Решение № 6673 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 949/2015 г.

Решение № 6673 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 949/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Венцислав Асенов Чобански, жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 6851/13.11.2014 г. по адм. дело № 7970/2014 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З-1657/30.01.2014 г. на ВНД директор на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - касационни отменителни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от отменения Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР - отм. ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г./, по инициатива на органа по назначаването, а обжалваната заповед е връчена след влизането в сила на новия ЗМВР /обн. ДВ, Бр. 53 от 27.06.2014 г./ като след нормативната промяна е отпаднала възможността на органа по назначаване по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение и в този смисъл съдът е нарушил материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно съдът е определил приложимия закон и момента за преценка на законосъобразността на административния акт при действието на § 21 от ПЗР на ЗМВР /нов/. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел за установено, че с оспорената заповед № З-1657/30.01.2014 г., на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) е прекратено служебното правоотношение на полицай Венцислав Чобански - младши автоконтрольор, I степен, в група "Контрол, регулиране централна градска част и осигуряване на маршрути" на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при СДВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, по инициатива на органа по назначаване. За отхвърли оспорването съдът е приел, че не са налице отменителни основания по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Касаторът не оспорва приетото от съда относно наличието на предпоставките за издаване на оспорения акт по реда на отменения ЗМВР /ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г./, които изводи се споделят и от настоящия съдебен състав предвид размера на осигурителния стаж на касатора - 30 години, 8 месеца, 26 дни на длъжности в МВР за държавни служители и общо 40 години, 4 месеца и 4 дни, а дали е следвало да се придаде обратна сила на закона предвид връчване на оспорения акт след влизането в сила на новия ЗМВР /обн. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./, който предвижда по-благоприятен режим и е отпаднала възможността на органа по назначение по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение. Както правилно сочи първоинстанционния съд в мотивите на съдебния акт по смисъла на чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Видно от формулировката на разпоредбата моментът на издаването, а не моментът на връчване на административния акт на неговия адресат е юридическият факт, пораждащ правните последици. Датата на връчване на административния акт е юридическо събитие, нямащо отношение към законосъобразността на административния акт по смисъла на чл. 146 от АПК. То има отношение единствено към темпоралните граници в които адресатът на административния акт би могъл да упражни своето право на защита. Административните актове са на общо основание юридически факти от рода на юридическите действия. Ето защо законосъобразността им се преценява според материалния закон, действал към момента на издаването им по аргумент от разпоредбата на чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Само с него, не и с бъдещ закон, правните субекти могат и са длъжни да съобразят поведението си, тъй като преценката на акта по критериите на закон, следващ издаването му и на който не е била изрично дадена обратна сила, ще противоречи на чл. 14, ал. 1 от ЗНА и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, тъй като ще бъде приложена различна мярка за едно и също едновременно поведение на равноправни субекти. Неоснователно е оплакването, че съдът не е проверил дали оспорената заповед не е нищожна, тъй като АС е извършил пълна проверка за действителност и законосъобразност и е изложил мотиви по всичики основания за оспорване по чл. 146 от АПК. Неоснователни са доводите във връзка с твърдения санкционен характер на издадената заповед, какъвто същата няма, тъй като не се касае за заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Неправилно е позоваването от касатора на § 21 от ПЗР на ЗМВР /нов/, който твърди, че е придадено изрично обратно действие на новия закон. Напротив, висящите производства, по смисъла на цитирания § 21 от ПЗР на ЗМВР /нов/ се приключват по реда на ЗМВР (отм.). Достигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение