Решение № 4274 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2020 г.

Решение № 4274 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба община Велико Търново, чрез процесуален представител адвокат Е. Н. против решение № 224/10.08.2020 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 702/2019 г. С него се отхвърля жалбата на община Велико Търново против заповед № РД01-1810 от 30.09.2019 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон, и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като и доводи, че е недопустимо-основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което се иска, отмяната му. Ответникът, изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане с адрес в гр. София взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в писмен вид и от процесуален представител юрисконсулт изложени в съдебно заседание и такива в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на община Велико Търново срещу заповед № РД01-1810 от 30.09.2019 г., издадена от изпълнителния директора на Агенция за социално подпомагане. С нея на основание чл. 6, ал. 1, т. 6 от Закона за социалното подпомагане, във връзка с чл. 36в, ал. 6 и ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и чл. 5, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, във връзка с постъпил комплект иницииращи документи, съдържащ доклад за извършен мониторинг с вх. № 30-91305/27.09.2019 г. е наредено намаляване на капацитета на социална услуга "Защитено жилище за лица с умствена изостаналост" от 12 на 4 места, считано от 1.10.2019 г. с адрес с. Пчелище, община Велико Търново, област Велико Търново. Мотивите на заповедта са, че след извършен мониторинг в защитеното жилище във връзка със средната месечна заетост и разходване на средства от разходния стандарт за финансиране на делегираните от държавата дейности, чрез общинските бюджети е констатирано, че средната месечна заетост за последните три месеца от м. юни 2019 г. до м. август 2019 г. е 4 места. От месец февруари 2019 г. заетостта е 4 места като е налице изискването на разпоредбата на чл. 36в, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от доказателствата по приложената преписка, че фактите в мотивите на заповедта се потвърждават от доказателствата по делото и съставляват материални предпоставки при кумулативно изискване на чл. 36в, ал. 6 ППЗСП, изискващи намаляване на капацитета на предоставяната социална услуга. Целта на разпоредбата на чл. 36в, ал. 6 ППЗСП е икономичното разходване на средствата от републиканския бюджет без да се подкопава качеството на предоставяната услуга да бъде намален обема, с оглед на липсата на нуждаещите се от такава услуга лица. При тези фактически и правни констатации е постановено обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно при отсъствие на основания за отмяната му или обезсилването му като недопустимо. Съдът е събрал всички доказателства, относими към предмета на спора за правилното му решаване. Обсъдени са доказателствата и са изведени са обосновани изводи относно съществените факти за правилното решаване на случая от административния орган и при отсъствие на основания за отмяна по чл. 146 АПК на административния акт жалбата е отхвърлена като неоснователна. Поддържаните възражения в касационната жалба са идентични с тези пред административния съд и са обхванати от мотивите на съда в обжалваното решение, които се споделят напълно от настоящия състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Не се констатират нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 209, АПК за отмяна на решението. Съдът е извел обосновани изводи относно съществото на спора от фактическа и правна страна и не се констатират нарушения относно приложимия материален закон и правилата на съдопроизводството. При тези констатации решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на адвокатската помощ. Воден от горното и на основание 221, ал. 1, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение