Решение № 3587 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Бонева, против Решение 1284/05.07.2023 г., постановено по адм. дело 3021 по описа за 2022 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р 16001622001552 091 001/01.09.2022 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение 537/02.11.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП и приходната администрация е осъдена да заплати разноски. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че неправилно е кредитирано заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), тъй като е изготвена не по методите от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредбата). Аргументира се с действията, извършени от Г. Русинов, изразяващи се в укриване на факти и обстоятелства от публичния изпълнител. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Г. Русинов, чрез адв. Койкова, я е оспорил с подробни доводи, изложени в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба съобрази следното: касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, като същата е допустима. По основателността на жалбата касационният съдебен състав съобрази следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е РА Р 16001622001552 091 001/01.09.2022 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение 537/02.11.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Г. Русинов е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на Фил Суийтс ООД общо в размер на 91 018,28 лв. главница и 43 398,37 лв. лихви, за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите от трудовите и приравнените на тях правоотношения и осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ за осигурители. По делото е установено следното: основната дейност на ФИЛ СУИЙТС" ООД е производство и реализация (както на вътрешния пазар, така и в чужбина - основно за Румъния) на захарни и тестени изделия. Дружеството не е извършвало разпореждане с имуществото си и не са предоставяни финансови средства на управителя или на трети лица. Извършена е продажба на МПС, отразена счетоводно. Разплащанията с контрагентите на дружеството са извършвани от оперативните счетоводители. Не са извършвани плащания в натура. Оперирането с банковите сметки на ФИЛ СУИЙТС ООД е извършвано от управителя и заместник- управителя, а в периода, в който Г. Русинов е бил управител на дружеството, не е извършвано разпределение на печалбата. От страна на публичен изпълнител е извършено категоризиране на задълженото лице, като е посочено, че на база събраните доказателства за имущественото състояние на ФИЛ СУИЙТС" ЕООД е установено, че длъжникът не се отзовава на поканите на публичните изпълнители, не погасява задълженията си, притежава банкови сметки, в които липсват авоари, притежава недвижими имоти и движими вещи, които са послужили за обезпечаване на публичните вземания, но са с вписана ипотека и особен залог в полза на други кредитори. Наложени са обезпечителни мерки: запор на движими вещи - опаковъчна машина, стопански инвентар - фургон, линия за производство на тестени изделия, фурна за изпичане на кроасани; запор на 5 бр. моторни превозни средства; възбрана на недвижими имоти - ПИ с идентификатор 66915.31.48, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята при неполивни условия: 3, имот, находящ се в [населено място], м.[местност]; производствена /промишлена/ сграда, идент. 66915.31.92.1, Цех за производство на кроасани", който представлява втори етап от обект Предприятие за производство на захарни изделия", площ 606 кв.м, находящ се в [населено място], м.[местност]; запор на банкови сметки. Във връзка с наложените обезпечителни мерки е установено, че: 1/ по отношение на запора на опаковъчна машина, стопански инвентар - фургон, фурна за изпичане на кроасани - върху същите е вписан особен залог, като в производството по принудително изпълнение са присъединени двама обезпечени кредитори - търговска банка и КАМ-919" ЕООД при общ размер на присъединеното вземане - 556 986,10 лв.; 2/ относно линията за производство на тестени изделия - длъжникът е предоставил като обезпечаване на вземанията движима вещ - линия за производство на тестени изделия. На 14.06.2017 г. от публични изпълнители е извършен опис на движима вещ, собственост на дружеството - линия за производство на тестени изделия марка Саnol , Bakery and Pastry equipment - Италия, модел Т.СА I, фабричен номер 11670701 А, мощност 400 V, 50 HZ, 0.37 KW, производство 2008 г. Прието е от приходните органи, че в последствие така описаната вещ е била укрита, с което от страна на управителя на ФИЛ СУИЙТС ЕООД е възпрепятстван процесът по изготвянето на оценка и предлагането ѝ за продажба чрез търг с тайно наддаване. По отношение на моторните превозни средства с наложени запори е прието, че публичния изпълнител не знае местонахождението и състоянието на същите, тъй като длъжникът не е предоставил тази информация. Относно недвижимите имоти (земя и сграда), собственост на дружеството с наложена възбрана, се сочи от страна на приходните органи, че е налице вписана ипотека като в производството по принудително изпълнение и двамата обезпечени кредитори са присъединени. Общият размер на присъединеното вземане възлиза на 556 986,10 лв. От страна на ревизиращите органи е посочено също, че по запорираните банкови сметки на дружеството няма авоари, които да покрият публичното вземане от длъжника. Относно вземания от клиенти и доставчици - в актива на баланса към 31.12.2019 г. дружеството е декларирало, че има вземания от клиенти, но не е предоставило информация кои са те, въпреки изричното изискване на такава от страна на приходната администрация. Установено е още от страна на приходните органи, че дружеството към момента на ревизията не е осъществявало дейност и е нямало назначени работници и служители, осигурено било само едно лице. С оглед така установеното от страна на ревизиращите органи, е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК относно невнесените задължения за данъци и осигурителни вноски на ФИЛ СУИЙТС ООД за периода, през който Г. Русинов е бил управител на дружеството. Съдът изцяло е кредитирал заключението на вещото лице по назначената СОЕ и показанията на свидетеля А. Русинов, баща на РЛ. Въпреки че административният съд е посочил, че създаването на фактически пречки пред органите по приходите и публичните изпълнители за упражняване на техни правомощия по закон представлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в същото време е приел, че за прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките-декларации по ЗДДС, ГДД и по Образец 6 не е налице. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил дължимото установяване на фактическата обстановка, което е довело до постановяване на необоснован краен съдебен акт. Изцяло кредитираната от съда СОЕ не може да се приеме, че е изготвена по методите на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане методите за определяне на пазарните цени на МФ вр. § 1, т. 8 и т. 10 от ДР на ДОПК, доколкото същата се твърди да е изготвена по метод на сравнителните продажби. Също така вещото лице е работило върху офертни цени, а не съобразявайки данни за реални сделки. Позоваването изцяло на експертиза, която в същността си не е изготвена по методите на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ, липсата на експертно заключение, което да определи пазарната цена на спорното имущество към релевантните за разрешаване на правния спор дати, в съвкупността си съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото води до извод за необоснованост на решението. Административен съд Пловдив изцяло е кредитирал и показанията на разпитания свидетел А. Русинов баща на РЛ, като е приел, че в цеха, стопанисван от дружеството, са налични още девет броя машини, като по отношение на тях липсвали данни да са изискани за оценяване. На основание чл. 172 от ГПК съдебният състав е следвало да прецени показанията на свидетеля с оглед на всички други данни по делото, което в случая не е сторено. Изводът на съда, че неправилно е прието от приходните органи, че управителят на дружеството е възпрепятствал изготвянето на оценка на предоставеното обезпечение движима вещ, е необоснован, като не е извършен необходимият анализ на относимите факти и обстоятелства, игнорирани са и представени доказателства. Съдът без да изложи мотиви бланкетно е посочил, че съставеният протокол от публичния изпълнител на 25.01.2019 г. е изолиран от останалите доказателства по делото. С оглед изложеното до момента и при съобразяване със забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, решението на административния съд трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. При новото разглеждане на спора, съдът следва да установи пазарната цена на недвижимите имоти, собственост на Фил Суийтс ООД, по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, по методите, дефинирани в § 1, т. 10 от ДОПК, към релевантните за данъчното облагане дати и при съвкупен анализ на доказателствения материал по делото да изследва правилно ли е ангажирана отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК на Г. Русинов за задължения на Фил Суийтс ООД. При този резултат по спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение