Решение № 15922 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2010 г.

Решение № 15922 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ"Мариана Илиева" - Добринище, представляван от Мариана Боянова Илиева, чрез адв. Димитър Стойчев, против решение № 260 от 08.03.2010 г., постановено по административно дело № 4006 по описа за 2009 г. на Административен съд София-град, първо отделение, осми състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт № 401 от 14.09.2007 г., издаден от Райна Иванова Трайкова на длъжност старши инспектор по приходи при ТД на НАП - Благоевград в обжалваната част, потвърден с решение № 65 от 15.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Повдигнатите оплаквания в касационната жалба са аналогични с тези пред първоинстанционния съд и се отнасят за характера на сключените договори. Посочва се, че АССГ не се бил произнесъл по развитите в жалбата доводи, че част от лицата, извършвали трудова дейност по спорните договори, са били пенсионери поради старост или на друго основание. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, представляван от упълномощения юрисконсулт Елена Славова Павлова, в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението следва да се отмени и делото да се върне отново на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, който да назначи нова СИЕ и установи дали лицата, работили по граждански договор, дължат осигуровки за ревизирания период към НОИ. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд София-град по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК е оспореният от ЕТ"Мариана Илиева" - гр. Добринище, представляван от Мариана Боянова Илиева, ревизионен акт № 401 от 14.09.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Благоевград, в частта, в която е потвърден с решение № 65 от 15.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, относно допълнително начислените осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗОП) за универсален и професионален пенсионен фонд и вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") в размер на 13 410,34 лв. главница и 2877,46 лв. лихви за ревизирания период 07.01.2004 г. - 26.01.2007 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Извел е извод, че представените граждански договори, както се е твърдяло в първоинстанционната жалба, а са прикрити трудови договори, във връзка с които не са внесени дължимите осигурителни вноски. Решението е постановено от АССГ при повторното връщане на делото след отмяната на първоначалния първоинстанционен съдебен акт от касационната инстанция с решение № 7485/08.06.2009 г. по административно дело № 12415 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, като са спазени дадените с него задължителни указания. В този смисъл становището на представителя на ВАП за връщане на делото (за втори път) на първоинстанционния съд за ново разглеждане и назначаване на СИЕ противоречи на чл. 227, ал. 1 от АПК. Решението на Административен съд София-град е правилно и изводите на решаващия съдебен състав като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. По делото е установено, че за осъществяваната от касатора дейност дърводобив и дървопреработване, за периода 07.01.2004 г. - 26.01.2007 г. ревизията, назначена със заповед за възлагане (ЗВР) № 401 от 19.04.2007 г. на началника на сектор "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП - Благоевград, е установила допълнителни задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-ППФ и УПФ в размер на 13 410,34 лв. главница и 2877,46 лв. лихви. Както в административното производство, така и при последвалото съдебно оспорване жалбоподателят ЕТ "Мариана Илиева" - Добринище, представляван от Мариана Боянова Илиева, е развил и обосновал оплакване като е твърдял, че сключените от него договори с общи работници за товарене и разтоварване на суровина, респективно детайли при експедиция, изпълняващи краткотрайни услуги при търговеца, са граждански, а не трудови. Освен по този довод първоинстанционният съд е изследвал и изложил пространни мотиви и по останалите основания за законосъобразност на административния акт по чл. 146 от АПК. Административен съд София-град е изпълнил вмененото му с чл. 168 от АПК задължение и не се е ограничил само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Предвид изложеното не са налице наведените с касационната жалба основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е определен същественият въпрос, по който страните спорят, и разрешенията са съобразени с действащия за съответния период материален закон и с трайно установената практика. Административен съд София-град е извел обоснован извод за характера на процесните договори като такива по чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда - трудови правоотношения. Видно от доказателствата по делото, касае се за трудови правоотношения, във връзка с които са налице трудови, а не граждански договори, както твърди жалбоподателят. От приложените договори по безспорен начин се достига до извода, че по своето съдържание те включват основните елементи, представляващи минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ - да е постигнато съгласие за мястото на работа, за характера на работата и за трудовото възнаграждение. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока и правилно е посочил правната същност на трудовия и на гражданския договор. Предметът на трудовия договор е престиране на работната сила на лицето. Същият се сключва по реда на КТ и подзаконовите актове за неговото прилагане. Гражданският договор има за предмет престиране на определен резултат от труда - изработка, интелектуален труд, сделка, услуга и други. Този вид договори се сключват по реда на ЗЗД, ТЗ и други граждански закони. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. Съставът на АССГ правилно е приел, че в случая процесните граждански договори съдържат елементи, характерни за трудовото правоотношение, т. е. налице са прикрити трудови договори. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. С оглед на това приложим е чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно който задължително осигурени за всички социални рискове са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни (40 часа за 1 календарен месец), независимо от характера на работата и начина на заплащане. Следователно представлява предоставяне на работна сила, свързана с основната дейност на търговеца - дърводобив и дървопреработване, и договорите правилно са квалифицирани като трудови. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че след като с наетите лица са създадени трудови задължения, за които са заплатени трудови възнаграждения, осигурителят е следвало да начислява осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Прикриването на трудов с граждански договор е недопустимо и не променя задължението за внасяне на осигуровки. Изпълнителят на граждански договор е самостоятелен и независим от работодателя, от него се очаква уговореният резултат, а работникът по трудов договор е поставен под контрол на работодателя - за него важат трудовата дисциплина, работното време и др., което обосновава елементите на трудовоправни отношения. След като правилно и въз основа на заключението на назначената по делото СИЕ е установен размерът на осигурителните задължения, обосновано АССГ е приел, че издаденият в тази връзка и оспорен ревизионен акт в обжалваната част е законосъобразен. Обсъдени са всички доводи на страните, както и доказателствата, относими към спора. Решението е обосновано и правният извод на съда е съответен на доказателствата. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,