Решение № 8917 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4345/2010 г.

Решение № 8917 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4345/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Министъра на вътрешните работи срещу Решение № 14946 от 8.12.2009 г., постановено по адм. дело № 5837/2009 г., постановено по адм. дело № 5837/2009 г. от тричленен състав на второ отделение на Върховния административен съд, с което е обявена нищожността на Инструкция за подбора, подготовката и преминаване на служба на служители от министерство на вътрешните работи, изпращани за участие в мисии на международни организации, утвърдена с негова заповед рег. № МЗ-11 от 05.06.2007 г. В касационната жалба са наведени доводи, че неправилно в обжалваното решение е прието, че процесната инструкция представлява подзаконов нормативен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав и постанови ново, с което да отхвърли жалбата против посочената инструкция. Ответниците Катерина Лазарова Лазарова, Дечко Грозданов Дяков, Росица Георгиева Стойчева, Наско Лалев Лалев, Силвия Генчева Джевова, Бойко Георгиев Камарски, Димитър Петков Димитров, Бойчо Давидков Хаджийски, Калин Георгиев Николов, Христо Денчев Торлаков, Благой Иванов Видин, Стефан Рашев Димитров, Илия Георгиев Сталев, Анатолий Климентов Георгиев и Владимир Иванов Петров, представлявани от адв. Стефанова оспорват касационната жалба и молят съда да отхвърли същата като неоснователна. Претендират разноски по делото. Ответниците Мария Николова Грозданова и Камелия Кирилова Илиева не изпращат представител и не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожна Инструкция за подбора, подготовката и преминаване на служба на служители от министерство на вътрешните работи, изпращани за участие в мисии на международни организации, утвърдена с Заповед рег. № МЗ-11 от 05.06.2007 г. на Министъра на вътрешните работи. В мотивите на обжалваното решение е прието, че в случая е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила - процедурата по издаване на нормативния акт - непубликуването му в Държавен вестник. Прието е, че с това не е произведено целеното с него действие, а приложението му преди публикуването в ДВ представлява незаконно действие, извършено без нормативно основание. Прието, че посоченото нарушение е особено съществено и е обявена нищожността на процесната инструкция. Решението е законосъобразно. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. В конкретния случай процесната инструкция е издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 21, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Същата регламентира дейността по подбора, подготовката и преминаването на службата на служителите на МВР, изпращани за участие в мисии, организирани от Организацията на обединените нации, Европейския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други международни организации. Безспорно, предвид така посоченото процесната инструкция представлява нормативен акт по смисъла на ЗНА, тъй като на първо място е издадена по приложението на ЗМВР по отношение уреждане службата на служителите на министерството при изпращането им за участие в мисии, а именно издателят й - Министъра на вътрешните работи има задължение да осигури приложението на този закон. Следователно наведеният в касационната жалба основен довод, че процесната инструкция не представлява нормативен акт е неоснователен, тъй като същата регулира и засяга правата и интересите на неограничен брой адресати, съставляващи категорията на служителите на МВР, същата съдържа правила с многократно правно действие на съдържащото се в тях предписание. Съгласно правилата за издаване на нормативен административен акт, разписани както в Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, така и в действащия към настоящия момент АПК, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи и се обнародват в "Държавен вестник", освен тези на общинските съвети. В случая Инструкцията е издадена по приложение на ЗМВР, от овластения за това орган, но не е обнародвана в Държавен вестник, което обстоятелство не се оспорва от касатора. Правилно в обжалваното решение е прието, че непубликуването в Държавен вестник на процесната инструкция представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което е особено съществено и води до нищожност на същия, тъй като публикацията в Държавен вестник е елемент от валидността на посочения акт. Така установената липса на елемент от фактическия състав на процесния нормативен акт обуславя неговата валидност, а именно: пропуска той да бъде обнародван в държавен вестник на основание чл. 37, ал. 1 от ЗНА, както и на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответниците Катерина Лазарова Лазарова, Дечко Грозданов Дяков, Росица Георгиева Стойчева, Наско Лалев Лалев, Силвия Генчева Джевова, Бойко Георгиев Камарски, Димитър Петков Димитров, Бойчо Давидков Хаджийски, Калин Георгиев Николов, Христо Денчев Торлаков, Благой Иванов Видин, Стефан Рашев Димитров, Илия Георгиев Сталев, Анатолий Климентов Георгиев и Владимир Иванов Петров направените деловодни разноски в размер на 1800 лв., представляващи хонорар за представляващия ги адвокат, удостоверени с договор за правна помощ, платежно нареждане и пълномощно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение