Решение № 10736 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7172/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. А. Ш., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез служебно назначения адв. Б. Костова, срещу Решение 13080 от 14.04.2025 г., постановено по адм. д. 482 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 12756 от 06.12.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на Ш. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът не разгледал подробно данните от официалната справка за обстановката в Сирия и по-конкретно в областта Ракка, в която последно пребивал молителят и където ситуацията оставала несигурна. Разкритикуван е изводът на съда, че липсвали основания да се приеме, че към момента в Сирия е налице състояние на вътрешен или международен конфликт по тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в негово Решение по дело С-456/2007 г. Според касационния жалбоподател съдът непълно изследвал бежанската история на търсещия закрила, въпреки че разполагал с възможност на основание чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да се позове на общоизвестни източници по отношение на ситуацията в района по произход на Ш., в това число на данни от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (АЕСУ). Прави се позоваване на позицията на Върховния комисариат към ООН за бежанците (ВКБООН) от 16.12.2024 г., която призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и да се спре издаването на отрицателни решения по молби за международна закрила до стабилизиране на ситуацията в страната, както и на данни от същата организация по отношение на хуманитарната ситуация и сигурността в страната. По така изложените съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по същество на спора за отмяна на спорния административен акт, и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и участва в процесуалните действия по делото чрез назначения му преводач. Представлява се от адв. Костова, която от негово име поддържа подадената касационна жалба и излага доводи по съществото на спора. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощения юрисконсулт Кръстева, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентен орган председателя на ДАБ при МС на основание правомощията му по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Констатирал, че молителят бил информиран писмено и на разбираем за него език, за реда, който ще следва производството, както и за правата и задълженията му в него. С кандидата за закрила било проведено интервю на разбираем език, в което му била дадена възможност да изложи бежанската си история, като в съответствие с чл. 73 ЗУБ, молбата му била разгледана индивидуално и той имал възможност да изложи всички релевантни доводи и доказателства. По материалната законосъобразност на спорното административно решение съдът, споделил преценката на председателя на ДАБ, че в хода на проведеното с молителя интервю не били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за съществуването на визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на статут на бежанец, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съобразил, че чужденецът не е заявил спрямо него държавата му на пребиваване или друг недържавен субект, на когото тя не може или не желае да противодейства, да е предприел някакви действия, които да се квалифицират като преследване. Причините, поради които напуснал страната си по произход, били свързани липсата на сигурност, нестабилната обстановка в Сирия, проблеми от финансов характер, трудно преживяване, желание да осигури семейството си и да си намери работа. Съдът направил извод, че в случая не се установява нарушаване на основните човешки права на търсещия закрила до такава степен тежки по своето естество или повторяемост, че да обосноват съществуването на преследване по смисъла на относимите правни норми - Ш. не бил заплашван, върху него не било оказвано насилие, не бил осъждан и не бил преследван от официалните власти. Не се установявало и член на неговото семейство да има признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. Относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът потвърдил становището на издателя на спорния административен акт, че не са налице основания да се приеме, че търсещият закрила напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Отсъствали твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът съобразил приобщената по делото Справка с вх. МД-02-159 от 14.03.2025 г. на Дирекция Международна дейност (Д МД) към ДАБ при МС, която квалифицирал като официален свидетелстващ документ и въз основа на нея направил подробни фактически установявания за политическата и икономическата обстановка в Сирия. Отбелязал наличието на голям брой бежанци и вътрешно разселени лица, които се завърнали в страната и регионите си по произход, както и последните политически събития и действия на новата власт. Приел, че е настъпила пълна промяна на политическата ситуация в Сирия и възможност за установяване на нов публичен ред и конституция, която да защитава всички малцинствени групи в страната. Достигнал до извод, че така установените данни не се отразявали върху изводите на председателя на ДАБ, тъй като макар обстановката в Сирия оставала нестабилна и непредвидима с оглед наложените международни санкции, като цяло била подобрена сигурността в страната. Първоинстанционният съд съобразил, че волята на административния орган била формирана при различна от установената от него фактическа обстановка, но по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложените мотиви и личната бежанска история на кандидата за закрила, приел, че законът е приложен правилно. Формирал извод за неоснователност на направеното от молителя позоваване на становище на ВКБООН от 16.12.2024 г., тъй като приобщената по делото справка била последваща и представяла възможно най-актуалното положение в страната по произход на молителя. Споделил извода на административния орган, че личните съображения на Ш. да остане в България не следва да се оценят като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. По така изложените съображения, АССГ направил извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу решението на председателя на ДАБ при МС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на Ш. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Изложените от АССГ съображения в тази връзка са споделими, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционното съдебно решение в тази им част. В касационната жалба не са релевирани конкретни оплаквания срещу тези изводи на първоинстанционния съд. В допълнение на изложеното от състава на АССГ следва да се отбележи, че от приобщената пред касационната инстанция Справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. се установява, че преходната администрация в Сирия е премахнала задължителната наборна военна служба, поради което изразените опасения от Ш., че ще бъде мобилизиран са неоправдани. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че съдът е следвало да се позове на общодостъпен информационен източник на сайта на АЕСУ, за да формира изводите си по отношение на актуалната ситуация в Сирия във връзка с основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Приобщените по делото справки от Д МД, включително представените в касационното производство, представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила. Наред с това, в тях е удостоверено, че са издадени именно в съответствие с Методологията на АЕСУ за изготвяне на информация за страните по произход. В справките е отбелязано също така, че съдържащите се в тях факти, с изключение на неоспоримите и ноторните, са проверени от няколко източника. При това положение базираните на тези документи изводи, направени от АССГ за ситуацията в страната по произход на Ш. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ са обосновани и са направи в съответствие със съдопроизводствените правила. Обоснован на съвкупността от наличните по делото информационни източници е изводът на съда, че след падането на режима на президента А. сигурността в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Основателно, в подкрепа на тезата си, съставът на АССГ е акцентирал върху показателното за сравнително спокойната обстановка в страната обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в Сирия или в районите си по произход. В приобщената пред касационната инстанция актуална справка от Д МД към ДАБ от м. 09.2025 г. се констатира затвърждаване на тази тенденция, като по данни на ВКБООН към 25.09.2025 г. броят на прибралите се в страната сирийски граждани, считано от 08.12.2024 г. е достигнал 1027887 души преминали обратно в Сирия от съседни страни, а броят на вътрешно разселените лица, които са се завърнали по домовете си съответно е достигнал 1863863 души. Наред с това се установява продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. В допълнение се констатира, че подкрепата на ВКБООН за властите и за бежанците за доброволно завръщане продължава в рамките на финансиран от ЕС проект. В справката се сочи, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Направеното в касационната жалба позоваване на позицията на ВКБООН за отправяне на препоръки във връзка със сирийските бежанци е несподелимо, доколкото посочената позиция е формирана към 16.12.2024 г., тоест непосредствено след свалянето на режима на А., когато ситуацията все още е била несигурна и не е било ясно какъв курс ще поеме страната. Съгласно коментираните по-горе данни към момента се установява стабилизиране на обществено-политическата обстановка в Сирия и отсъствие на значителна опасност за цивилното население поради съществуващ въоръжен конфликт в страната. Неоснователно е и релевираното от касационния жалбоподател оплакване, че първоинстанционният съд не разгледал подробно данните по делото за ситуацията в региона по последно местоживеене на молителя в Сирия. В обжалваното съдебно решение е направена подробна преценка за цялостната ситуация в държавата по произход на чужденеца, поради което същата е относима и конкретно към района по произход на Ш. в област Ракка. Приложими в тази връзка са всички гореизложени доводи, като в касационната жалба не се правят нарочни оплаквания за несъобразени от първоинстанционния съд конкретни обстоятелства по отношение посочената част от територията на Сирия, предвид което такова позоваване е достатъчно в отговор на оплакването. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на състава на АССГ, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Не се установява Ш. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както се посочи по-горе. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение