Решение № 10642 от 11.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 664/2014 г.

Решение № 10642 от 11.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 664/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Борис Атанасов Петков, гр. Пловдив, ул. "Атон" № 12 срещу решение № 2380 от 1.11.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1781/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Борис Петков срещу принудителна административна мярка - използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, лек автомобил, марка "Сеат", регистрационен № РВ 7030 ММ, на 21.05.2013 г. в гр. Пловдив, ул. "Петко Каравелов" № 28А.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът постановил решението си, без да изчака дадения от него самия срок за представяне на писмена защита. По този начин съдът не е взел предвид нито окончателното становище по процесния спор, нито отношението на страната към събраните доказателства, както и кое доказателство страната счита, че следва да бъде кредитирано и кое не. Това нарушава правото на защита на касатора и е нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените.

Счита, че съдът постановил решението си без по делото да е надлежно доказана опасността от правонарушение, която трябва да бъде реална и конкретна, т. е. съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема. Тежестта за доказване на такава опасност е на органа. В този смисъл констативният протокол не се ползва от обвързваща доказателствена стойност и опасността трябва да бъде доказана от административнонаказващия орган. Прилагайки чл. 170 АПК съдът е следвало да обяви незаконосъобразността на наложената принудителна мярка, а не да размества доказателствената тежест. В хода на съдебното производство единственото, което органът е доказал, е своята компетентност, но тя не е спорна. Органът не е ангажирал доказателства дори относно мястото на твърдяното нарушение. По този начин органът поставя в невъзможност контрола на спорния акт.

Изключително важно значение за законосъобразността на мярката има мястото, на което автомобилът е бил паркиран. Сочи, че това е било върху тротоара, на обособени паркоместа за посетители на Регионалния археологически музей. Позовава се на § 1, т. 2 и 6 Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Указателната табела за начало на "синя зона" е "допълнителна табела" по смисъла на чл. 59, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП) и съответно е пътен знак - чл. 38, т. 4 ППЗДвП. С оглед на това тя ангажира водачите само доколкото са паркирани на пътното платно. Сочи, че няма табела, указваща условията на паркиране. Няма и пътна маркировка, поради което ex lege паркирането в "синята зона" трябва да бъде успоредно в дясната част на улицата.

Счита, че тъй като не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (Наредбата), както и тези на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП наложената мярка е незаконосъобразна, а обжалваното първоинстанционно решение неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Касаторът се представлява от адв. Георги Недев, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при Община Пловдив, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приложил материалния закон и решението му е обосновано. Неоснователно е възражението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради незапознаване с представените по дело писмени бележки, тъй като съдът постановил решението си съобразно доказателствата по делото, а писмените бележки са становище по съществото на делото и представянето им с нищо не променя приетата от съда фактическа обстановка. В хода на съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да изисква и представя доказателства.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 21.05.2013 г. около 14, 00 часа Борис Петков паркирал собствения си лек автомобил, марка "Сеат Кордоба", регистрационен № РВ 7030 ММ, в гр. Пловдив, ул. "Петко Каравелов", в зона, след указателни табели "синя зона" и "служебен абонамент, 5 паркоместа" за Регионален археологически музей, представляваща част от тротоара, с възможност за косо паркиране на пет превозни средства.

1. На 21.05.2013 г. в 14, 16 часа инкасатор Дончо Дончев установил паркирането на автомобила в "синя зона", подал сигнал в 15, 15 часа и в 15, 25 часа екип на Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" поставил техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство - скоба № 922.

1. На 21.05.2013 г. в 16, 02 часа, след заплащане на сумата от 20, 00 лв. - фискален бон № 001754, автомобилът бил освободен.

1. За принудителното задържане бил съставен констативен протокол, серия № 1206 и направени четири броя снимки - снимките не са представени по делото, тъй като снимковият материал се съхранявал до три месеца.

1. На 23.03.2012 г. със заповед на кмета на Община Пловдив, издадена на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 168 ЗДвП и чл. 27 Наредбата "осъществяването на принудителни мерки от вида на процесната е възложено на ОП "Паркиране и репатриране". Заповедта не е приложена по делото, но била цитирана в жалбата.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитал свидетеля Мария Христова Коленцова.

1. Борис Петков представил служебна бележка, че на 21.05.2013 г. паркирал личния си автомобил на ул. "Петко Каравелов" № 28а при изпълнение на служебните си задължения.

1. С решение № 17 от 19.01.2012 г. Общински съвет Пловдив преобразувал Общинско предприятие "Синя зона, паркинги и гаражи" в Общинско предприятие "Паркиране и репатриране". Към решението приложение 1 е Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" и приложение № 2 - Списък на улици за кратковременно платено паркиране ("синя зона"), неприложен по делото. Според списъка на ул. "Петко Каравелов" са оформени 45 паркоместа за успоредно паркиране.

1. Табелата, указваща началото на "синята зона" по ул. "Петко Каравелов" представлява "допълнителна табела" по смисъла на чл. 59, ал. 1 ППЗДвП и пътен знак - чл. 38, т. 4 ППЗДвП. Най-горната част на табелата е знак Д13 - чл. 54, ал. 5 ППЗДвП. На изхода на ул. "Петко Каравелов" няма поставен пътен знак Д14

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че принудителната мярка е наложена от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби допускащи налагането й - чл. 26 Наредбата, чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Приел, че не е налице хипотезата на чл. 91, ал. 3 ЗДвП.

Решението е недопустимо.

Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК съдебното производство се провежда с участието на оспорващия и на органа, издал административния акт. Това са абсолютно задължителните две страни, които съдът, с оглед на чл. 154, ал. 1 АПК е длъжен да конституира. Без участието на надлежните страни съдебното производство не може да постигне исканата защита, не може да разреши ефективно правния спор. Тъй като в производството по чл. 145 и сл. АПК оспорващият търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, срещу упражняването на държавната власт, законодателят не е оставил на оспорващия да определя ответника, а сам е определил, че това е органът, издал акта. На съда законодателят е възложил задължението да установи във всеки конкретен случай, кой е органът, издал акта, и да го конституира като ответник.

По делото е безспорно, че се оспорва принудителна административна мярка. Съдът конституирал като ответник директора на Общинско предприятие "Паркиране и репатриране". От приложения по делото Правилник за устройството и дейността на общинското предприятие е видно, че с него на директора не са възложени правомощия по налагане на принудителната административна мярка - използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство. В чл. 14 от правилника са определени правомощията на директора, но между тях не е налагането на принудителна административна мярка. Вярно е, че съгласно т. 2 на чл. 14 директорът представлява предприятието, но в случая не предприятието е наложило мярката - то няма властнически правомощия. Съгласно чл. 27 Наредбата "Поставянето на "скоба" може да се извършва само от звеното на общината, определено със Заповед на Кмета на общината, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП". Ясно е, че звеното не може да бъде носител на властнически правомощия - то е структура, властнически правомощия могат да имат служителите в звеното.

Следователно органът, който по силата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП във вр. с чл. 27, ал. 1 Наредбата е компетентен да наложи принудителната мярка е служител на общинското предприятие, на когото кметът на общината е делегирал властта за налагането на тази принуда. Видно от приложения по делото констативен протокол ясен е служителят на общинското предприятие, който е разпоредил налагането на мярката. Съдът е следвало да конституира именно него и с неговото участие да проведе съдебното производство. Тъй като само този служител на общинското предприятие, комуто кметът е делегирал правомощието, е материално компетентен да наложи мярката, само той има и процесуалната правоспособност да бъде страна в съдебното производство - чл. 153, ал. 1 АПК.

Съдът счита за необходимо да посочи, че този орган, като всеки административен орган, може да бъде надлежно представляван в съдебното производство на основание с чл. 17, ал. 3 АПК във вр. с чл. 32, т. 3 ГПК.

Съдът счита за необходимо също така изрично да посочи, че когато съдът даде на страните срок за представяне на писмени защити, той е длъжен да спази този срок. С писмената защита страната безспорно не представя нови факти и доказателства, но тя е завършващото становище на страната по събраните в хода на съдебното производство факти и доказателства. Отнемането на предоставено от самия съд право на защита - какво е предоставеното право на представяне на писмена защита, е сериозно нарушение на конституционното задължение на съда да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, по смисъла на чл. 117, ал. 1 от Конституцията, и на задължението му по чл. 121, ал. 2 от Конституцията - да осигури установяването на истината.

Видно от изложеното съдът като не конституирал надлежния по делото ответник провел едно съдебно производство при наличие на абсолютна процесуална пречка за неговата допустимост. Това прави постановеното съдебно решение недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на съдебното решение. С оглед на това съдът следва да обезсили съдебното решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд