Решение № 1537 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14816/2012 г.

Решение № 1537 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14816/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката против решение № 13601 от 31.10.2012 г., постановено по адм. д. № 16071/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Асен Василев Василев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № РД 10-1777/11.11.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на Асен Василев Василев е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Заключението на тричленният състав на Върховния административен съд, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон, е законосъобразно и съответно на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното наказание е наложено за извършени от държавния служител дисциплинарни нарушения, описани в два пункта. Първото дисциплинарно нарушение е описано по следния начин - в периода, в който Василев е замествал директора на Регионален инспекторат по образованието гр. Пловдив (от 19.08. до 24.08.2011 г. и от 26.08. до 1.09.2011 г.) и по времето, когато е изпълнявал функциите на председател на Регионалната комисия за организиране и провеждане на държавните зрелостни изпити на територията на област Пловдив, сесия август - септември 2011 г. при транспортирането на писмените работи на учениците от проведените държавни зрелостни изпити служителят в качеството си на председател на Регионалната комисия за организиране и провеждане на държавните зрелостни е поканил в служебния автомобил да пътува журналист от в-к "Марица", който е присъствал на предаването на изпитните работи в гр. София на Националната комисия за оценяване по всеки учебен предмет в Департамента за информация и усъвършенстване на учители. Посочено е, че във в-к "Марица" е публикуван репортаж, придружен с 3 бр. снимки, на които е показано как Василев изважда от автомобила кашоните със запечатани в пликове писмени работи пред входа на Департамента, как комисиите по отделните предмети броят пликовете и как той полага подписи под приемно-предавателния протокол. Така описаното дисциплинарно нарушение е квалифицирано в заповедта като такова по чл. 89, ал. 2, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - неспазване кръга на служебните правомощия. Като второ дисциплинарно нарушение в заповедта е посочено, че по време на заместването на началника на Регионален инспекторат по образованието гр. Пловдив Василев е изготвил проект за запитване до Министерството на образованието, младежта и науката относно тълкуването и прилагането на чл. 4 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, като при завръщането си от отпуск директорът на регионалния инспекторат е спрял изпращането на запитването. За това нарушение в заповедта не е посочена правна норма или задължение по длъжностна характеристика на държавния служител, които същият да е нарушил, респективно да не е изпълнил. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че държавният служител не е давал интервюта, а журналистът е присъствал само при превозването на изпитните работи от Пловдив до София, при което е станал свидетел, че не е налице подмяна, отваряне или други нарушения при приемането, превозването и предаването на изпитните работи. При така установеното изводът на съда, че Василев не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, изразяващо се в превишаване на правомощия, е законосъобразен и обоснован. Правилно е заключението, че фактът, че служителят бил съпроводен от журналист при транспортирането и предаването на изпитните работи не обосновава дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. В заповедта не е посочено какви са били правомощията на Василев и в какво се изразява превишаването им, което води и до незаконосъобразност на заповедта като издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че служителят е нарушил раздел VIII, т. 1 и 3 от длъжностната му характеристика. От една страна такова нарушение в заповедта не е описано и е недопустимо последната да се допълва едва в съдебното производство. От друга страна касаторът се позовава на длъжностната характеристика за длъжността старши експерт по обществени науки и гражданско образование, а Василев е наказан за нарушения, извършени по време, когато е изпълнявал длъжността началник на Регионален инспекторат по образованието, поради което същият ако е допуснал нарушения на задължения по длъжностна характеристика, то същите следва да бъдат за длъжността, която е изпълнявал по време на извършването им. В хипотезата на заместване заместващия изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Ето защо ако служителят е допуснал дисциплинарни нарушения по времето, когато е замествал началника на инспектората, то тези нарушения следва да са в кръга на задълженията на заместваната длъжност. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 42а от ЗДСл. Такова нарушение в заповедта не е посочено и същевременно не е и извършено, тъй като по делото не е установено държавният служител да е правил каквито и да било изявления от името на органа по назначаването или администрацията. Законосъобразен е изводът на съда, че Василев не е извършил и второто дисциплинарно нарушение. В заповедта не е посочено каквото и да било задължение или право, което да е нарушено, респективно превишено от служителя, поради което следва заключението, че административният акт и в тази му част е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, а именно - чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДС и в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка направените от съда изводи са съответни на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на образованието, младежта и науката да заплати на Асен Василев Василев направените по делото разноски в касационното производство в размер на 225 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, е неоснователно. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид установените минимални размери на адвокатските възнаграждения, договорената и заплатена сумата от 225 лв. не е прекомерна. По изложените съображения Върховният административен съд,