Решение № 3372 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1367/2017 г.

Решение № 3372 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1367/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Общински съвет- Несебър, чрез неговия председател Р. К., срещу решение № 2084 от 14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1796 по описа за 2016 г. на Административен съд - Б., с което са отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 2, и т. 4 от Г. II "Процедура по издаване на разрешение за ползване за извършване на търговия на открито" от Наредба № 2 за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на О. Н., приета с Решение № 790 от Протокол № 23/02.06.14 г. на Общински съвет- Несебър (Наредбата).

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че съдът неправилно е приел, че с подзаконов нормативен акт не могат да бъдат уреждани празноти в закона, като подробно мотивира така застъпената теза. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отхвърлен протеста на прокурора при Окръжна прокуратура- Б. срещу горепосочените текстове на Наредба № 2 за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на О. Н., приета с Решение № 790 от Протокол № 23/02.06.14 г. на Общински съвет- Несебър.

Ответникът - Прокурор при Окръжна прокуратура- Б., не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение административният съде отменил като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 2, и т. 4 от Г. II "Процедура по издаване на разрешение за ползване за извършване на търговия на открито" от Наредба № 2 за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на О. Н., приета с Решение № 790 от Протокол № 23/02.06.14 г. на Общински съвет- Несебър (Наредбата).

За да постанови този резултат, решаващият съде приел, че оспорените текстове противоречат на чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол над стопанската дейност (ЗОАРАКСД), съгласно който при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местно самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона.

Решението е правилно.

Установено е в първоинстанционното производство, че с Решение № 790 от Протокол № 23/02.06.2014 г. на Общински съвет Несебър е приета Наредба № 2 за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на община Несебър. Оспорените от прокурор при Окръжна прокуратура- Б. пред АС разпоредби са били тези на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Г. II "Процедура по издаване на разрешение за ползване за извършване на търговия на открито" на Наредбата със следното съдържание:

Чл . 7 (1) Лицата желаещи да извършват търговия на открито подават заявление по образец до кмета на Общината или кмета на населеното място. Към заявлението се прилагат следните документи:

1. Удостоверение за липсата на задължения към О. Н.

1. Документ за регистрация като производител на селскостопанска продукция за лицата желаещи да извършват търговия на открито в или от превозни средства на такава продукция и

Чл. 9 (1) Кмета на общината или упълномощено от него лице, издава Разрешение за ползване или мотивиран отказ. в 10-дневен срок от получаване на протокола по чл. 8, ал. 3

(2) Разрешение за ползване не се издава, в случаите когато:

1. заявлението не е придружено с необходимите документи по чл. 7, ал. 1 и ал. 2.

1. лицето има задължения към общината.

1. местата по одобрената схема са изпълнени

1. на кандидата са налагани 2 или повече санкции

Правилно в мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. Законосъобразен и обоснован е и направеният извод, че регламентираните с Наредба № 2/2014 г. на Общински съвет Несебър обществени отношения касаят реда и условията за извършване на търговия на открито на територията на община Несебър върху имоти общинска собственост, като именно този неин предмет следва да бъде съобразен с нормираното в по-високия по степен акт - Закона за устройство на територията.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на административния съд, че с оспорените разпоредби от Н. О. съвет Несебър е въвел основание за отказ за издаване на разрешение за търговия на открито, ако лицето има задължения към общината, за което той трябва да представи удостоверение за липса на такива задължения, както и ако на заявителя са налагани две или повече санкции. Противно на наведените доводи в жалбата, настоящият състав счита, че първостепенният съд законосъобразно е преценил, че обществените отношения, свързани с издаване на разрешение за извършване на търговска дейност на открито, законовата делегация за приемане на местната наредба се съдържа в нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която за преместваемите обекти се издава разрешение по ред, установен с наредба на общинския съвет. Съгласно посочената законова делегация, местната наредба следва да регламентира реда за издаване на разрешението, докато в случая, с оспорените разпоредби Общинският съвет е въвел допълнителни тежести и ограничения, свързани с издаването на разрешението.

В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че правилно административният съд е счел, че въведените ограничения противоречат на чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД, съгласно който при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. Въведеното основание за отказ за издаване на разрешение не е сред целите, които си поставя ЗУТ - той има за цел да урегулира обществените отношения във връзка с устройството на територията, в това число и реда и условията за разполагане на преместваеми обекти, поради което въведеното в наредбата ограничение за липса на задължения към общината не намира законова опора. Събирането на публичноправни или частноправни задължения към съответната община не е сред целите на този закон. Затова, изискването на Наредбата - при кандидатстване лицето да представи цитираното удостоверение, няма своята законова опора в ЗУТ. Всичко това обосновано и законосъобразно е преценено от първостепенния съд и направените изводи в обжалваното съдебно решение се подкрепят изцяло от настоящата инстанция.

Следва да бъдат споделени и мотивите на съда при обсъждането на релевираното възражение на общинския съвет, че с приемането на оспорените разпоредби се проявява грижа на добър стопанин, като се защитава и интереса на населението. Както е посочил и съдът, при неизрядни длъжници интересът на общината е защитим посредством производствата по събиране на дължимите вземания, а не като се въвежда като основание за отказ за издаване на разрешение за търговия на открито.

По отношение въведеното с Наредбата основание за отказ да се издаде разрешение по отношение на лица, на които са налагани две или повече санкции, съдът е изложил аналогични съображения, които настоящата инстанция споделя. Обосновани са и допълнително развитите от административния съд мотиви досежно това, че съдържанието на оспорената разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 4 от Наредбата не е достатъчно ясно, което създава трудности както при тълкуването й, така и при прилагането й, тъй като, действително, при тази редакция на разпоредбата е възможно тълкуване, при което органът да се позове на санкция, наложена с акт, който не е влязъл в сила. Вярно е и посоченото от съда, че в редакцията на оспорената разпоредба не е имплицитно посочено кои санкции се визират: такива по процесната Наредба или по други закони, доколкото хипотетично е възможно на кандидата да е наложена санкция по ЗДвП, по КТ, по ЗДДС и др., което очевидно няма връзка с обществените отношения, свързани с дейността по търговия на открито. Правилен е и направеният финален извод от съда, че не е конкретизирано за какъв период назад във времето следва да са наложени тези санкции и ако този период е неограничен това поставя в неравностойно положение определена категория субекти и представлява неоправдано ограничение по смисъла на ЗОАРАКСД.

По изложените съображения, решението на АС- Б. като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение