Решение № 5825 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2019 г.

Решение № 5825 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. Петрова, подадена чрез адвокат А. Шопов, против Решение № 4427/27.06.2019 г., постановено по административно дело № 13021/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 544/26.07.2018 г. на Столичен общински съвет за одобряване на проект за Подробен устройствен план – план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на ж. к. "Дружба 2 – II част", район "Искър", в частта на одобрения план за регулация за УПИ II "за ОДЗ и ПГ", кв. 27. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Шопов, който моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмено становище. Ответната страна – Столичен общински съвет се представлява от главен юрисконсулт Петрова, която по съображения, развити в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесния акт на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Оспореното решение е постановена от компетентен орган – Столичен общински съвет, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗУТ, предвид обхвата на плана. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма на акта и постановяването му при отсъствие на съществени нарушения на административно-производствените правила. Допуснато е изработването на ПУП, проведени са обществени обсъждания и заседания на ОЕСУТ, проектът е бил съобщен на заинтересуваните лица чрез Държавен вестник, помощният орган е разгледал постъпилите възражения, съгласувал и приел е представения проект със съответните корекции, след което е последвало неговото одобряване от компетентния орган. Налице е и съответствие с приложимия материален закон, а именно установените по делото факти съответстват на посочените в акта разпоредби на чл. 134, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, а именно - след одобряване на действащия подробен устройствен план за процесните имоти от 1986 г., са приети кадастрална карта и Общ устройствен план на Столична община, което, както и значителния изтекъл период от време, обуславят настъпили промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил изготвен плана, налагащо неговото изменение. По основното възражение на жалбоподателката, което се поддържа и пред настоящата инстанция, относно наличие на висящо административно производство, започнало по нейно заявление от 12.11.2007 г., административният съд се е произнесъл обосновано и мотивирано, като го е отхвърлил. Правилно съдът е приел, че по това заявление е формиран мълчалив отказ да се допусне изработване на проект за изменение на плана при условията на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, който отказ е влязъл в законна сила, тъй като не е бил обжалван по съответния ред. Твърдения, както и доказателства в обратния смисъл, не се сочат и не се представят от страните. Следователно, административното производство, започнало по заявлението на И. Петрова от 12.11.2007 г. е било приключило с влязъл в сила административен акт, преди стартиране на процесното производство, поради което не е налице недопустимост на същото на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, които следва да са в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,