Решение № 257 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 347/2012 г.

Решение № 257 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 347/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на М. Н. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 472/13.12.2010 г., постановено по гр. д. № 251/2010 г. от Районен съд - Пещера. Ответникът по молбата - [фирма], я оспорва. Съдът, като взе предвид доводите намолителя, както и становището на ответника по молбата, приема за установено следното: С решението на районен съд, чиято отмяна се иска, както и с решението на въззивния съд, с което се потвърждава същото е прието, че по предявения ревандикационен иск ищецът не е установил своето право на собственост, тъй като решението на поземлената комисия, с което същият се легитимира като притежател на процесния имот, е нищожно, поради нарушение на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и поради липсата на възможност за административния орган да издаде ново решение, поради липсата на предпоставките на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 26 от ППЗСПЗЗ. Прието е също така, че не е доказана втората предпоставки за уважаване на ревандикационния иск - ответникът да държи имота, тъй като спорната част от недвижимия имот представлява път и паркинг пред спорния имот. В решенията на районния съд, на окръжния въззивен съд, имотът, държан от ответника по делото е обозначен като УПИ I -3480-безвредна промишленост - кв. 164 по плана на [населено място]. С молбата за отмяна на влязлото в сила решение се твърди, че е налице предпоставката на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - наличие на ново писмено доказателство, което е от съществено значение за изхода на спора. На първо място, представеното писмено доказателство - писмо от О. п., с което се удостоверява, че УПИ * не съществува по действуващия план на [населено място], дори да се приеме, че е ново писмено доказателство, не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно - страната да не е могла да се снабди с него своевременно. Молителят е разполагал с възможността да се снабди с доказателството при разглеждането на делото, а сочените в молбата обстоятелства за наличие на отказ от страна на общинската администрация да издаде исканото писмо до момента на постановяване на решението, освен че не са подкрепени с доказателства не отговарят на установяващото с от самия текст на писмото, в което се сочи, че молба за неговото издаване е подадена на 27.12.2011 г., едва след постановяван на определението по чл. 288 от ГПК от ВКС на 14.10.2011 г., с което не се допуска до касационно обжалване решението на въззивния съд, с което се потвърждава решението районен съд, чиято отмяна се иска. Само на това основание, поради липсата на предпоставката на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а е именно, страната да не е била в състояние да се снабди с представеното писмено доказателство, молбата следва да се остави без уважение. Следва да се отбележи също така, че още с исковата молба ищецът е посочил като идентификация на спорния недвижим имот именно УПИ * по действуващия план на [населено място], поради което представеното в насока липсата на такъв имот доказателства, предвид отхвърлянето на предявения именно от молителя иск за този имот, не се сочи в каква насока ще промени изхода на спора, т. е. от какво съществено значение за изхода на спора е представеното "ново" доказателство. В същата насока следва да се отбележи, че в решаващите си мотиви, въззивния съд е приел, че ответникът държи не сочения в писмото на общинската администрация имот УПИ * по действуващия план на [населено място], а УПИ *-безвредна промишленост - кв. 164 по плана на [населено място], което обстоятелство е удостоверено и в представеното от ответника по молбата писмо, изходящо отново от [община]. По изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 от ГПК, в полза на [фирма] следва да се присъдят направените в това производство съдебни и деловодни разноски в размер на 450 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 006493/05.03.2012 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия