Решение № 12022 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2011 г.

Решение № 12022 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът Началника на МП-Варна Запад моли да бъде отменено решение № 2207/29.10.2010 г. по адм. д. № 1745/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменено негово решение към ЕАД № 09 ВG002002Н0084676*20091111 за определяне на допълнително мито и ДДС за внасяне като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против решението на началника на МП-Варна запад да бъде отхвърлена. По жалбата на другата страна против решението в частта за разноските поддържа, че е неоснователна, тъй като не са поискани, преди постановяване на решението. Втора касационна жалба против решението в частта за разноските е подадена от "Стомана индъстри" АД. По съображения в писмена защита поддържа, че жалбата е недопустима, а ако бъде разгледана по същество, поддържа, че е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата жалба и за основателност на жалбата в частта за разноските. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. Неоснователен е доводът на дружеството за недопустимост на жалбата на Митница Варна и МП-Варна запад, подадена от младши юрисконсулт Тодор Караславов. Жалбата е подадена от името на Митница Варна и на МП-Варна запад, като видно от пълномощно № 4424-246/19.02.2010 г. на началника МП-Варна Запад младши юрисконсулт Караславов е упълномощен да подава жалби и да представлява интересите на учреждението. Жалбата е подадена от упълномощен от административния орган юрисконсулт и е допустима. За да отмени обжалваното решение на началника на МП-Варна запад административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените по ЕАД № 09 ВG002002Н0084676*20091111 графитни електроди от Индия и са определени мито и ДДС за довнасяне общо 6303,41 лв в нарушение на чл. 29 и 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определена митническа стойност в оспореното решение. Обосновано съдът е приел, че представените поръчки и фактури установяват договорената между страните по доставката цена на доставката в размер 3607 евро/МТ за графитните електроди. Вещото лице е дало заключение, че договорената с поръчката и фактурите цена е платена на доставчика и съдът обосновано е приел, че договорната и платена цена на внесените стоки е установена по делото. Представените застрахователни удостоверения, приложени към ЕАД, са издадени за доставка по фактури, различни от посочените в ЕАД и представени по делото, отнасят се за други количества стоки и от погрешното им приложение към ЕАД не може да се направи извод, че се отнасят за стоките, внесени по процесното ЕАД. Касаторът поддъроа, че е приложил процедурата по чл. 181а § 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилага на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /ППМК/ и поради непредставени, поискани доказателства е имал право да определи митническата стойност по цената, посочена в застрахователните удостоверения. По чл. 181а § 2 ППМК следваше митническите органи да уведомят вносителя писмено относно основанията за съмненията си и да му предоставят възможност за отговор, преди да вземат окончателно решение. Видно от преписката на 24.03.2010 г. дружеството е уведомено да представи допълнителни доказателства за определяне на митническата стойност на основание чл. 181а § 2 ППМК, в което не са посочени основанията за съмнения, нито, че дружеството може да представи отговор, с което не е спазена процедурата по чл. 181а § 2 ППМК Съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразно приложение на чл. 29 МК в оспореното решение. Касационната жалбата на дружеството против решението в частта за разноските е основателна за 748 лв разноски, които включват държавна такса и депозит за вещо лице. Присъждане на разноските е поискано в жалбата до административния съд и доводът на първия касатор, че разноски не са поискани е неоснователен. Доказателства за направените разноски за възнаграждение на адвокат са представени след приключване на устните състезания по делото и постановяване на решението и не могат да бъдат взети предвид, поради което не могат да бъдат присъдени. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като бъдат присъдени на дружеството 748 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,