Решение № 14377 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2014 г.

Решение № 14377 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Варна при ЦУ на НАП, против решение № 3023/28.11.2013 г., постановено по адм. дело № 630/2013 г. по описа на Административен съд- Варна, в частта му, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 031201792/27.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 841/7.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, относно определените с него данъчни задължения по ЗДДС за д. период м. 10.2009 г. в размер на 11 776.64 лв. и за данъчен период м. 11.2009 г. в размер на 12 565.71 лв., ведно с начислените лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява извършването на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, не са налице данни за данъчна измама. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба и в становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Стела ПСМ" ЕООД, гр. София, в писмен отговор, подаден от пълномощниците адв. Св. Димитрова и адв. Д. Димитрова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнително се мотивира в писмена защита на пълномощника адв. Д. Димитрова. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решението в обжалваната му част е отменен РА № 031201792/27.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 841/7.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, относно определените с него данъчни задължения по ЗДДС за д. период м. 10.2009 г. в размер на 11 776.64 лв. и за данъчен период м. 11.2009 г. в размер на 12 565.71 лв., ведно с начислените лихви. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че за жалбоподателя е налице основание за облагане с нулева ставка по ЗДДС по процесните фактури, поради изпълнение на кумулативните изисквания на чл. 173, ал. 6, т. 1, б. б вр. ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 109, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, б. б. от ППЗДДС. В мотивите си решаващия съд е обсъдил относимото за спора Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната /ССОО/, в сила за РБ от 12.06.06 г., конкретно чл. ХVI т. 1 от същото. На това основание е посочил, че силите на Съединените щати предоставят на компетентните български власти съответно удостоверение, че материалите, припасите, услугите, оборудването и другата собственост са за крайно потребление от силите на Съединените щати или в крайна сметка ще бъдат вложени в предмети и съоръжения, използвани от силите на Съединените щати. По-нататък административният съд е приел, че придобиването на стоки и услуги без данъчно облагане, се документира във формуляра, приложен в Анекс Б от това споразумение по прилагане; тези формуляри се заверяват от органите на Силите на Съединените щати, като купувачът предоставя формулярите на търговеца, за да документира освобождаването от данъци или данъчното облекчение на мястото на продажбата. При поискване властите на Съединените щати предоставят копия от удостоверенията за освобождаване от данъци на съответните български данъчни власти. Въз основа на горната нормативна уредба, съотнесена към установената по делото фактическа обстановка, съдът е намерил жалбата срещу РА в обжалваната му част за основателна. В решението е обсъден безспорният по делото въпрос, че е налице сключен договор за поръчка от 1.08.09 г. между германското дружество "И Пи Ес Инфрастракчър Сървиз" ООД и жалбоподателя като изпълнител, чийто срок на действие включва ревизирания период, с предмет "Изграждане и поддръжка на тренировъчни лагери за Американската армия на територията на РБ", както и са издадени от жалбоподателя фактури със същия предмет, платени от немското дружество. Съдът е обсъдил решаващите изводи на органите по приходите, че по процесните фактури са налице доставки, които не следва да се считат освободени по реда на чл. 173 от ЗДДС, тъй като не е представен договора между Въоръжените сили на САЩ и главният изпълнител на поръчката "Фудурич България" ООД. Преценил е, че не могат де се преценят параметрите на същия, респ. да се направи връзка с подизпълнителите, а така също и че е налице разлика между фактурите включени от жалбоподателя в дневника за продажби и тези посочени в удостоверението Анекс Б. Посочено е, че представеният документ W912PB-08-D-5002/4.06.09 г. не може да се приеме за основния договор между "Фудурич България" ООД и Въоръжените сили на САЩ, тъй като е с дата, следваща датата на сключване на договора с подизпълнителя "И Пи Ес Инфрастракчър Сървиз" ООД - 1.05.09 г., а така също и предвид съдържанието на писмо от посолството на САЩ, съгласно което този документ е свързан и се отнася към Договор W 912PB-08-D-5002 TFOS. Независимо от това, съдът е приел, че такъв договор е налице, което се установява както от потвърждението, събрано в хода на ревизионното производсто, така и съдържанието на писмото от Американското посолство. Съдът се е позовал на поръчка W912PB-08-D-5002/4.06.09 г. и е счел, че с нея се конкретизирани точно стоките и услугите, които следва да се извършат в изпълнение на сключения между страните договор, както и тяхната стойност. Като допълнителен аргумент съдът е релевирал обстоятелството, че договорните отношения между третото лице и Силите на САЩ са относими към настоящия правен спор дотолкова, доколкото да се установи връзката със сключения между германското дружество и жалбоподателя договор, в изпълнение на който са издадени процесните фактури, а тази връзка безспорно е налице, видно от съдържанието на договора и от формулярите за освобождаване от данъци Анекс Б: издадени, както за прекия изпълнител, така и за подизпълнителите съответно "И Пи Ес Инфрастракчър Сървиз" ООД и ревизираното лице (в тях е цитиран номера на основния договор W912PB-08-D-5002 TFOS; посочени са фирмите купувачи и продавачи, респ. на главния изпълнител и на подизпълнителите, в т. ч. и жалбоподателя; описани са номерата и стойността на фактурите за закупените стоки /услуги/; потвърдено е изпълнението на основния договор, както и обстоятелството, че предоставените във връзка със същия стоки и услуги са предназначени за крайно ползване от военните сили на САЩ. Безспорно се установява, че всички те касаят тренировъчна база Ново село, с. Мокрен. По отношение констатираната разлика между фактурите включени от жалбоподателя в дневника за продажби и тези посочени в удостоверението Анекс Б № BU-10-00060 от 30.11.10 г. съдът споделя тезата на жалбоподотеля, че в анекса са описани номерата на инвойсите. Позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът е достигнал до извода, че е налице съвпадение между страните, основанията и стойността на същите. В обжалваното решение е посочено още, че "инвойс" фактурите не са първичен счетоводен документ по ЗСч, а по-скоро са вид търговски документ с характер на покана към партньора за извършване на съответното плащане, поради което и с основание същите не са намерили счетоводно отражение в регистрите на жалбоподателя. В мотивите си съдът е отчел факта, че при анулирането на процесните фактури въз основа издадената от управителя на дружеството-жалбоподател заповед, не са спазени изискванията на чл. 116 от ЗДДС, доколкото не е съставен протокол за всяка една от тях, но е приел, че обстоятелството дали анулирането е извършено по предвидения в закона ред е от значение за правилното счетоводно отчитане на операциите, но не влияе на преценката дали информацията посочена в Анекс Б касае процесните фактури. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не е основателно оплакването в касационната жалба, че административният съд е допуснал нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. При правилно установена фактическа обстановка административният съд е задълбочено и подробно е обосновал законосъобразни правни изводи. Фактическите изводи на АС-Варна са обосновани с множество неоспорени доказателства, от които се обуславят единствения правилен извод, че за жалбоподателя е налице основание за облагане с нулева ставка на ДДС по процесните фактури, поради изпълнение на кумулативните изисквания на чл. 173, ал. 6, т. 1, б. "б" вр. ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 109, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, б. "б" от ППЗДДС. Правилен е изводът на решаващия съд, че по делото е установено по несъмнен начин наличието на всички предпоставки, предвидени в Споразумението по прилагане относно освобождаване от данъци и данъчни облекчения в изпълнение на споразумението между Правителството на Република България и Правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната от 28.02.2008 г. за облагане с нулева ставка на извършените от "Стела ПСМ" ЕООД услуги, поради което и всички изложени от касатора доводи в касационната жалба в обратната насока са изцяло неоснователни и недоказани. Обоснована е преценката на съда, че приложеното по дело официално писмо от сухопътните войски на САЩ в Европа, се удостоверява, че договорът, който е приложен по делото и този, цитиран в издадения Анекс Б, са идентични. Както правилно е възприел първоинстанционния съд, по делото няма спор, че е налице сключен договор за поръчка с жалбоподателя от 1.08.2009 г., чийто срок на действие включва ревизирания период. Предметът на договора е определен като "Изграждане и поддръжка на тренировъчни лагери за Американската армия на територията на РБ". Поради изложеното, не може да бъде споделен довода на касатора, че по делото не е представен договор между Въоръжените сили на САЩ и главния изпълнител на поръчката "Фудурич България" ООД. Както правилно е приел първоинстанционният съд, безспорно е наличието на договор между възложителя - Въоръжените сили на САЩ и главния изпълнител, т. к. най-малкото наличието на договор се установява, както от потвърждението, събрано в хода на ревизията, така и от представеното по делото писмо от Американското посолство. С представения по делото документW912PB-08-D-5002 са конкретизирани достатъчно ясно стоките и услугите, които следва да се извършат в изпълнение на подписания между страните договор, както и тяхната стойност. Основателно ответникът по касация акцентира на тезата си, поддържана в рамките на първоинстанционното производство, споделена и от административния съд, че по съглашения с характеристиките на обсъжданото страните по него са овластени сами да решат в каква форма да закрепят договорните си отношения, освен в случаите, в които законът изрично изисква форма за действителност. Процесният договор не е сред случаите, в които законът изисква писмена форма за волеизявленията на страните, както правилно е счел и съдът. Безспорно по делото е установена връзката между главния договор за възлагане, сключен между Въоръжените сили на САЩ и немското дружество - главен изпълнител и подписаните договори с подизпълнителите, вкл. и с довереното ми дружество. Видно от съдържанието на подписаните и приложени по делото договори, както и от текста на формулярите Анекс Б, издадени както на прекия изпълнител, така и на подизпълнителите, във всички тях е цитиран номера на основния договор, посочени са фирмите купувачи и продавачи, респ. на главния изпълнител, и на подизпълнителите, вкл. на жалбоподателя; описани са номерата и стойностите на фактурите за закупените стоки и предоставените услуги, потвърдено е изпълнението на основания договор, както и обстоятелството, че предоставените по договора стоки и услуги са предназначени за крайно ползване от военните сили на САЩ. Всички те касаят тренировъчна база Ново село, в село Мокрен. При формиране на крайните си изводи съдът правилно е отчел и факта, че формулярите, Анекс Б, не са оспорени от касатора относно съдържащата се в тях информация, поради което ги е ценил при съвкупната преценка на доказателствата, отчитайки съответната тяхна доказателствена стойност. Следва да бъдат споделени и изводите на административния съд относно констатираните различия в номерацията на т. нар. "инвойси", които са включени в Анекс Б и осчетоводените от ревизираното лице фактури. Правилно съдът се е позовал на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че по отношение на първоначално издадените фактури и тези, които са заведени в дневниците на дружеството е налице съвпадение по отношение на получателя, основанието, стойностите, тъй като всички те са издадени на основание един и същи договор. Констатациите на вещото лице, че е проведена законна процедура по анулиране на старите фактури и издаване на нови "огледални" такива са от значение за правилното решаване на настоящия спор и това правилно е било отчетено от първостепенния съд. Не са били основания за съда да не даде вяра на изводите на експерта, че в счетоводството на ревизираното дружество са заведени първоначално издадените фактури и новоиздадените такива, като същите са идентични по стойности, основание и страни. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че в издадения Анекс Б са включени номерата на "инвойс" фактури, т. к. към момента на издаването му, фактурите за тези доставки не са били все още издадени. Те не са счетоводен документ, а са по-скоро търговски документ, съдържащ покана за плащане, поради което същите не са намерили отражение в счетоводството на доверителя ми. Правилно съдът е приел, че в случая дори не е било необходимо провеждане на процедура по анулиране на първоначално издадените фактури, а е било достатъчно да се приложат към "инвойсите". Следва да бъдат споделени и алтернативно развитите мотиви от административния съд, че дори да се счете, че в случая все пак е било необходимо провеждане на анулиране, то процедурата по анулиране и издаване на нови фактури, не се отразява на преценката дали информацията, посочена в Анекс Б касае процесните фактури. Правилен е и обобщаващият финален извод на съда, че процедурата по анулиране на издадени фактури, не е свързана с възникването и признаването правото на правото жалбоподателя да приложи нулева ставка на данъка при издаването на съответните фактури, като евентуално неправилно проведена процедура по анулиране, не може да бъде основание за непризнаване правото за прилагане на нулева ставка на данъка. По изложените съображения, решението на Административен съд- Варна в обжалваната му част с изводи за незаконосъобразност на РА в обсъдената по- горе част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане от пълномощника на ответника по касация, на последния следва да бъдат присъдени разноските, сторени в касационното производство, които възлизат на 1513 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,