснователно касатора твърди, че е засял площи от 1800 дка, като сочи като доказателство за това договори за наем. Съдът правилно е обсъдил тези доказателства, които са частни документи и затова не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална. От друга страна касаторът не е ангажирал доказателства, че изцяло площта от 1800 дка е засята с тютюн, като доводите му, че част от тази площ се дължи на оформяне на пътища и канали, а не води до други изводи. Затова като е потвърдил констатациите на приходните органи за увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) с посочените разходи, които не са документално обосновани, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. За увеличения финансов резултат със сумата 97 381,04 лв. осчетоводени от дружеството разходи за 533,49 тона амониев нитрат по фактури, издадени от "Агрохим" ООД законосъобразни са изводите на съда въз основа на събраните по делото доказателства, едно от които е информацията, дадена от Института за тютюневи изделия за максималното количество амониев нитрат 45 кг/дка. В тази връзка правилно съдът не е кредитирал заключението на съдебно-агротехническата експертиза, в която са дадени много по-големи количества използван тор на дка - 220 кг./дка. Наистина констатациите на вещото лице са теоретични и на база снети от него обяснения от лице, което е консултирало дружеството-касатор за торене на площите, засяти с тютюн, а това е недопустимо. Вещото лице изгражда констатациите на експертизата само въз основа на писмени документи и няма правомощия да снема обяснения, а само да ползва дадени пред съд показания на разпитани свидетели. Съдът е кредитирал това заключение само относно пределната норма 55 кг/дка и затова е отменил частично ревизионният акт, но в тази част не е налице касационна жалба и ревизионният акт е влязъл в сила. За увеличения финансов резултат със сумата 52 750 лв. законосъобразни са изводите на административния съд за наличие на основанието по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) относно фактура № 413/30.11.2005 г., издадена от ЕТ "Барбарос - Мюмюн Ахмед", поради неустановеното по категоричен начин, че разходите, отчетени от касатора са за дървени скари, ютени и конопени върви за чували. Необосновани са доводите на каса тора, че тези разходи не са свързани с уговорката между страните по договора от 25.03.2005 г., че продавачът се задължава да предаде на купувача безвъзмездно материалите за опаковане на произведения тютюн. При недоказване на този разход документално, законосъобразни са изводите на съда за правилно увеличение на финансовия резултат с посочените разходи. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки направеното искане в писмени бележки на ответника по касационната жалба, юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция не се дължи, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото съдебно производство съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,