Решение № 1212 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 540/2018 г.

Решение № 1212 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 540/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на А. Мулешков против заповед № ЗС-343/12.12.2017 г. на министъра на отбраната на Р. Б., с която е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателят поддържа, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията за форма, постановен е в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като наемното правоотношение не е прекратено и не са налице основания за изземване на жилището. Моли оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и представените доказателства, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Със заповед № 59/21.06.1994 г. на началника на Гарнизонна жилищна част - С. жалбоподателят, тогава военнослужещ и семейството му са настанени във военно- фондово жилище, находящо се в [населено място], [жилищен адрес], състоящо се от три стаи, столова, бокс кухня, баня и мазе № 21, като на същата дата е сключен договор за наем на апартамента. Жилището се намира в [жилищен адрес], [населено място], предоставен на Министерство на отбраната (акт за частна държавна собственост № 1521/18.09.1995 г.). С писмо рег. № 12099/14.09.2017 г. жалбоподателят е уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22 от 16.06.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, като му е даден едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи жилището. Писмото е връчено на съпругата на жалбоподателя на 16.09.2017 г. (данни за движението на пратка на л. 136 от делото, обстоятелство неоспорено от жалбоподателя). Въпреки това апартаментът не е освободен в посочения срок, а и след това. Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с предложение за изземване на апартамента и констатация, че жалбоподателят Мулешков държи жилището на отпаднало основание, министърът на отбраната издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 80а ЗДС разпорежда изземване на имота от жалбоподателя. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за изземване имота. По същността си това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт, поради което доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт са неоснователни. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен след предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" до министъра на отбраната за изземване на имота по реда на чл. 80а ЗДС след констатация, че жалбоподателят, бивш наемател на ведомствения апартамент, държи имота на отпаднало основание и отказва да го освободи. Оспорената заповед е издадена и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая предмет на оспорената заповед е апартамент, частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателя, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на Мулешков и семейството му под наем, е прекратен на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22/2010 г., по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), към който препраща чл. 24, ал. 1 ЗДС, а именно - с едномесечно предизвестие, връчено на наемателя на 16.09.2017 г. Тази ред за прекратяване на наемния договор е предвиден и в чл. 24, ал. 1 от цитираната по-горе наредба. Процедурата е изпълнена, но въпреки това жилището не е освободено. След прекратяване на наемния договор жалбоподателят държи имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80а ЗДС са изпълнени, налице са условията за изземване на имота, предвидени в текста на нормата и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Доводът на жалбоподателя, че договорът за наем не е прекратен, тъй като той продължава да ползва имота, а наемодателят приема заплатената наемна цена, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 236 ЗЗД се отнася за договори, сключени между равнопоставени субекти, по отношение на вещи, собственост на частни лица и не намира приложение при предоставяне под наем на жилища - държавна собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален ред. Законът за държавната собственост в чл. 24, съответно чл. 28 ППЗДС препращат към Закона за задълженията и договорите единствено по отношение на реда за прекратяването на наемните правоотношения. Съображенията на жалбоподателя, свързани с опитите му да купи ведомственото жилище, са ирелевантни за настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. При постановяване на оспорената заповед е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Поради изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед - същата е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Ето защо подадената срещу този акт жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,