Решение № 13506 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14338/2014 г.

Решение № 13506 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14338/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени жалби срещу Решение № 5456 от 14.08.2014 г. постановено по адм. д. № 8235/2012 г. от Административен съд София - град (АССГ), 34 състав. Касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, фонда/ът) е подадена чрез упълномощения юрисконсулт Стефан Гачев, срещу посоченото съдебно решение в частта, с която по жалба на Ангел Петров Василев, е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/437 от 29.06.2012 г. (УП), в частта му, с която е удържана сума в размер на 944,84 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Твърди се постановяване на решението, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че УП е издадено в нарушение на изискванията за форма, в частта на извършеното прихващане на сума в размер на 944,84 лв. от оторизираната по СЕПП сума, тъй като не е посочено към коя от трите хипотези, изброени под таблицата за извършени плащания е относим спорният случай. Освен това изразява несъгласие с възприетото от състава на АССГ, че издаденият по - рано на лицето акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), отменен по съдебен ред и УП, с което е наложена санкция, съвпадат по съдържание. Двата акта се отнасят до едно и също заявление и до едни и същи площи, но са с различно съдържание. По подробно изложени причини се иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявената жалба срещу спорното УП, в отменената от първоинстанционния съд част. Жалбата се поддържа и в представено по делото писмено становище. Решение № 5456 от 14.08.2014 г. постановено по адм. д. № 8235/2012 г. по описа на АССГ се обжалва и от Ангел Петров Василев, чрез упълномощения адвокат Чавдаров, в частта, с която Василев е осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 313,00 лв., представляваща разноски по делото. Твърди се, че в тази част решението е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна в тази част и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Жалбата се поддържа в представено по делото писмено становище. Страните не се явяват и не се представляват в съдебното заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, в обжалваната част при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с доказателствата по делото. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Жалбите са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбата на Василев е основателна, а тази на изпълнителния директор на ДФЗ е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било УП с изх. № 02-130-6500/437 от 29.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансово подпомагане в пълен размер по СЕПП и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП), както и в частта, с която е удържана сума в размер на 944,84 лв. по СЕПП, по заявление УИН 13/190311/47644 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. Установено е от съда, че с УП е оторизирана сума в размер на 2246,89 лв. по СЕПП и 300,90 лв. по СНДП. От оторизираната по СЕПП сума е удържана такава в размер на 944,84 лв. Съгласно текста към колона "Удържана сума" от Талбица 2 са посочени три алтернативни основания за приспадане на оторизираната сума: в резултат на санкции от предходни периоди; недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ и приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. В спорния акт не е посочено на кое от тези три основания е извършено прихващането. С решението съдът е отменил спорното УП, в частта, с която е удържана сумата от 944,84 лв. по СЕПП, а в останалата част е отхвърлил жалбата. За да отмени УП в посочената част, съдът е приел, че в тази част то е засегнато от отменително основание, тъй като в същата част актът не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на фактическите и правни основания за издаването му - не е посочено основанието, поради което по СЕПП е удържана сума в размер на 944,84 лв., не са посочени конкретни актове и сумите по тях, които да определят и пределите на съдебната проверка. Съдът е взел предвид и това, че по делото не са представени доказателства, от които се установява, че към момента на издаването на оспореното писмо на 29.06.2012 г. по отношение на Василев има установено с влязъл в сила АУПДВ публично държавно вземане. Изрично е посочил, че АУПДВ от 12.04.2011 г. е отменен по съдебен ред. Приел е, че за съществуването на задължение на Василев към ДФЗ може да се съди само от УП за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г., с което впоследствие са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП и СНДП, но административният орган не се е позовал на него в УП. Предвид това е направил извод, че в УП липсват фактическите и правни основания за неговото издаване. Наред с това, според състава на АССГ това писмо не може да бъде основание за направената удръжка, тъй като с отмяната на АУПДВ е отменено и съдържащото се в него разпореждане за прихващане на субсидията за 2009 г., а чрез издаването на УП за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. ответникът цели да постигне правно положение, при което прихванатите субсидии да не подлежат на възстановяване като по този начин се преодолее ефекта от отмяната на АУПДВ. В заключение е направил извод, че УП от 27.03.2013 г. не е годно основание, което установява наличието на санкции от предходни периоди, недължимо оторизирани суми или изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. С тези мотиви УП е отменено в частта, с която е удържана сума в размер на 944,84 лв. от оторизираната по СЕПП в размер на 2246,89 лв. За да присъди на ДФЗ разноски в размер на 313,00 лв., първоинстанционният съд е съобразил размерът на сторените такива за експертизи в размер на 300,00 лв., претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. и доказателствата за разноски, сторени от Василев в размер на 260,00 лв. - 250,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. - държавна такса. Не е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е посочил, че на жалбоподателя се следват разноски в размер на 87,00 лв. съобразно уважената част от оспорването, а предвид частта от акта, която е незаконосъобразна, разноските на ответника се редуцират от 600,00 лв. на 400,00 лв. Като резултат на ДФЗ е присъдил разноски в размер на 313,00 лв. Решението е правилно в частта, с която спорното УП е отменено, в частта, с която е удържана сума в размер на 944,84 лв. от оторизираната по СЕПП. Обосновани са изводите на съда, че УП, в частта на направените удръжки е незаконосъобразно като засегнато от отменително основание предвид констатираното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В съответствие с действителното съдържание на УП, съдът го е определил като бланкетно в частта досежно основанията за удържане на сумата в размер на 944,84 лв., посочена в Таблица 2 на страница 7 от акта. Под посочената Таблица № 2 са изброени три хипотези, без по никакъв начин да е направена индивидуализация досежно приложимата от тях към спорната хипотеза - не става ясно, кои суми са отразени за удържане, в какъв размер и за какво. Следователно по отношение на удържаната сума от 944,84 лв. УП е немотивирано - не са посочени фактическото и правното основание и на коя от трите хипотези административният орган е удържал сумата. Предвид това правилно е постановена отмяна на УП, в тази част. Административният орган не е установил осъществяването на фактическото основание и спазването на законовите изисквания при издаването на тази част от спорния акт. Липсата на мотиви в издаденото УП е пречка за извършване на проверка за неговата законосъобразност от съда и съставлява основание за отмяна. Нормата на чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията (отм. в сила от 1.01.2015 г.) не изключва приложението на националните разпоредби, регламентиращи начина на плащане на наложени санкции на земеделския производител от предходни периоди. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите, се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията. Цитираните разпоредби определят общият ред за събиране на санкциите за минали периоди, но за конкретните мерки по прилагането му препращат към националните законодателства. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 (предишна ал. 4) от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), която определя, че публичните държавни вземания на РА, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 165 ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. В този смисъл следва да се приеме, че прихващането с наложени санкции на земеделските производители може да се извършва след влизане в сила на акта, с който те се налагат. Предвид гореизложеното отмененият по съдебен ред АУПДВ не може да представлява основание за издаването на УП, в частта на извършеното удържане на сумата в размер на 944,84 лв. Такова основание не може да представлява и обсъденото от първоинстанционния съд УП за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. с изх. № 01-6500/3573 от 27.03.2013 г., тъй като е издадено девет месеца по - късно от спорното. В този смисъл първоинстанционният съд не е следвало въобще да излага допълнителни мотиви във връзка с него. Предвид датите на издаване на двете писма, невъзможно е препращането към това от 2013 г. да се съдържа в спорното. Ответникът е представил УП за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 от 27.03.2013 г. едва в съдебното заседание на 11.03.2014 г. и правилно първоинстанционният съд е приел в заключение, че то не представлява годно основание, доказващо наличието на санкции от предходни периоди, недължимо оторизирани суми или изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Обжалваното решение е неправилно в частта за разноските. На съда е представен е списък за направените разноски и доказателства за извършването им. След като е обсъдил направеното възражение за прекомерност и е изложил кратки съображения за присъждането на съдебните разноски в първоинстанционното производство, съставът на АССГ е присъдил такива по компенсация и съразмерно на уважената, респективно отхвърлена част от оспорването, в размер на 313,00 лв. в полза на ответника ДФЗ. При извършената от настоящия състав проверка на решението в тази част, се констатира, че разноските са неправилно определени. Предвид представените от Василев доказателства за сторени такива в размер на 250,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. за внесена държавна такса, доказателствата за внесената от ответника в първоинстанционното производство сума в размер на 300,00 лв. за съдебни експертизи, претендираното юрисконсултско възнаграждение и резултата от оспорването, на ДФЗ се следва присъждането на разноски в размер на 33,51 лв., а на Василев - в размер на 245,48 лв. Ето защо, решението, в частта, с която Василев е осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 313,00 лв. следва да се отмени като неправилно, като вместо това се постанови решение в посочения смисъл. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,