Решение № 6503 от 19.6.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение19.06.2023 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция Митници за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ във връзка с чл. 98 ЗМ по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92 и Регламент 2454/93 осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели?
ОТМЕНЯ решение 6224 от 26.10.2022г. по адм.дело 5301/2020г. по описа на Административния съд град София в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 10.05.2008г. - 07.10.2008г. в частта за сумата 89,87 лева, ведно със законната лихва от 31.10.2011 г., както и в частта за присъдените в полза на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД разноски за разликата над 510, 30 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД със седалище и адрес на управление София срещу Агенция "Митници" иск в частта за сумата 89,87 лева, представляваща част от обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода 10.05.2008г. - 07.10.2008г. ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение 6224 от 26.10.2022г. по адм. дело 5301/2020г. по описа на Административния съд -град София в останалата част.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД със седалище и адрес на управление София , [ЕИК], разноски по компенсация в размер на 226, 60 лева.
Решението не подлежи на обжалване
Особено мнение на докладчика по делото Жанета Петрова
Особено мнение на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение 6224 от 26.10.2022г. по адм. дело 5301/2020г. по описа на Административния съд град София в частта, в която е оставено в сила, е правилно. Решението и в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени с постановяването на друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Административният съд не е приложил норми от правото на Европейския съюз и от националното право, които регулират спорното правоотношение. Съгласно чл. 74 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността (обн. L ОВ. бр.302 от 19 октомври 1992 (отм.), когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване. Обезпечението се учредява чрез депозит в пари или поръчител. То не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или не може да възникне отново. След като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне, обезпечението се освобождава незабавно (чл.199, т.1 от Регламент (ЕИО) 2913/92). Съгласно чл. 162 ППЗМ (отм.) даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата. За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви (чл.192 ЗМ - отм. ). Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне (чл.197 ЗМ). С решение 538/07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София е определена нова, по-висока митническа стойност на стоките по Единен административен документ (ЕАД) 08BG005102H0025676/02.05.2008 г. на Митница Аерогара София, и съответно, нов размер на данъка върху добавената стойност, възлизащ на сумата 1417, 30 лева. Според мотивите на решението, разликата за доплащане възлиза на 2841,38 лева. Глобъл Транс Лоджистикс ООД било задължено да заплати публично държавно вземане данък върху добавената стойност в размер на 1417,30 лева заедно с лихви. Посочено е, че след влизане в сила на решението учреденият от Глобъл Транс Лоджистикс ООД депозит от 1417, 30 лева ще бъде усвоен за погасяване на задължението. Съгласно разпоредбите на чл.54, 55 и чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност ( редакция от 28.12.2007 г.) данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне.) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със: 1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната; 2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове (чл.59 ЗЗДС). Съгласно чл.90 ЗДДС в случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса; 2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец. В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение. Анализът води до извод, че сумата 1417,30 лева, внесена от Глобъл Транс Лоджистикс ООД, представлява обезпечение не само на дължимите вносни мита, а и на другите задължения към държавата, в частност, на задължението за данък върху добавената стойност, което се определя от митническите органи. Поради това приложение намира разпоредбата на чл.192 ЗМ (отм.), според която за приетите обезпечения митническите органи не дължат лихва. Щом сумата 1417,30 лева представлява обезпечение, тя не може да е източник на лихвоносно задължение и за времето от издаването на решение 538/07.10.2008 г. до отмяната му с влязло в сила съдебно решение. С административния акт на началника на Митница Аерогара София се определя публично задължение за данък върху добавената стойност. Отменяйки този акт като незаконосъобразен, съдът отрича съществуването на това задължение. Исковата претенция обаче няма връзка с публичното задължение, а с депозита, който го обезпечава. Цитираната в мотивите на касационното решение разпоредба на чл.219а ЗМ, която урежда връщането от митническата администрация на недължимо платени суми със законната лихва, не регулира спорното правоотношение. Тя се прилага в случаите, в които митни сборове (не обезпечения) са определени с незаконосъобразен административен акт. Намирам за основателно искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл.3 б."а" от Договора за функциониране на Европейския съюз Съюзът разполага с изключителна компетентност, що се отнася до въпросите на митническия съюз, което означава, че съответните правни норми са приложими във всеки случай, свързан с митническия съюз. Поради това не приемам изразеното от мнозинството на съдебния състав мнение, че случаят няма връзка с правото на Европейския съюз и следва да бъде решен единствено с прилагането на национални правни норми. Произнасянето на Съда на Европейския съюз в отговор на преюдициалното запитване безспорно би имало значение за правилното решаване на спора. Към момента на възникване на спорното правоотношение е имал действие Регламент (ЕО) ) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически съюз на Общността (Модернизиран Митнически кодекс - отм.). Съгласно чл.56, глава втора от Регламент 450/2008 г., ако не е предвидено друго, тази глава се прилага за обезпечения на възникнали митнически задължения, както и на такива, които биха могли да възникнат. Предвидено е, че митническите органи могат да изискат учредяване на обезпечение с цел осигуряване плащането на размера на вносни или износни мита, съответстващ на митническо задължение. Обезпечението може да покрива и вземания, предвидени в други действащи разпоредби. Ако обезпечението не е било освободено, то може да се използва в рамките на обезпечения размер за събиране на вносни или износни мита и други вземания, станали дължими в резултат на последващ контрол на тези стоки. Тълкуването на разпоредбата би дало отговор на въпроса: " По смисъла на Регламент (ЕО) 450/2008 (отм.) съставлява ли данъкът върху добавената стойност друго вземане, което може да бъде покрито от даденото за митническо задължение обезпечение?". Тъй като съдът отправя преюдициално запитване, негово е задължението за формулиране на въпроса, предмет на поисканото тълкуване. Затова отказът му да отправи преюдициално запитване не може да се обосновава с неяснота или неточна формулировка на въпросите, поставени от страната, която е поискала преюдициално запитване. Накрая следва да се отбележи, че ищецът не е въвел твърдения, от които да се извлече основанието на неговата претенция за периода, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя решение 538/07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, до датата, на която Агенция Митници е превела обратно на дружеството сумата 1418 лева. Искът подлежи на отхвърляне и в тази част, тъй като след отмяната на административния акт, той не може да е източник на вреди, както се твърди в исковата молба. В нарушение на установения правен ред е и осъждането на Агенция Митници за заплащането на лихва върху лихва. Това, че съдът назовава изтеклата лихва обезщетение, не променя нейният характер. Лихвата е именно вид обезщетение за забавено плащане. Претенцията за ищеца е за изтеклата върху вземането му за лихва законна лихва, която е такава и по същност, и по размер. Съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Наредба с такъв предмет не е издадена, поради което олихвяването на изтекли лихви не е разрешено.
Съдия:
Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ/п/ ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА
Мотиви
Агенция "Митници е подала касационна жалба срещу решение 6224/26.10.2022г. по адм. дело 5301/2020г. по описа на Административния съд - град София, с което е осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД обезщетение в размер на 486,38 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 10.05.2008г. 17.02.2011г., представляващи изтеклата законна лихва върху сумата 1418 лева, платена като депозит за освобождаване на стоки под митнически надзор, определен с решение 538/07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба - 31.10.2011г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Глобъл Транс Лоджистикс ООД със седалище и адрес на управление София е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че на 02.05.2008г. "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД внесло стоки от Република Турция, във връзка с което е бил изготвен Единен административен документ (ЕАД) 08BG005102H0025676/02.05.2008 г. на Митница "Аерогара София". Извършена била митническа проверка съгласно протокол 246/02.05.2008г. Според становище 166/09.05.2008 г. на отдел Тарифна политика при Митница Аерогара София", цените на стоките по Единния административен документ били занижени, поради което митническата стойност трябвало да се определи по други методи. Видно от подадената от Глобъл Транс Лоджистикс ООД митническа декларация за внос, митническите власти определили депозит за митническа стойност в размер на 1418 лева. С преводно нареждане от 10.05.2008 г. на "Уникредит Булбанк" АД Глобъл Транс Лоджистикс ООД внесло по сметката на Агенция Митници сумата 1418 лева депозит по ЕАД 08BG005102H0025676/02.05.2008г. С молба 26-00-3751/01.08.2008 г. до началника на Митница "Аерогара София", Глобъл Транс Лоджистикс ООД поискало да бъде възстановен депозита, предоставен от дружеството за внесените от Република Турция стоки по всички митнически документи, общо в размер на 79 682 лева. С решение 538/07.10.2008 г. началникът на Митница "Аерогара София" определил нова митническа стойност за стоките по ЕАД 08BG005102H0025676/02.05.2008г., при което е установена разлика по отношение дължимият от вносителя на стоката данък върху добавената стойност в размер на 1417, 30 лева. С решението органът задължил Глобъл Транс Лоджистикс ООД да заплати публично държавно вземане в размер на 1417, 30 лева заедно с дължимите лихви. В решението е посочено, че след влизането му в сила внесеният от дружеството депозит ще бъде усвоен за погасяване на възникналото митническо задължение заедно с дължимите лихви. С решение 98/03.12.2009г. по адм. дело 1725/2009 г. по описа на Административния съд-град София е отменено решение 538/07.10.2008 г. на началника на Митница "Аерогара София". Решението е оставено в сила с решение 7533/07.06.2010 г. по адм. дело 817/2010 г. по описа на Върховния административен съд. С преводно нареждане от 17.02.2011 г. Митница "Аерогара София" възстановила на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД внесения депозит. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че в пряка и непосредствена причинна връзка с решение 538/07.10.2008 г. на началника на Митница "Аерогара София", отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът понесъл имуществена вреда, изразяваща се в пропускането на ползи, представляващи изтеклата законна лихва върху внесения депозит от 1418 лева. За времето от 10.05.2008г. 17.02.2011г. дружеството не можело да разполага с тази сума, поради което Агенция "Митници" му дължала обезщетение, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С обжалваното решение Агенция " Митници" било осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД обезщетение в размер на 486,38 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 10.05.2008г. 17.02.2011г., представляващи изтеклата законна лихва върху сумата 1418 лева, платена като депозит за освобождаване на стоки под митнически надзор, определен с решение 538/07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба - 31.10.2011г. до окончателното й изплащане. В подадената срещу това решение касационна жалба Агенция "Митници" е поискала да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ във връзка с чл. 98 от Регламент 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на Европейския съюз спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на Европейския съюз, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92 и Регламент 2454/93 осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели ?: Нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ЕС/, както и практиката на Съда на Европейския съюз, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на правото на Съюза за постановяването на решение по конкретен правен спор. Основните предпоставки за възникването на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: запитващата юрисдикция да е последна инстанция по материалното право, повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на Европейския съюз, въпросът да е относим към основния спор и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него, въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело, отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз, да е налице съмнение или неяснота относно значението и смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска. Посочените в чл.267, ал.3 ДФЕС юрисдикции имат право на преценка и както всяка друга вътрешна юрисдикция, могат да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза за решаването на конкретния правен спор. Ето защо тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, т.е. ако отговорът му, независимо какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе върху решаването на спора (решение от 6 октомври 1982 г. по дело Cilfit и др., 283/81, точка 10, решение от 18 юли 2013 година по дело C-136/12, Consiglio nazionale dei geologi,т.26, решение от 06.10.2021г. по дело С-561/19, Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, т.34). Обстоятелствената част на исковата молба обуславя правна квалификация на иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Никъде в исковата молба няма позоваване на нарушение на правото на Европейския съюз като основание на иска. Искът е предявен като такъв за обезщетение на вреди, произтекли от отменен индивидуален административен акт, а не за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, в който случай дори предварителната отмяна на съответния административен акт не е необходима. Производството по установяване на митнически задължения е приключило с влезли в сила решения на националния съд, като по силата на българския процесуален закон правните последици на тези актове се заличават, считано от момента на издаването им. Не на последно място, разпоредбата на чл.192 ЗМ /отм./, на която касаторът се позовава и във връзка с която иска тълкуване на правото на Европейския съюз, не е приложимо право в спора за дължимостта на обезщетението по чл.1 ЗОДОВ в настоящия случай, за което ще бъдат изложени допълнителни съображения по-долу. Поради това искането на Агенция "Митници" за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон в частта, в която административният съд е присъдил обезщетение за периода 10.05.2008г. - 07.10.2008г. Ищецът е внесъл сумата 1418 лева, за да освободи стоката, поставена под митнически режим. Съгласно чл.162 ППЗМ (отм.) даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземане под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започналата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение в размер, който е достатъчен да покрие разликата. Първоначално сумата 1418 лева е била предназначена за обезпечение за освобождаване на стоката, но впоследствие същата сума била задържана от митническите органи на основание издаденото решение 538/07.10.2008 г. В исковата молба ищецът е посочил, че претендира обезщетение за вреда, причинена от отмененото като незаконосъобразно решение 538/07.10.2008г., с оглед на което няма правно основание за присъждане на обезщетение за периода преди датата на акта, от издаването на който са настъпили вреди. Обезщетението, което се дължи на ищеца, е само за периода 07.10.2008г. 17.02.2011г., заедно със законната лихва от предявяването на иска. В останалата част решението на административния съд е правилно. С промяната на основанието за задържане на сумата съгласно решение 538/07.10.2008 г., тя вече не представлява обезпечение. В решението на митническия орган е посочено, че сумата се предвижда за усвояване за погасяване на задължение на " Глобал Транс Лоджистикс" ООД за данък върху добавената стойност. С отмяната на решение 538/07.10.2008 г. отпада основанието за задържането на сумата за покриване на публични държавни вземания, поради което тя подлежи на връщане на вносителя. Това следва и от чл. 214 ЗМ (отм.) във връзка с чл. 219а ЗМ (отм.) - когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Обезщетението за забава се дължи от датата на издаване на решение 538/07.10.2008 г., с което е променено основанието за задържането на сумата 1418 лева. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че върху размера на обезщетението не се дължи законната лихва. При неизпълнение в срок на парични вземания вредата се измерва с изтеклата върху главницата законна лихва (чл. 86 ЗЗД). За държавата е възникнало парично задължение, което е било погасено със закъснение, и това поражда правото на обезщетение на кредитора в размер на изтеклата законна лихва. С оглед направените констатации решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която в полза на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД е присъдено обезщетение в размер на 89, 87 лева за периода 10.05.2008г. - 07.10.2008г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011г., както и в частта за разноските, които Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД за разликата над сумата 510, 30 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД срещу Агенция "Митници" иск в частта за сумата 89, 87 лева, ведно със законната лихва от 31.10.2011 г. В останалата част решението следва да се остави в сила. При този изход на делото на Агенция "Митници" се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а на противната страна-разноски в размер на 326,60 лева. По компенсация в полза на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 226,60 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.1 АПК Върховният административен съд