Решение № 9354 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2011 г.

Решение № 9354 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2011 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенка Виденова Петрова, Веселинка Виденова Тодорова, Минчо Веселинов Пешев, Сърменка Веселинова Димитрова, Янко Стефанов Дудев, Първан Милев Иванов, Смиляна Първанова Маринова, Иван Борисов Митов, Даниел Иванов Митов, Стамболка Павлова Нешева, Найден Илиев Пешев, Николай Найденов Пешев, Иванка Найденова Младенова, Иван Стоянов Карадашки, Любка Иванова Спасова, Даниел Танев Денов, Иво Танев Денов, Цветан Тодоров Пешев, Александър Младенов Ангелов, Мадлин Младенова Ангелова, Желязка Георгиева Цветанова, Васил Спасов Цветанов, Георги Спасов Цветанов, Йорданка Дончева Игнатова, Йордан Стоянов Вучков, Росица Георгиева Вучкова и Дончо Георгиев Вучков, подадена чрез упълномощен адв. Светла Бамбалска, против решение № 160 от 18.11.2009 г., постановено от Софийска градски съд, Административно отделение, III А състав, по адм. д. № 77/2005 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите неправилно съдът е приел, че макар и отредени за Лесо-технически университет и за Ботаническа градина, процесните имоти са оградени. Касаторите твърдят, че върху тях няма изградени постройки и съществуващите съоръжения не дават основание да се приеме, че теренът не е свободен от застрояване. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - кметът на Столична община - район "Студентски" не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Ладунка Стефанова Пешева, Васил Мончев Веселинов, Велин Василев Пешев, Васил Велинов Василев и Кирил Велинов Пешев не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е обосновано и законосъобразно. По делото са събрани необходимите доказателства, съдът е направил правилни изводи и е приложил приложимата нормативната уредба. Допусната е фактическа грешка при изписване имената на двама от тримата наследниците на Стамболка Павлова Пешева: личното име на Велин Веселинов Пешев е записано като Веселин, а бащиното на Кирил Велинов Пешев - като Симеонов, с оглед на което делото следва да бъде изпратено на СГС за отстраняването им по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 160 от 18.11.2009 г. е отхвърлена жалбата на Пенка Виденова Петрова, Веселинка Виденова Тодорова, Ладуна Стефанова Пешева, Васил Минчев Веселинов, Сърменка Веселинова Димитрова, Янко Стефанов Дудев, Първан Милев Иванов, Смиляна Първанова Маринова, Иван Борисов Митов, Даниел Иванов Митов, Веселин /Велин/ Василев Пешев, Николай Найденов Пешев, Иванка Найденова Младенова, Иван Стоянов Карадашки, Любка Иванова Спасова, Даниел Танев Денов, Иво Танев Денов, Цветан Тодоров Пешев, Александър Младенов Ангелов, Мадлин Младенова Ангелова, Желязка Георгиева Цветанова, Васил Спасов Цветанов, Георги Спасов Цветанов, Йорданка Дончева Игнатова, Йордан Стоянов Вучков, Росица Георгиева Вучкова, Дончо Георгиев Вучков, Васил Велинов Василев и Кирил Симеонов /Велинов/ Пешев, подадена против заповед № РД-64-06/18.03.2004 г. на кмета на район "Студентски" - СО, с която е одобрено решение № 1 по протокол № 3/08.03.2004 г. на комисията по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за имоти пл. № 3331 с площ 1800 кв. м. и пл. № 3332 с площ 630 кв. м., к. л. 10 по КП за 1939 г., съответно попадащи, но ненанесени в кадастрален лист № 600 по кадастрален план за 1975 г. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че процесните имоти попадат в терен, който е отреден за обществени мероприятия и по-конкретно за образователни цели, които мероприятия са реализирани, съобразно приетите съдебно-технически експертизи. От тук е изведено заключение, че независимо от размера на съществуващите сгради и наличието на свободна част от терена, той следва за се определи изцяло като застроен. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че осъществените мероприятия са комплексни - включват както сгради, така и съоръжения - съпътстваща инфраструктура, алеи, озеленяване, съоръжения от техническата инфраструктура - канал, водопровод и ел. кабели ВН, които не са свободна площ, защото застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ не е само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото точно е констатирано, че оспорената заповед е с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и изискванията на материалния закон. Съдът се е позовал на приети и неоспорени съдебно-технически експертизи и на заключение на вещо лице - лесовъд, чрез които е установено по безспорен начин, че претендираните имоти пл. № 3331 с площ 1800 кв. м. и пл. № 3332 с площ 630 кв. м., к. л. 10 по КП за 1939 г. попадат по регулационен план в границите на отреден терен за Лесо-технически университет, като кафяво оцветената част от комбинираната скица към допълнителното заключение попада в УПИ VIII - за парници, оранжево оцветената част попада в УПИ VII - за ВУЗ - преподавателски жилища, а зелено оцветената част на горепосочената скица попада в УПИ - II - за Ботаническа градина. Изслушаното вещо лице е дало категорично заключение, че имотите се определят изцяло като застроени, защото мероприятията по регулационен план са реализирани и в УПИ - II, в който е създадена и действаща Ботаническа градина, са разположени комуникации и попада в хигиенно - защитна зона. Изслушаният експерт - лесовъд също се е произнесъл относно частта от имота, която е отредена за Ботаническа градина, че в нея е изграден разсадник за отглеждане на декоративни цветя и храсти в паркова среда с изградена алейна мрежа и система за напояване, а останалата част е залесена с декоративна дървесна растителност, също в паркова среда, която се използва за обучението на студенти. В касационната жалба е развита тезата, че процесните имоти не са оградени и върху тях няма изградени постройки, а съществуващите съоръжения не дават основание да се приеме, че теренът е зает със застрояване. Върховният административен съд не споделя това становище, защото правилно в обжалваното съдебно решение е прието, че в процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ ответникът законосъобразно е определил двата имота като застроени, в съответствие с правилата и нормите за териториално и селищно устройство, Наредба № 5/2001 г. и Наредба № 7/2005 г., като вещите лица са потвърдили тези изводи. В случая е видно, че теренът заедно със съществуващите сгради са предназначени за обществени и образователни цели и съобразно разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ следва да се определи като застроен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,