Решение № 6611 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13377/2008 г.

Решение № 6611 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13377/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с вр. с с § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (ЗИДЗГ), обнародван в ДВ бр. 16 от 18.02.2003 г. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция по горите (ДАГ ) чрез процесуален представител, против решение 28.07.2008 г. по адм. д. № 1762/2008 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). От изложените оплаквания се извеждат твърдения за наличие на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро от АПК за касиране на съдебния акт като неправилен. Ответникът - "Балканкар-Рекорд" АД - гр. Пловдив в писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството по адм. д. № 1762/2008 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на "Балканкар-Рекорд" АД - гр. Пловдив срещу Заповед № 304/18.02.2008 г. на председателя на Държавната агенция по горите, с която се отказва издаването на заповед за продажба на имот - частна държавна собственост по реда на § 123 ал. З от ПЗР на ЗИДЗГ. С оспореното решение състав на АССГ е обявил заповедта за нищожна по съображения, че е издадена от лице без необходимата материална компетентност за това. Недоволен, административният орган оспорва решението с доводи, че компетентен орган към момента на издаване на обжалвания административен акт е единствено и само председателя на ДАГ, а не министъра на земеделието и храните. Неправилното прилагане на материалноправните разпоредби на Закона за горите е довело до постановяването на порочен съдебен акт, чиято отмяна се иска изцяло. Атакуваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2 -ро от АПК. Неправилни и в противоречие с действащото законодателство са аргументите на първоинстанционния съд, че компетентен да се произнася по заявления, подадени по реда на § 123, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (ПЗРЗИДЗГ), към момента на постановяване на административния акт е бил министъра на земеделието и продоволствието (министъра на земеделието и храните сега). С Постановление на Министерския съвет (ПМС) с рег. № 168/23.07.2007 г., считано от 19.07.2007 г. е закрито Национално управление по горите (НУГ) и бе създадена Държавната агенция по горите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерския съвет, със седалище София. Съгласно чл. З, ал. 1 от Устройствения правилник на ДАГ "Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя. " С оглед извършените нормативни промени в горския отрасъл, с Държавен вестник бр. 64/2007 г. бе обнародван приетия Закон за изменение и допълнение в Закона за горите, като в § 26, т. З е посочено: "навсякъде в закона думите: "министърът на земеделието и горите" и "министъра на земеделието и горите" се заменят съответно с "председателят на Държавната агенция по горите" и "председателя на Държавната агенция по горите". Едновременно с това законодателят е решил и въпроса с компетентността на орган, в чийто правомощия е произнасянето по заявления, подадени по реда на § 123, ал. 2 от ПЗРЗИДЗГ. В § 28 на ЗИД на ЗГ (обн. ДВ, бр. 64/2007 г.), категорично е предвидено, кой е компетентния орган, който се произнася по подадените вече заявления и как приключват висящите производства по § 123, ал. З от ПЗРЗИДЗГ, а именно: "§ 28. Висящите производства по § 123 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.) се приключват по досегашния ред от председателя на Държавната агенция по горите. " От изложеното се налага извода, че компетентен орган към момента на издаване на обжалвания административен акт е единствено и само председателя на ДАГ, а не министъра на земеделието и храните. Оспорената заповед е издадена в изпълнение на тези именно правомощия, а наличието на нормативен акт за определяне на права на издателя на заповедта сочи, че констатираната от съда нищожност не съществува. С оглед необосноваността на решението по съществото на оплакванията за незаконосъобразност на заповедта (извън приетата нищожност), Върховният административен съд не може да разреши за първи път материалноправния спор за законосъобразността на акта на председателя на Държавната агенция по горите при нормативно въведената с чл. 220 от АПК забрана за установяване на нови факти от касационната инстанция. Административният съд не е изследвал законосъобразността на обжалвания административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК по направените възражения от жалбоподателя, което препятства осъществяването на касационен контрол и произнасяне по същество на спора от настоящата инстанция. В съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК предвид допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,