Решение № 508 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8699/2020 г.

Решение № 508 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8699/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационен протест и касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) срещу решение № 892/13.02.2020 г. по адм. дело № 6486/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД две обезщетения за имуществени вреди, всяко едно от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление - 14.01.2016 г., до окончателното изплащане на сумата. Касационният жалбоподател – КЕВР твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че претендираните вреди не подлежат на обезщетение, тъй като направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорване на наказателно постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица засягаща правната сфера на дружеството. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. В касационният протест са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушението на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В протеста се предлага решението да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора с което да се отхвърлят изцяло предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователни или алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Ответникът – "Електроразпределение Север" АД (предишно наименование Енерго-Про Мрежи" АД), чрез процесуалния му представител, оспорва протеста като неснователен и моли същият да бъде оставен без уважение. Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД против определение № 4141/09.06.2020 г. по адм. дело № 6486/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 248 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Счита определението за неправилно. Ответникът – КЕВР, в представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест и на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационният протест, касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд – София-град е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата в размер на 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-353/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисията, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 1315/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението; както и сумата от 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 10404/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва считано от 14.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е установил, че с № НП-353/17.12.2014 г., председателят на ДКЕВР (понастоящем – КЕВР) е наложил на "Енерго-Про мрежи" АД (понастоящем – "Електроразпределение Север" АД) имуществена санкция в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. В резултат на съдебно обжалване с решение № 624/27.10.2015 г. по нахд № 1315/2015 г. на Районен съд – Велико Търново този санкционен акт е бил отменен като незаконосъобразен. Решението на районния съд е обжалвано и е било оставено в сила с решение № 6/14.01.2016 г. по кнахд № 10404/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. От представените пред административния съд договори за правна защита и съдействие съдът е констатирал, че "Енерго-Про мрежи" АД е възложило на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с действия по обжалване по реда на ЗАНН на наказателно постановление № 353/17.12.2014 г. на председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/ пред първата инстанция и съответното решение – пред втората, срещу възнаграждение в размер на по 1356 лева, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в "ПИБ" АД в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От приетите и неоспорени от ответника писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка, съдът приел за безспорно установено и доказано, че дружеството ищец е заплатило по банков път на адвокатското дружество договорените суми. Първоинстанционният съд установил също, че във връзка с оспорването на процесното наказателно постановление, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който е участвал в производствата пред районен и административен съд, изготвил е жалба, отговор на касационна жалба, участвал е в няколко съдебни заседания и е представил писмени бележки. Въз основа на тези констатации решаващият съд е приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. Първоинстанционният съд по отношение размера на исковете е приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценил е, че върху тази сума ответникът дължи и лихви за забава, считано от датата на отмяна на процесното НП – 14.01.2016 г. до окончателното изплащане. Решението е правилно. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт действие/бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение – наказателно постановление № НП-353/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисията, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Неоснователни са доводите на касатора, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Правилен е направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение, предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни са развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност, като част от размера на обезщетението, тъй като това възражение е направено едва в касационната жалба. КЕВР не е повдигнал този въпрос и не е оспорил претенцията в тази й част, нито в представения писмен отговор, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 от АПК, възражението не следва да бъде уважено в настоящото производство. С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца, респективно на адвокатското дружество разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което обжалваното решение е правилно, като не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на изложеното, оспореното с касационния протест и касационната жалба решение като правилно следва да бъде оставено в сила.. По частната жалба. С обжалваното определение № 4141/09.06.2020 г. по адм. дело № 6486/2019 г., в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, АССГ е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъждане в пълен размер адвокатски хонорари по исковите претенции и по двете съединени дела - № 6486/2019 г. и № 6487/2019 г. по описа на АССГ. В случая съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК с определение № 6176/19.08.2019 г. е прекратено производството по адм. дело № 6487/2019 г. на АССГ и същото е присъединено към адм. дело № 6486/2019 г. на АССГ, тоест безспорно се касае за едно исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав счита, че позоваването от частния жалбоподател на нормата на чл. 72, ал. 2 от ГПК, в случая е неудачно, тъй като цитираната норма на ГПК касае събиране на държавни такси, а не разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК е категорична като предвижда, че в производството по делото се заплаща възнаграждение за един адвокат. В случай на уважаване на молбата на ищеца за присъждане на второ адвокатско възнаграждение биха се присъдили две адвокатски възнаграждения по делото, което е в нарушение на цитираната разпоредба на ГПК. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че решаващият съд правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските. Въз основа на изложеното, определението на административния съд постановено в производството по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК като правилно следва да се потвърди. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева съобразно представените доказателства за извършването им. По отношение на останалата сума посочена в договора за правна защита и съдействие в размер на 396 лева съдът счита, че същата не следва да се присъжда. Във връзка с изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение по отношение на частната жалба срещу определение № 4141/09.06.2020 г., че не следва да се присъждат две адвокатски възнаграждения по делото, настоящият касационен състав намира, че по начина, по който е уговореното възнаграждение във връзка с касационното оспорване на първоинстанционното решение на АССГ, уредено и формулирано в раздел III от договора за правна защита и съдействие представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ето защо следва да се присъди само посочената по-горе сума в размер на 396 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение