Решение № 16048 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2012 г.

Решение № 16048 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Димитров Гайдаджиев, от гр. Пловдив против решение № 1556/02.07.2012 г. по адм. дело № 2564/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 5, ал. 4, чл. 70, ал. 3, чл. 114, ал. 2 и чл. 115, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление ""Социално осигуряване" - Пловдив чрез юрисконсулт Мария Тосева-Колева изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 1556/02.07.2012 г. по адм. дело № 2564/2011 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на Георги Димитров Гайдаджиев, от гр. Пловдив срещу решение № 362/03.09.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив и потвърдените с него разпореждане № 3810054483 по протокол № ПР - 2053/18.07.2011 г., с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 06.10.1998 г. и разпореждане № Ра-516/ 19.07.2011 г., с което е разпоредено жалбоподателят да възстанови неправилно изплатена сума в размер на 633,52 лева, от които главница за периода 01.01.2001 г. - 31.07.2011 г. в размер на 297,52 лева и лихви по чл. 113 от КСО в размер на 335,97 лева, изчислени към 19.07.2011 г. Оспорените административни актове са издадени в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 672/10.05.2010 г. по адм. дело № 707/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, оставено в сила с решение № 3997/21.03.2011 г. по адм. дело № 8559/2010 г. на Върховния административен съд. Със същите е допуснато изменение на отпуснатата на Гайдаджиев по заявление вх. № 19239 от 30.1998 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като са съобразени нови доказателства по съществували обстоятелства за придобит осигурителен стаж в ТД "Ропотен" ООД, гр. Пловдив преди датата на пенсионирането. Извършената документално-финансова проверка от финансов ревизор при осигурителите "Институт за изследване и развитие на храните" - Пловдив и "НИИ по консервна промишленост" гр. Пловдив е уточнила периодите от ползвания от лицето неплатен отпуск, които не се зачитат за осигурителен стаж. На основание чл. 1, ал. 5 и чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен доход от 01.02.1997 г. до 02.04.1997 г. са ползвани данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а на основание чл. 40, ал. 7 от НПОС за осигурителен доход от 01.01.1997 г. до 31.01.1997 г. е ползвана минималната работна заплата за страната за същия период. Пенсията на жалбоподателя е изчислена от датата на отпускането й, като е установено, че е изплащана в размер по-голям от полагащия се. Част от неоснователно получените суми са в резултат от погрешно издадени от осигурителите документи и законосъобразно пенсионните органи и съда са приели, че не подлежат на възстановяване. Отговорността на Гайдаджиев е ангажирана за онези неоснователно получени суми, получени вследствие неговото недобросъвестно поведение, свързано с непредставянето на документите за осигурителен стаж и доход, с които е разполагал към момента на подаване заявлението за отпускане на пенсията. Същите касаят периода 03.01.1997 г. - 31.05.1997 г. Първоинстанционният съд законосъобразно е кредитирал с доверие приетите по делото съдебно-икономически експертизи, които са потвърдили изчисления от пенсионните органи осигурителен стаж и индивидуален коефициент на жалбоподателя, диференцирайки добросъвестно получените суми от недобросъвестно получените в годините от 2001 г. до 2011 г. Съобразявайки така установените факти по спора, съдът е приложил точно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, отчитайки изтеклата давност за част от задълженията. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на Районно управление ""Социално осигуряване" - Пловдив искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение