Решение № 7880 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по жалба на Електроразпределение Север"АД, ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик"258, представлявано заедно от управляващите А. Колев, Х. Христов и Й. Шарков, чрез процесуалния представител К. Коев , против Решение24027 от 19.11.2024г. по адм. дело 7476/ 2024 по описа на Административен съд-София град, с което решение административният съд е потвърдил РешениеЖ-527 от 20.06.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Касаторът счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен - поради нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона и необоснованост, и моли касационната инстанция да постанови решение, с което да го отмени решението на АССГ и да постанови друго, с което да отмени - като неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - Решение Ж-527 от 20.06.2024г. на КЕВР. В жалбата се сочи, че с Решение Ж-527 от 20.06.2024г. на Комисия за енергийно и водно регулиране/(Комисията/, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл.147,ал.2 от Наредба3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата), на Електроразпределение Север" АД са дадени указания: 1. В едномесечен срок от получаване на Решението,Електроразпределение Север АД да измени своето становище за присъединяване с изх. ПУПРОК-1514/23.03.2024 г. или да издаде ново становище по реда и при условията на чл.117,ал.5 до ал.7 включително от ЗЕ, съобразено и с чл. 14, ал. 1 и чл. 39, ал. 2 от ПИКЕЕ, като следва да се съобрази със закона и с изложените в настоящото решение на КЕВР мотиви; 2. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1, ЕРП Север да предостави на КЕВР' доказателства за изпълнението им. Изтъква се, че ЕРП Север е издало становище за присъединяване относно условия за присъединяване на обект за потребление със заявени предоставена мощност 30kW и присъединяване на ниво СрН в гр. Габрово, местност Габровското, поземлен имот (ПИ) с идентификатор 14218.30.17. Сочи, че клиентът е заявил желание обектът му да бъде присъединен по реда на чл.117,ал.5 от ЗЕ - електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, се изграждат за негова сметка и са негова собственост, както и че мрежовият оператор е предоставил становище за условията за присъединяване на ниво НН с изграждане на присъединителни съоръжения (БКТП/МБПП 20/0.4 kV, 1 х 1000 kVA; кабелна линия 20 kV и кабелна канална система с тръби в бетонов кожух от новоизградения ТП до път чрез изграждане на необходимия брой кабелни шахти и полагане на необходимия брой PVC тръби с резерв Ф140 - 2 броя и Ф110 - равен на броя свободни изводни полета в табла ниско напрежение на ТП) по реда на чл.21,ал. 5 от Наредба6 /отм./ и възмездното им прехвърляне на ЕРП Север на база взаимно признати разходи. Аргументира се, че съгласно Наредба 1 от 14 март 2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия в чл. 33, ал. 4 Цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. Намира, че текстът на приложимата разпоредба за определяне на цената за присъединяване борави с термина извън регулация", за който няма легална дефиниция, а от друга страна понятието населено място не става ясно в какъв смисъл следва да се разбира при положение, че се среща в редица нормативни актове като някой от тях са: Закон за административно-териториалното устройство на Република България; Закон за устройство на територията и др. Сочи, че по смисъла на чл.3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България . Позовава се на §5 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията , в която се съдържа легалната дефиниция на "Територия на населено място" като селищната територия, обхваната от границите му . Електроразпределение СеверАД твърди, че процесният имот е извън регулация, не се намира в "населено място". Касаторът е категоричен, че в случая въпросният имот не се намира в населено място и че няма необходимата социална и инженерна структура. Аргументира се, че не е икономически обосновано от гледна точка на обществения интерес да се извършва инвестиция - разширяване на мрежата в територия, в която има единични имоти, с възможност за присъединяване към мрежата. Сочи, че при тълкуване в обратен смисъл би се стигнало до момент, в който текстът на чл.33,ал.1 от Наредба1 е неприложим в нито един житейски случай, тъй като за разрешаване за строителство винаги се изисква разработен ПУП, имотите да бъдат включени в така наречените строителни граници на населено място. Счита, че не следва да се дава превес на частното инвестиционно намерение в територия, в която няма изградена инфраструктура, имотите в близост до обекта на изграждане не са със сходно предназначение, дори обратното. Сочи, още , че с общия устройствен план на гр. Варна са определени новите строителни граници на населеното място и предвижданията за строителство, като в определената територията попадат както урегулирани, така и неурегулирани имоти. Подчертава, че за конкретния имот, за който се иска присъединяване има представена виза за проектиране и подробен устройствен план застрояване, но че липсва подробен устройствен план за регулация/улична регулация и че видно от събраните към административното производство доказателства не са налице такива, които да водят до извода, че имот попада в регулация по смисъла на чл.33,ал.4 от Наредба1 от 14 март 2017г. Навеждат се и доводи, че в условията за присъединяване е посочено изрично, че за да бъде изграден нов трафопост, при условията на чл.21, ал.5 от Наредба6 за ППКЕЕПРЕМ/2014 г., като след въвеждане в експлоатация на външните присъединителни съоръжения ще следва придобиването им от Електроразпределение Север АД, съгласно Наредба 1 от 14 март 2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия в чл.33,ал.4 от Наредба 1/2017г., както и че цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект и че посочените в изготвеното становище ПУПРОК-1514/21.03.2024 год. присъединителни съоръжения са необходими и са определени по индивидуален проект. Електроразпределение СеверАД счита за неправилни и неотносими към процедурата за присъединяване на обект за потребление мотивите на КЕВР за прилагането и препращането към чл.14,ал.1 и чл.39,ал.2 от ПИКЕЕ, тъй като посочените норми уреждат условията по отношение на вече присъединени към мрежата обекти, а настоящият обект не е присъединен и че именно условията, по които ще се присъедини са оспорени от жалбоподателя. Сочи, че условията и редът за присъединяване към електропреносната мрежа и за сключване на договори по чл.117, ал.1 от Закона за енергетиката се уреждат с наредбата по чл.116, ал.7 и че договорът за присъединяване на обект към електропреносната, съответно енергоразпределителната мрежа е със срок за присъединяване не по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта и съоръженията за присъединяването му. Категоричен е, че изводите на КЕВР относно визията на мрежовия оператор за развитието на електроразпределителната мрежа в даден район, както и инвестиционните намерения на същия не може и не следва да се прехвърлят в тежест на неговите настоящи и бъдещи клиенти. Подчертава, че в конкретния случа ЕРП Север е определило техническите условия и начина, които обуславят присъединяването на консуматори на електроенергия многократно надвишаващи заявеното от жалбоподателя. Сочи, че техническото решение за изграждане на кабелната линия средно напрежение е определено като изграждане в урбанизирана територия тоест за кабелно трасе, което предполага големи наземни и подземни, механични натоварвания и / или полагане на трайни/скъпоструващи, наземни и надземни настилки и съоръжения, с кабелна, канална система с тръби в бетонов кожух и кабелни шахти и че това вероятно е в полза на бъдещи инвестиционни намерения на дружеството оператор на мрежата, но съобразно заявеното желание на жалбоподателя предоставената мощност от 30 kWсе явява прекомерна в пъти и от гледна точка на изпълнението и от финансова гледна точка и се основава единствено на предположения. Дружеството касатор счита, че Решение24027 от 19.11.2024г. по адм.д.7476/2024г. по описа на Административен съд София град, респективно Решение Ж-527 от 20.06. 2024г. на КЕВР - са незаконосъобразни, тъй като не е спазена установената форма, съществено са нарушение съдопроизводствените правила, нарушен е материалния закон, както и че Решението не съответства на целта на закона. Намира, че обжалваното Решение Ж-527/20.06.2024г. от страна на КЕВР липсват фактически основания/мотиви/, при което е налице съществен порок във формата на акта по смисъла на чл.59,ал.2,т.4 от АПК и представлява отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Аргументира се, че фактическите основания за издаването на акта следва да са посочени в самия акт, което е императивно изискване на разпоредбата на чл.59,ал.2,т.4 от АПК. Позовава се на Тълкувателно решение4/22.04.2004г. на ВАС, съгласно което мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други документи, съпътстващи неговото издаване и да са част от административната преписка, но че това следва да е посочено изрично в административния акт, което в случая не е налице. Изтъква, че само при ясен и мотивиран административен акт жалбоподателят може да защити в пълна степен законните си права и интереси, засегнати с обжалваното решение. Сочи, че липсата на фактически основания /мотиви/ на издадения индивидуален административен акт от една страна води до ограничаване правото на защита на адресата на акта да узнае въз основа на кои факти административният орган е приложил съответните правни разпоредби, а от друга възпрепятства съдебната преценка за материалната законосъобразност на оспорения акт и че това е друго самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Според Електроразпределение СеверАД, КЕВР ограничава възможността на дружеството да изпълни едно задължително за него решение като по този начин се нарушаван основните общи принципи, посочени в чл.23, т.4 от ЗЕ осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите; и чл.23, т.11 от ЗЕ създаване на стимули за енергийните предприятия за ефективност на регулираните дейности. В обобщение, касаторът подчертава, че в конкретния случай мрежовият оператор е определил условията за присъединяване при стриктно спазване на действащата и относима нормативна уредба като на първо място може да се каже, че нивото на напрежение е 0,4kV/ниско напрежение/, като съвкупността от присъединителни съоръжения ,необходими за присъединяване на обекта са изброени в становището и че съгласно чл.33,ал.4 от Наредба 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия-цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителни съоръжения по индивидуален проект, от което следва че са неприложими хипотезите на чл.117, ал.5 до ал. 7 включително от ЗЕ. С тези доводи Електроразпределение СеверАД иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло - като неправилно и незаконосъобразно - Решение 24027/19.11.2024г. по адм.д.7476/2024г. по описа на Административен съд София град, както и да му бъдат присъдени сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция касаторът не се представлява. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране/КЕВР/,чрез процесуалния си представител Бельова, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила - като правилно и обосновано, без при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при правилно приложение на относимите материално-правни норми. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ХОЛЗПЛАЦЕООД не взема становище по касационната жалба. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор М. Таралански, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Предлага на ВАС да остави в сила -като правилно - решението на АССГ. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е Решение24027/19.11.2024г., постановено по адм.д. 7476/ 2024г. по описа на Административен съд София град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД срещу Решение Ж-527/ 20.06. 2024г. на КЕВР, с което решение по жалбата на ХОЛЗПЛАЦЕООД и на основание чл.22,ал.1, ал.5 и ал.7 от Закона за енергетиката във вр. с чл.147,ал.3 от Наредба 3 са дадени задължителни указания на Електроразпределение СеверАД в едномесечен срок да измени своето Становище за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх.ПУПРОК-1514/23.03.2024г. или да издаде ново становище по реда и при условията на чл.117, ал.5 до ал.7 от ЗЕ , съобразено и с чл.14,ал.1, и чл.39, ал.2 от ПИКЕЕ, както и да съобрази закона и изложението от Комисията в това решение мотиви и в едноседмичен срок след приключване на дейностите по т.1 от решението да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението им. Анализирайки събраните в хода на съдебното производство доказателства, АССГ е счел, че обжалваното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган КЕВР, в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22 от ЗЕ и чл.147 от Наредба 3/21.03.2013г. за лицензиране дейностите в енергетиката, че решението е обективирано в предвидената писмена форма за валидност, че съдържа мотиви, които дават възможност да се разберат фактическите и правни основания за издаването му. Намерил е, че е спазена процедурата по провеждане на административното производство, регламентирана в глава IX от Наредба3/21.03.2013г. за лицензиране дейностите в енергетиката като при проверката са събрани всички необходими доказателства за изясняване обстоятелствата по нея, че са спазени изискванията на чл.144,ал.1 и чл.145 от същата наредба. АССГ е приел, че оспореното решение постановено при спазване на материалния закон доколкото е безспорно обстоятелството, че липсва съгласие за присъединяване по реда на чл.21, ал.5 от Наредба 6/24.02.2014г./отм/ и че правилно е прието, че не са налице законовите изисквания за присъединяване по посочения от Електроразпределение Север АД ред, както и е че законосъобразно КЕВР е посочил, че законосъобразния ред за присъединяване на обекта на ХОЛЗЦЛАЦЕООД е този по чл.117,ал.5 до ал.7 включително от ЗЕ. Съдът се е мотивирал защо приема за неоснователни възраженията на Електроразпределение СеверАД за липса на основание за приложение на чл.14,ал.1 и чл.39, ал.2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/, тъй като същите касаели единствено вече присъединени обекти, подчертавайки, че от съдържанието на самите разпоредби е ясно, че същите регулират и присъединяването на обектите, какъвто е конкретния случай. В заключение ,АССГ е намерил, че доколкото от събраните доказателства не се установява друго, се налага еднозначно и категорично извод, че КЕВР е изследвала в пълнота и е обсъдила доводите на разпределителното дружество във връзка с техническата възможност и начините за присъединяване на обект с оглед нормативните и техническите изискванията за експлоатация на енергийните съоръжения, включително и за това дали тези изисквания са възможно най-оптималните и икономически обосновани условия за присъединяване на обекта. В допълнение съдът е посочил, че процесният административен акт не противоречи и на целта на закона, тъй като от КЕВР са отчетени всички изрично посочени в чл.117, ал.5-7 от ЗЕ и в в чл.14,,ал.1 и чл.39, ал.2 от ПИКЕЕ изисквания и критерии, като е взет под внимание и принципът за справедливо разпределение на разходите по присъединяване между отделните групи клиенти, съобразно определените обективни фактори и с оглед обществената им значимост. С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като съдът не е констатирал наличие на основание от посочените в чл.146 от АПК за отмяна на решението като незаконосъобразно. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение, въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата на Електроразпределение СеверАД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, със законните последици от това, тъй като атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните с касационната жалба основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Правилен е решаващият извод на АССГ за законосъобразност на административния акт поради липса на което и да било от предвидените в чл. 146 от АПК основания за отмяната му. Неоснователно е оплакването на касатора, че атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Установява се, че първоинстанционният съд е събрал допустимите от процесуалния закон и относими към предмета на спора и необходими за разкриване на обективната истина доказателства, обсъдил е същите, както и възраженията на страните и е установил в пълнота правно-релевантните факти, като въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Несподелими от съда са доводите на касатора, че решението на АССГ е неправилно, тъй като обжалваният административен акт - РешениеЖ-527/20.06.2024г. не отговаря на изискванията за форма на акта по смисъла на чл.59,ал.2,т.4 , както и че самият акт не е мотивиран. В оспорваното решение на КЕВР подробно са изложени приетите за установени от административния орган релевантни факти, както и доказателствата въз основа на които тези факти се приемат за доказани. Стриктно от страна на издателя на акта са спазени изискванията на чл.59,ал.2,т.4 от АПК относно посочване на фактическите и правни основания за издаване на решението. Изложени са мотивите на административния орган, посредством които се аргументира защо издава акт с точно такова съдържание. Иначе казано, не се установява порок нито по смисъла на чл.146, т.2 от АПК относно формата за валидност на акта, нито по смисъла на чл.146, т.3 от АПК относно спазването на административно-производствените правила и мотивиране на акта, които да имат за последица незаконосъобразност на Решение Ж- 527/20.06.2024г. на КЕВР. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Обосновано АССГ е приел, че от доказателствата по делото се установява правилност на извода на КЕВР, че законосъобразният ред за присъединяване на обекта на дружеството е този по реда на чл.117, ал.5-7 от ЗЕ, тъй като са установени всички законови предпоставки за това. Доколкото настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ по отношение съответствието на решението на КЕВР на материално-правните разпоредби и целта на закона, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт при упражняване на правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По тези съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. С оглед гореизложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Следват се такива на ответника по касация, КЕВР - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение