Решение № 3548 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2012 г.

Решение № 3548 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Добрин Ангелов Ангелов, гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 55, ет. 4, офис 2 срещу решение № 1777 от 09.07.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 1261/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Ангелов срещу заповед № 30012 от 15.03.2012 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че оспорената заповед е постановена в нарушение на целта на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Налагането на принудителна административна мярка след изтичането на толкова дълъг период от време се превръща в санкция, която утежнява положението му. Касаторът не е очаквал такова развитие на нещата, още повече след 2007 г. поведението и всичките му действия като водач на моторно превозно средство са единствено и само в посока на безспорния извод, че са настъпили съществени промени в отношението му към изискванията на закона за поведение като участник в движението по пътищата. Излага подробно фактите по делото. Сочи, че дори и към определен момент назад във времето да са му били отнети всички 39 контролни точки е неоправдано последицата от този факт да настъпи не през 2007 г., а едва на 15.03.2012 г. Наложената пост фактум мярка е мъртва и не води към целта на закона. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Ангел Ангелов, Адвокатска колегия, гр. Варна. Ответникът по касационната жалба - началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, не взема становище. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че с четири, влезли в сила наказателни постановления - № 262/06 от 25.01.2006 г., влязло в сила на 28.12.2006 г. след съдебно обжалване; № 2560/06 от 04.10.2006 г., влязло в сила на 15.10.2007 г. след съдебно обжалване; № 11698/06 от 14.11.2006 г., влязло в сила на 08.11.2007 г. след съдебно обжалване и № 10187 от 16.07.2007 г., влязло в сила на 26.11.2007 г. след съдебно обжалване, на Ангелов били отнети 45 контролни точки. На 05.03.2009 г. Ангелов подал жалба до ответника, в която твърдял, че оспорва по съдебен ред постановление № 262/06. На 16.03.2009 г. подал заявление за възстановяване на контролни точки на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП като приложил удостоверение за преминато допълнително обучение, рег. № 45 от 14.03.2009 г. Органът първоначално зачел възстановяването, но след извършена справка, че постановление № 262/06 е влязло в сила го отменил. На 18.02.2012 г., Ангелов представил на ответника ново удостоверение № 49 за проведен успешно курс за допълнително обучение, който не бил зачетен. На 15.03.2012 г. органът издал оспорваната заповед № 30012, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП иззел свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при подробно изложени фактически основания, които се потвърждават от доказателствата по делото. Приел, че посоченото правно основание - чл. 171, т. 4 ЗДвП, съответства на фактите, тъй като след като на Ангелов са били отнети всички контролни точки той не върнал свидетелството си за управление, а продължил да упражнява правнорегламентираната дейност. Приел, че правилно органът не възстановил контролни точки по смисъла на чл. 158 ЗДвП, тъй като е налице хипотезата на чл. 157, ал. 5 ЗДвП като правоспособността Ангелов загубил още към 2007 г., когато е следвало да изпълни задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съдът изрично посочил, че доводът на Ангелов за неглежиране изпълнението на задълженията на административния орган е основателен, но тъй като налагането на принудителна мярка не е ограничено със срок, то заповедта за налагането й не е незаконосъобразна на това основание. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Изводът на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема за правилно и точно доказани така, както са изложени по-горе. От съдържанието на касационната жалба е видно, че спора е за съобразеността на наложената мярка с материалния закон. Касаторът не оспорва нито отнемането на всички контролни точки, нито факта, че не е върнал в срок свидетелството си за управление. Единственият му довод е относно изтеклия значителен срок от момента на отнемане на контролните точки до налагането на мярката, което според него противоречи на целта на закона. Безспорно от доказателствата по делото е, че на Ангелов още с влизане в сила на наказателно постановление № 11698 на 08.11.2007 г., т. е. третото включено в заповед № 30012 наказателно постановление и преди влизане в сила на четвъртото на 26.11.2007 г., са били отнети 42 контролни точки. Това, с оглед на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП означава, че още на тази дата - 08.11.2007 г., Ангелов изгубил правоспособността си и е следвало да върне свидетелството си за управление. При изчерпване на лимита от 39 контролни точки правоспособността се губи ex lege, а не поради правомощие на контролните органи да я отнемат - чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Дали контролните органи са отнели или не свидетелството за управление е ирелевантно за настъпване на законовата последица - изгубване на правоспособността. Ангелов не изпълнил задължението си, което той, като правоспособен водач, е знаел, тъй като е законово регламентирано, да върне свидетелството си за правоуправление. Но той не само не изпълнил задължението си да върне свидетелството, а и продължил да управлява моторно превозно средство като извършил, видно от приложената справка, нови нарушения, за които му били издадени шест наказателни постановления като с две от тях са му отнети и контролни точки. Вярно е, че органът не пристъпил към изпълнение на правомощието си по чл. 171, т. 4 ЗДвП непосредствено след настъпване на правопораждащия юридически факт, но от този факт, както обосновано посочил и съда, не може да се изведе незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая става въпрос за неизпълнение от страна на касатора на негово законно задължение, поради което той не би могъл да черпи права от собственото си виновно поведение. Противното би значело тълкуване в противоречие с основните начала на правото. Именно телеологичното тълкуване, на което се позовава и касатора, изисква съобразяване с целта на закона, а тя, както е посочена в чл. 1, ал. 2, на първо място включва опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата. За изпълнение на тази цел е въведено отнемането на контролни точки и изгубването ex lege на правоспособността. Наред с това без отнемане на свидетелството за управление, при невръщането му в изпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДВП, касаторът не би могъл да реализира правата си по чл. 157, ал. 5 ЗДвП, защото законът допуска полагането на изпит за придобиване на правоспособност, но само след като са изтекли шест месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При положение, че касаторът не оспорва визираните в хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП факти в негов интерес е да върне свидетелството си колкото е възможно по-бързо, за да може да придобие правоспособност и да упражнява законосъобразно правнорегламентираната дейност. Противното означава, при доказаното упражняване на дейността без придобита правоспособност, съзнателното й извършване в нарушение на законовите изисквания. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон изразяващо се в несъответствие с целта на закона е неоснователно. Съдът правилно ценил забавата на органа да наложи принудителната административна мярка и въз основа на това направил обоснован и правилен извод за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. С оглед на това и при извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и с оглед на неговото съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд