Решение № 14166 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4149/2010 г.

Решение № 14166 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4149/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Станка Димитрова Димитрова от гр. Варна, подадена от пълномощника й -адвокат Ст. Славов, против Решение № 2076 от 03.12.2009, постановено по адм. дело № 3119/2008 г. по описа на на Административен съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевирани са доводи за допуснато от съда особено съществено нарушение на процесуални правила, предвид непроизнасяне по цялото искане и липса на постановен изричен диспозитив по отношение на жалбата, касаеща имот № 4050 на одобрения от областния управител ПНИ, както и незаконосъобразност на мотивите в частта за този имот и несъобразяване със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменена заповедта на областния управител, като подадената срещу нея жалба да бъде уважена изцяло . В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. В писмена защита поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответната страна: Областен управител на област област Варна не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрк. възнаграждение. Заинтересованите страни - Катина Димитрова Димитрова, Маринчо Димитров Маринов, Киряки Костова Панайотова, Гюргена Стоилова Панайотова, Коста Ставрев Христов, Веска Тодорова Драганова, Фотинка Тодорова Тодорова, Христо Христов Панайотов, Руска Панайотова Христова, Христо Панайотов Христов, Коста Михайлов Христов, Фотинка Великова Димитрова, Калинка Великова Димитрова, Христо Михайлов Христов и Валентина Христова Пенчева не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, тъй като решението на съда е благоприятно за касаторката в частта за имот № 762, а по отношение имот № 4050 касаторката не е обосновала правния си интерес от обжалване, освен че не е поискала допълване на постановеното решение по реда на чл. 176 от АПК. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, като наследник на бивш ползувател, против заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област Варна, за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. "Виница", в частта за конфигуриране на имоти № 762 и № 4050 и вписването им в регистъра на собствениците . Съдът, по така въведения спорен предмет, е постановил решението, оспорено в настоящото производство, като в диспозитива е разпоредил отмяна на заповедта на областния управител само в частта относно вписването на собственика в регистъра на имоти № 762 и постановил връщане на преписката на областния управител за ново произнасяне в тази част. В частта по отношение новообразуван имот № 4050 и за конфигурацията на двата имота, предмет на жалбата, липсва диспозитив. Следва да се посочи, че относно НИ № 762,съдът се произнесъл само досежно текстовата му част - регистър на имота и приел оспорената заповед за незаконосъобразна и неправилна по съображения, че при постановяването й не са спазени специалните изисквания на разпоредбите на чл. 28, ал. 4 и ал. 10, т. 5 и 7 ППЗСПЗЗ. На тази основа приел, че не са били налице фактическите и правни основания за извършеното вписване. По отношение на останалите искания съдът е изложил мотиви, но не постановил диспозитив. Затова жалбата против решението не е недопустима, в какъвто смисъл е становището на ВАП. С оглед горното ВАС намира, че като не се е произнесъл по цялото искане, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила -касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. От друга страна, твърдението на касатора че няма произнасяне по цялото оспорване макар и непрецизно направено едва в касационната жалба, следва да се прецени като искане за допълване на решението. В тази връзка съдът съобрази, че решението е съобщено на жалбоподателката на 14.12.2009 г., видно от приложеното по делото съобщение, а жалбата с основното възражение за липса на произнасяне по цялото искане е подадена на 28.12.2009 г., т. е. следва да се приеме, че искането допустимо, като предявено в едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК. Затова с оглед това искане в касационната жалба, следва да се приеме, че е налице искане на страна по делото, предявено в едномесечния срок, за постановяване на допълнително решение. Съгласно чл. 176, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд съдът следва да проведе открито заседание с призоваване на страните, за да постанови допълнителното си решение, което от своя страна подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение- чл. 208 и сл. от АПК, съответно в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Горното налага връщане на делото на първоинстанционния съд, който следва да допълни решението си с постановяване на допълнително решение, което ще образува с основното решение едно неделимо цяло. Както бе посочено по-горе, този съд следва да проведе производство по реда на чл. 176 от АПК, като от изхода на произнасянето по него ще зависи и предмета на касационна проверка на касационната инстанция. Предвид изхода на делото пред ВАС, искането на двете страни за разноски по делото следва да се реши след постановяване на допълнителното решение от Варненския административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение