Решение № 11685 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6913/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Димитрова, подадена чрез адв. С. Цекова, срещу решение 3050 от 05.05.2023г., постановено по адм. дело 7632/2022г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост въз основа на което се иска отмяна на същия и постановяване на друго решение, с което да се отмени мълчаливия отказ на административния орган. В съдебно заседание проведено на 13.11.2023г. процесуалния представител на касатора е заявил, че поддържа касационната жалба. Излага съображения аналогично с тези по представената жалба, както и такива по отношение на обстоятелството, че първоинстанционния съд не е анализирал въпроса по отношение на това дали по отношение на отчуждения имот е реализирано мероприятието, по изграждане на улица. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Столична община, чрез дирекция "Инвестиционно отчуждаване", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на М. Димитрова, в качеството й на наследник на А. Александров срещу мълчалив отказ на Кмета на Столична община да бъде обезсилена заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III от ЗОС СОА18-РД40-101 от 20.09.2018г- на кмета на Столична община. Въз основа на представените по делото доказателства административния съд е установил, че със заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III от ЗОС СОА18-РД40-101 от 20.09.2018г- на кмета на Столична община, на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21 и чл. 25 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ , е отчужден поземлен имот с проектен идентификатор 68134.609.819, с площ за отчуждаване 45 кв.м., както и че е определен размера на паричното обезщетение от 1 894.50 лева за собственика на имота. С представено писмо изх. СИС17-ПП00-2/32/16.06.2017г. от директора на Дирекция Инвестиционно отчуждаване във връзка с провеждане на отчуждителна процедура са изискани копия от документи, в това число и документ за банкова сметка. Със заявление от 25.09.2017г. М. Христова е представила документи. Последвало е издаване на заповедта за отчуждаване. Същата е била предмет на съдебен контрол, като с решение 2583/15.04.2019г., постановено по адм. дело 11726/2018г. по описа на Административен съд София-град жалбата е била отхвърлена. Въз основа на обстоятелството, че собственикът на имота не е представил банкова сметка за превеждане на определеното равностойно парично обезщетение за отчуждаване на недвижимия имот, служебно е била открита банкова сметка на името на Александров. А с платежно нареждане от 08.05.2019 г. Столична община е превела изцяло паричното обезщетение. С молба от 08.06.2022г. адресирана до Кмета на Столична община, М. Димитрова в качеството и на наследник на А. Александров е поискала на основание чл. 29, ал. 8 от ЗОС обезсилване на заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III от ЗОС СОА18-РД40-101 от 20.09.2018г- на кмета на Столична община, поради обстоятелството, че не е изплатено определеното в заповедта парично обезщетение. Въз основа на установените факти по делото и съпоставяйки ги с относимите правни разпоредби съдът е обосновал извода, че определеното парично обезщетение е изплатено и имотът се счита за отчужден, поради което наследника на А. Александров не разполага с законовото право да претендира обезсилване на заповедта. С тези мотиви административният съд е постановил оспореното пред настоящата инстанция решение. Така постановеното решение е правилно. Настоящия състав на Върховния административен съд намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, подробно е обсъдил представените по делото доказателства, подвел е установеното под относимите нормативни разпоредби, изложил е подробни мотиви, въз основа на които е приел, че определеното парично обезщетение е изплатено и имотът се счита за отчужден, поради което наследника на А. Александров не разполага с законовото право да претендира обезсилване на заповедта, което настоящият съдебен състав приема, че води до извода за законосъобразност на оспорения пред него мълчалив отказ на кмета на Столична община. Съдът точно е констатирал, че е сезиран с оспорване на постановен мълчалив отказ на кмета на общината да бъде обезсилена негова заповед за отчуждаване на ПИ по реда на глава III от ЗОС СОА18-РД40-101 от 20.09.2018г. Известно е, че мълчалив отказ съобразно чл. 58 АПК възниква тогава, когато компетентният да се произнесе с административен акт орган не стори това в предвидения срок. При мълчаливия отказ липсва волеизявление, но то е приравнено на такова по силата на законовата фикция, с оглед гаранция за правото на защита на гражданите и организациите срещу мудността на администрацията. При обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. Предвид горните съображения и конкретното съдържание на искането, представляващо по същността си такова за обезсилване на заповед по предвидения в чл. 29, ал. 8 от ЗОС специален ред, следва да се приеме, че не е налице задължение на административния орган да издаде административен акт по такова искане, тъй като същия следва да прецени дали са налице предвидените в разпоредбата кумулативно свързани предпоставки за прилагането й, които са обсъдени по долу, поради което се обосновава извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. С разпоредбата на чл. 29, ал.6 от ЗОС се визира, че отмяната се следва единствено, ако в срок дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота. В ал. 7, на чл. 29 от ЗОС е определен срока, в който искането за отмяна следва да се предяви. Едва с чл.29, ал. 8 от ЗОС е указано, че ако в срока по ал. 7 не бъде предявено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва. За да е налице хипотезата на чл. 29, ал. 8 от ЗОС следва в указания срок да не е подадено искане за отмяна на заповедта, както и дължимото обезщетение в предвидения срок да не бъде преведено на собственика. Установено е по безспорен начин, че със заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III от ЗОС СОА18-РД40-101 от 20.09.2018г. е определена сума на парично обезщетение, както и че сумата се внася в Общинска банка АД, клон Врабча. Същата е била оспорена от А. Александров пред АССГ. С решение 2583 от 15.04.2019г. постановено по адм. дело 11726/2018г. на АССГ е отхвърлена жалбата на А. Александров срещу административния акт. Същото не е обжалвано и е влязло в сила, въз основа на което ответникът е изплатил изцяло определеното парично обезщетение с превод по сметка на А. Александров в Общинска банка на 08.05.2019г. При безспорна установеност по делото за изплатено в 6-месечния срок по ал.6, чл.29 ЗОС обезщетение в размер на 1894.50 лв., определен със заповед СОА18-РД40-101 от 20.09.2018г. на Кмета на Столична община, не може да се иска обезсилване на заповед за отчуждаване. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния съд, че след като е изплатено обезщетението, имотът се счита за отчужден, а собственикът не разполага с правото да иска обезсилване на заповедта, респ. може да се направи извод, че не е налице основание да бъде отменен оспорения мълчалив отказ. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, отнасящ се до факта, че неговият наследодател, както и тя самата не са били уведомения за откритата сметка и заплатено обезщетение по проведена отчуждителна процедура. Съобразно правилото на чл. 29 от ЗОбС паричното обезщетение, определено с влязлата в сила заповед или съдебното решение, се превежда от общината в посочената в заповедта банка по сметка на правоимащите. В ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда няколко хипотези, при които обезщетението се внася в банката по сметка на общината. Видно от доказателствата по делото с писмо изх. СИС17-ПП00-2/32/16.06.2017г. от директора на Дирекция Инвестиционно отчуждаване във връзка с провеждане на отчуждителна процедура са изискани документи, в това число и документ за банкова сметка. Със заявление от 25.09.2017г. М. Христова е представила изискуеми документи, без да представи банкова сметка. Последвало е издаване на заповедта, чието обезсилване се иска. В същата е посочена сумата на паричното обезщетение, както и ще бъде внасена в Общинска банка АД, клон Врабча. Представено е и платежно нареждане за осъществен превод. Заповедта е съобщена на А. Александров на 19.10.2018г. В случая действително не е спазена хипотезата на чл. 29, ал. 1 и ал.2 от ЗОС, но предвид изискана и непредставена от страна на собственика информация за налична банкова сметка, общината в оперативна самостоятелност е предприела действие по превеждане на парично обезщетение по проведена отчуждителна процедура в Общинска банка по сметка на правоимащия. За това обстоятелство видно от доказателствата по делото А. Александров е уведомен на 19.10.2018г., с получаване на заповед СОА18-РД40-101/20.09.2018г. на кмета на Столична община, тъй като в същата изрично е посочено къде ще бъде внесена сумата. Тук е мястото да бъде отбелязано, че в случая на твърдяно нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал.1 и ал. 2 от ЗОС, касационния жалбоподател е следвало да развие този довод в съдебното производство по оспорване законосъобразност на заповедта за отчуждаване, а не в настоящото такова. При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение