Решение № 6493 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2009 г.

Решение № 6493 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново против решение № 528/19.12.2008 г. по административно дело № 640/2008 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, Силян Тодоров Иванов, от гр. Велико Търново счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Производството пред административния орган е било образувано по молба-декларация вх. № 1217/27.06.2008 г. на Силян Тодоров Иванов, от гр. Велико Търново за подпомагане по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) - за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, наложени от необходимостта за социална адаптация, след ефективно изтърпяна присъда по н. о. х. д. № 823/2002 г. на Великотърновския районен съд. В искането заявителят е посочил, че постоянният му адрес е град Велико Търново, улица "Райчо Николов" № 1, а настоящият му адрес е град Велико Търново, улица "Алеко Константинов" № 39. Приложил е доказателства. В изпълнение на задълженията си по чл. 27 от ППЗСП социалният работник е изготвил социален доклад на 27.06.2008 г., в който е отбелязал, че жалбоподателят не отговаря на условията по чл. 16 във връзка с чл. 8 от ППЗСП, тъй като постоянния му адрес не съответства на местоживеенето му и е невъзможно да се направи преценка за състоянието и нуждата от социално подпомагане. Със изложените мотиви директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново е постановил Заповед № 1217/09.07.2008 г. за отказ за отпускане на социална помощ, потвърдена с решение № 80-0030/30.07.2008 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново. В проведеното съдебно оспорване административният съд е отменил издадения индивидуален административен акт, приемайки че противоречи на материалноправни разпоредби и е издаден в несъответствие с целта на закона. Посочил е, че целта на закона е лица, които отговарят на определени условия да бъдат подпомагани. Отказът да бъде отпусната еднократна помощ на заявителя, обоснован с невъзможността да се направи преценка на състоянието му и необходимостта му от социално подпомагане поради различия в постоянния му адрес и адреса където действително живее не е констатирана като обективна, а произтича от факта, че не е правена анкета на посочения в молбата-декларация адрес. Последният не детерминира различна материална компетентност на административния орган нито цели прикриване на обстоятелства от посочените в различните основания по чл. 11 от ППЗСП, за да се прецени нуждата от претендираното социално подпомагане. Настоящият състав на Върховния административен съд счита постановеното от Великотърновския административен съд решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. С разпоредбите на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), чл. 8 и чл. 26, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) е въведено изискване социалните помощи да се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета. Постоянен адрес по смисъла на § 1, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) е адресът в населеното място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. В дейността по социалното подпомагане изискването за постоянен адрес е поставено освен в цитираните разпоредби и в чл. 27, ал. 3, т. 3 от ЗБДС, определящ постоянния адрес като адрес, който служи за получаване на социални помощи. При промяна на постоянния адрес лицето следва в 30-дневен срок да смени личната си карта и другите документи за самоличност. С чл. 16а, ал. 1 и 2 от ППЗСП е предвидена възможност на нуждаещите се лица да се отпуска еднократна целева помощ за издаване на лична карта. Размерът на помощта се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" в зависимост от разходите, необходими за закупуване на формуляри и заплащане на таксата за издаване на лична карта, за снимки и транспортни разходи. С чл. 15 от ЗСП е предвидено задължение за лицата, подпомагани по този закон, да уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени и обстоятелства, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 1 - 7, в срок не по-късно от един месец от настъпването им. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Силян Тодоров Иванов, от гр. Велико Търново е нарушил изискването за постоянен адрес при подаване молба-декларацията за социално подпомагане и не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 2 от ЗБДС при промяна на постоянния си адрес да подмени и личната си карта в срок от 30 дни. Предвид гореизложеното Върховният административен съд намира, че е правилен отказа на административния орган в обжалваната Заповед № 1217/09.07.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново и жалбата на Силян Тодоров Иванов, от гр. Велико Търново е неоснователна. Като е приел друго Великотърновският административен съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Налице са основания за постановяване на решение по същество от настоящата инстанция, с което да се отхвърли жалбата на Силян Тодоров Иванов, от гр. Велико Търново срещу Заповед № 1217/09.07.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново. Неоснователно е искането на касатора за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. За да е налично заявеното право е необходимо установяването на извършени разходи. Касае се за обективна и невиновна отговорност, която обхваща само направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието и не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административния орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно и при субсидиарно приложение на ГПК. Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" не е юридическо лице или едноличен търговец, поради което заявеното по тази разпоредба искане е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение