Решение № 8106 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2012 г.

Решение № 8106 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ула" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу решение № 5229 от 17.11.2011 г. по адм. дело № 2571/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 39-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците Национална експертна лекарска комисия и директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Варна не са взели отношение. Ответницата Зоя Георгиева Миланова от гр. Варна моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 5229 от 17.11.2011 г. по адм. дело № 2571/2011 г. Административен съд - София-град, второ отделение, 39-и състав, е отхвърлил жалбата на "Ула" ООД срещу експертно решение № 1015 от 27.12.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е преценил всички доказателства по него в тяхната съвкупност. Доводите на страните, включително и на жалбоподателя, са обсъдени, като в мотивите към решението са дадени обосновани отговори, които кореспондират с доказателствата и почиват на правилно приложение на материалния закон. По първоначалното дело не е било спорно, че Велико Петров Миланов е бил в трудови правоотношения с "Ула" ООД и е бил командирован в гр. Тулча, Румъния, в Корабостроителен завод "Акер" от 10.01.2008 г. до 31.05.2008 г., както и че на 28.01.2008 г. лицето е намерено починало на работното си място със следи от травматични увреждания по тялото. Относно причините за смъртта е изготвена съдебномедицинска експертиза № I-17 от 2008 г., след реаутопсия на трупа, извършена на 1.02.2008 г. в катедрата по съдебна медицина при Медицински университет гр. Варна. В цитираната е отразено, че непосредствената причина за смъртта в случая следва да се отдаде на гръбначномозъчната и лицева травма, усложнена с дълбока аспирация на кръв. Констатираните механични увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети, причинени пожизнено и със значителна сила. След тази експертиза е изготвена тройна съдебно-медицинска експертиза № II-45 от 14.05.2009 г., осъществена от вещи лица от катедра "Съдебна медицина" при Медицински университет гр. Варна. В тази експертиза са взети предвид, освен единичната експертиза, направена в България и съдебно-медицинският доклад, подписан от д-р Дасану Василе, съдебен лекар към съдебно-медицинска служба Тулча, който доклад е съставен след аутопсия на трупа на Велико Миланов на 29.01.2008 г. Тройната съдебно-медицинска експертиза отговаря категорично на въпроса каква е причината за смъртта на Миланов. С този отговор експертите заявяват, че след съпоставяне на протокола за аутопсия на трупа, извършен в Република Румъния, с резултатите от извършената реаутопсия в България следва да се приеме, че непосредствената причина за смъртта в случая трябва да се отдаде на гръбначно-мозъчна и лицева травма, усложнена с дълбока аспирация на кръв. Същите експерти дават становище, че счупването на шийни прешлени, съчетани с механични увреждания в областта на лицето и кръвонасядането по опорака на червата, сочат на значителна сила на травмата, която е малко вероятно да се получи от падане на плоскост от собствен ръст. Обичайно подобни по тежест травми се получават при падане от височина, като първоначалният контакт с повърхността е бил на лицето. Последният извод категорично опровергава становището на съдебно- медицинската експертиза, изготвена по първоначалното дело от д-р Стойчев, който заявява, че от силния удар под въздействие на тежестта на тялото се е стигнало до тежки травми на лицето с кръвоизлив. Същото вещо лице твърди, че Миланов вероятно е починал от възникнал реинфаркт (повторен инфаркт, който във фаталния момент е бил в състояние на подостра фаза на възникнал инфаркт с давност 3-4 седмици, без да е бил на стационарно лечение) с внезапна сърдечна смърт от ритъмни нарушения. Правилно първоинстанционният съд не е възприел заключението на вещото лице д-р Стойчев, тъй като същото противоречи на резултатите, отразени в медицинския доклад на съдебно-медицинската служба в гр. Тулча, цитиран в тройната съдебно-медицинска експертиза, на единичната съдебно-медицинска експертиза, извършена на 1.02.2008. г. в България при реаутопсия на трупа и на тройната съдебномедицинска експертиза. В тази връзка съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 202 от ГПК той не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Обжалваното експертно решение № 1015 от 27.12.2010 г. на НЕЛК е постановено при спазване на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно която при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. При постановяването на цитираното експертно решение са присъствали специалисти по нервни болести и сърдечно-съдови заболявания. Последните приемат, че установеният инфаркт на миокарда е само вероятен риск за реализираната механична травма, но не и непосредствена причина за настъпилата смърт в резултат на гръбначно-мозъчната и лицева травма с аспирация на кръв, довели пряко да смъртта. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на НЕЛК е законосъобразно и обосновано. Предвид изяснената непосредствена причина за смъртта, в случая не е приложима разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид направеното искане от ответницата Зоя Георгиева Миланова, договор за правна защита и съдействие от 7.05.2012 г. и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в нейна полза се присъжда сумата 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,