Решение № 8711 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2017 г.

ВАСVII отделение05.07.2017 г.докладчик т Боян Магдалинчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 168 от 10.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1686/2016 г. на Административен съд С. град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8711 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2017 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. К. П. от гр. С., срещу Решение № 168 от 10.01.2017 г. по адм. дело № 1686/2016 г. на Административен съд С. град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3384з-34/01.02.2016 г. на началника на 09 РУ-СДВР, с която са отнети разрешение № С 0312066 за носене и употреба и разрешение № 0817 за съхранение на късо огнестрелно оръжие - револвер "Смит и Уесън" к. 357 магнум № CFH8867. В касационната жалба се излагат доводи за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност на обжалваното решение и за необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, като в нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд е вменил в тежест на жалбоподателя да докаже липсата на психично разстройство. От друга страна касационният жалбоподател твърди, че нито по делото, нито по административната преписка се съдържат доказателства за наличието на психично разстройство, поради което този факт е остава недоказан. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответната страна - началника на 09 РУ-СДВР, чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора при извършена съвкупна оценка на доказателствата, правилно съдът е приел, че е налице психично разстройство (биполярно афективно разстройство), което е отрицателна предпоставка, при наличието на която законът не разрешава носенето, употребата и съхранението на огнестрелно оръжие. По тези съображения дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставянето в сила на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, седмо отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд С. град е било образувано по жалба на настоящия касатор, против Заповед № 3384з-34/01.02.2016 г. на началника на 09 РУ-СДВР, с която са отнети разрешение № С 0312066 за носене и употреба и разрешение № 0817 за съхранение на късо огнестрелно оръжие - револвер "Смит и Уесън" к. 357 магнум № CFH8867. С обжалваното пред настоящия състав решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че Я. К. П. страда от биполярното афективно разстройство, което следва да бъде прието за психична болест. С оглед естеството на това заболяване първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Правоотношенията по отнемане на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху него на компетентния административен орган, като обвързва последния и с изискванията за спазване на въведените със закона забрани. Въведените строги специфични правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети лица или самонараняване. В конкретният случай, самият факт на установено психично разстройство, което изначално включва фази на обостряне и ремисия, съставлява основание за отнемане на разрешенията за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на Административен съд С. град за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни по същество, са наведените от касационния жалбоподател доводи в посока допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разпределянето на доказателствената тежест между страните. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК /приложим на основание чл. 144 от АПК/, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В изпълнение на тези законови разпоредби с разпореждане от 25.02.2016 г. съдът е указал на ответника по делото - началника на 09 РУ-СДВР, че носи доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за издаване на процесния административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Със същото разпореждане на жалбоподателя е дадена възможност да направи своите доказателствени искания във връзка с направените възражения в жалбата, като му е указано, че носи доказателствената тежест за установяване на твърденията посочени в жалбата. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, като точно е изпълнил изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК и чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Неоснователни са и релевираните от касационния жалбоподател аргументи за допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което страда от психическо разстройство. С. М. класификация на болестите /МКБ - 10/ биполярното афективно разстройство е "психично разстройство, което се характеризира с два или повече епизода, при които настроението и равнището на активност на пациента са съществено нарушени. Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението и увеличена енергия и активност (хипомания или мания), а в други - в понижаване на настроението и намалена енергия и активност (депресия)." Различните форми на Биполярно афективно разстройство, са класифицирани в МКБ 10 по следния начин: Биполярно афективно разстройство сегашен епизод - хипоманиен / F31.0/; Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - маниен без психотични симптоми /F31.1/; Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - маниен с психотични симптоми /F31.2/; Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - умерена или лека депресия /F31.3/; Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - тежка депресия без психотични симптоми /F31.4/; Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - тежка депресия с психотични симптоми /F31.5/; Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - смесен /F31.6/; Биполярно афективно разстройство, сега в ремисия /F31.7/; Биполярно афективно разстройство, неуточнено /F31.9/. В конкретния случай по делото са представени амбулаторен лист № 69 от 18.01.2013 г., амбулаторен лист № 216 от 28.02.2013 г. от 2013 г. и от 08.06.2015 г., амбулаторен лист № 1080 от 31.10.2013 г., амбулаторен лист № 548 от 08.06.2015 г., в които на пациента Я. К. П. е поставена диагноза "Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - маниен без психотични симптоми - F31.1", както и "Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - тежка депресия без психотични симптоми - F31.4." В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че по делото е безспорно установено, че Я. К. П. страда от психично разстройство, което обстоятелство е основание съгласно чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ да му бъдат отнети разрешение № С 0312066 за носене и употреба и разрешение № 0817 за съхранение на късо огнестрелно оръжие - револвер "Смит и Уесън" к. 357 магнум № CFH8867. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от изложените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

1