Решение № 16694 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2011 г.

ВАСIV отделение19.12.2011 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

Оставя в сила протоколно определение от 14.11.2011 г. по адм. д. № 287/2011 г. на Административен съд - Видин. Отменя определението си от 13.12.2011 г. в частта, в която е даден ход за разглеждане по същество на касационната жалба на Свилен Севастакиев Маринов и вместо него в тази част постановява: Оставя без разглеждане касационната жалба на Свилен Севастакиев Маринов против решение № 145 от 18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287 по описа за 2011 г. на Административен съд - Видин и, Прекратява производството по делото в тази му част. Оставя в сила решение № 145 от 18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287 по описа за 2011 г. на Административен съд - Видин. Решението, в частта, в която производството се прекратява може да се обжалва с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му.

Мотиви

Решение № 16694 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 267, ал. 8 ИК. Образувано е по частна жалба на Свилен Севастакиев Маринов от с. Връв, Видинска област против протоколно определение от 14.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287 по описа за 2011 г. на Административен съд - Видин, с което съдът е отказал да го конституира като трето лице - помагач на страната на жалбоподателя. Свилен Севастакиев Маринов е подал и касационна жалба против решение № 145 от 18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287 по описа за 2011 г. на Административен съд - Видин, с което съдът е потвърдил решение № 65 от 30.10.2011 г. на ОИК - Брегово за избор на кмет на кметство с. Балей, община Бегово, на втори тур - Боян Кирилов Гаврилов. В съдебно заседание касаторът прави и допълнение към касационната жалба. Против същото съдебно решение е подадена касационна жалба от Лъчезар Кирилов Богоев, чрез адвокат - пълномощника му с твърдения за допуснати нарушения съставляващи и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Към нея е постъпило и допълнение, в което подробно се аргументират първоначално наведените доводи. Ответната страна - ОИК - Брегово не е взела становище. Заинтересованата страна - Боян Кирилов Гаврилов, чрез адвокат - пълномощника си взема становище за неоснователност на частната жалба на Свилен Маринов и недопустимост на подадената от същия касационна жалба. В случай, че съдът не възприеме становището му за недопустимост на касационната жалба изразява алтернативно становище за нейната неоснователност. По втората касационна жалба на Лъчезар Богоев взема становище за неоснователността й. Адвокат-пълномощникът в пледоарията си пред съда навежда доводи, с които опровергава твърденията в тази касационна жалба. Моли, тя да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба и недопустимост на касационната жалба, подадени от Свилен Маринов. По втората касационна жалба взема становище за неоснователността й, като излага аргументи за законосъобразност и правилност на решението на административния съд. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба, подадена от Свилен Маринов за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Административният съд е оставил без уважение искането за встъпването на Свилен Маринов като трето лице - помагач при условията на чл. 218 и 219 ГПК като се е позовал на чл. 267, ал. 1 ИК. Според съда в този текст лимитативно са изброени лицата, които са легитимирани да подадат жалба против решението на ОИК. Свилен Маринов не попада сред тях, защото е представил удостоверение за това че е "политически представител" на ПП "СДС" за местните избори. Самата политическа партия не е подала жалба, нито е упълномощила Свилен Маринов за това, поради което съдът е оставил без уважение искането. Постановеното определение е правилно и законосъобразно. В съдебния административен процес не е позната фигурата на третото лице - помагач. В чл. 15, ал. 1 АПК са посочени страните в административния процес. Сред тях са и гражданите чиито права, свободи и законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Правната доктрина е провела ясно разграничение между заинтересована страна, на която принадлежи материалното право и която чрез упражняване на процесуалните си права чрез подаването на жалба го брани и третото лице - помагач, което има различно процесуално качество в гражданския процес, което е различно от процесуалните права на заинтересованата страна. Административният съд е направил правилни правни изводи не само относно кръга на лицата, очертан в чл. 267, ал. 1 ИК, на които принадлежи правото на жалба против решението на ОИК, но и относно това, че ИК е специален по отношение на АПК. След като Свилен Маринов не попада в кръга на лицата по чл. 267, ал. 1 той не може да има качеството на заинтересована страна, поради което правилно не е конституиран в процеса. Подадената от Свилен Маринов касационна жалба против съдебното решение е процесуално недопустима. Според чл. 210, ал. 2 АПК правото на касационна жалба принадлежи на лицата за които решението има сила, макар и да не са били участници в процеса. В конкретния случай Свилен Маринов не е бил кандидат за кмет, не е представител на ПП "СДС", поради което решението на съда няма сила по отношение на него. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима поради липсата на правен интерес и на основание чл. 228 във връзка с чл. 159, т. 4 АПК ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по нея в тази част да се прекрати. Това важи и по отношение на допълнението на касационната жалба на Свилен Маринов. Касационната жалба на Лъчезар Кирилов Богоев, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 267, ал. 8 ИК е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Видин е бил сезиран с жалба против решението на ОИК - Брегово, с което от проведените на втори тур местни избори на 30.10.2011 г. за кмет на кметство с. Балей е избран Боян Кирилов Гаврилов. Решението за избора на кмет на кметство е оспорвано с твърдения за допуснати нарушения при съставянето на избирателните списъци, тъй като в тях били включени 59 броя лица, които към 22.06.2011 г. са били формално и фиктивно регистрирани по настоящ адрес, без те реално да са живели през последните 4 месеца на посочените от тях адреси. Въпреки, че въпросът със съставянето и оспорването на избирателните списъци е бил недопустим, а отделно от това е в компетентността на районния съд, съдът е разгледал жалбата по същество. Изискал е избирателните списъци и е направил съпоставяне между списъка от 30 лица, приложен от жалбоподателя и избирателния списък. От съпоставката е установил, че само две лица гласували на изборите на 30.10.2011 г. са имали регистрация на 9.06.2011 г. според избирателния списък. Съдът е изискал и справка от ГРАО Видин, от която е установил, че за с. Балей лицата, които са си променили настоящия адрес за периода от 1.06.2011 г. до 22.06.2011 г. са 29, а за периода 23.06.2011 г. до 1.10.2011 г. лицата, които са си сменили постоянния адрес са 2, а настоящия адрес - 1. Съдът е изискал и поисканата от жалбоподателя прокурорска преписка № 02843/2011 г./ЗМ410/2011 г. Тя е била образувана по жалба на Свилен Маринов относно посочените вече 59 лица, които са били включени в избирателния списък. Прокурорската преписка е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство, поради това, че не са установени нарушения, тъй като тези 59 лица са подали заявления в установения 4-месечен срок преди изборния ден. Подобна проверка за твърдяните в жалбата извършени нарушения е извършена в Районна прокуратура - Видин и в Окръжна прокуратура - Видин, от които е получен отрицателен отговор. От решението на ОИК - Брегово, включително и от протокола на СИК съдът е установил, че за кмет на кметство с. Балей са били подадени 293 бр. действителни бюлетини и 14 бр. недействителни. От действителните бюлетини кандидатът за кмет Боян Гаврилов е получил 155 гласа, а кандидатът за кмет Лъчезар Богоев е получил 138 гласа. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 146 АПК съдът е установил, че решението на ОИК е издадено от компетентен орган, при спазване на съответната форма, без да са допуснати нарушения на изборния процес, тъй като такива не се съдържат в протокола на СИК. Съдът е изложил съображения, че обхвата на контрола е определен в жалбата, а нарушенията трябва да са съществени и да водят до опорочаване вота на избирателите. Такива не са установени поради което съдът е приел жалбата за неоснователна и недоказана и е потвърдил решението на ОИК - Брегово. В касационната и допълнителната жалба се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на съществени процесуални правила изразяващи се в невъзможност и недостатъчно време жалбоподателят да се запознае с материалите по делото. Оплакването е неоснователно. От данните по делото се установява, че първото съдебно заседание е проведено на 14.11.2011 г., а второто на 17.11.2011 г. На 16.11.2011 г. адвокат - пълномощникът на Лъчезар Богоев - жалбоподател, е подал молба до съда, от което следва, че до този момент адвокат Ирена Александрова е могла да се запознае с доказателствата, приложени по делото, а самите те са били приети в проведеното на 14.11. съдебно заседание. Следващото оплакване е относно проведеното на 17.11.2011 г. съдебно заседание без участието на адвокат Александрова, която е поискала отлагане на делото и е представила болничен лист. Това твърдение за допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя е също неоснователно. Според чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Изискването на закона е кумулативна невъзможност за явяване както на страната, така и на пълномощника й поради неотстранимо препятствие. От съдебния протокол се установява, че жалбоподателят се е явил лично, а освен това в представения болничен лист за адвоката в графата "забележки" не е вписано, че лицето не може да се яви пред органите на досъдебното производство и пред съда, каквото е изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза. От това следва, че пълномощникът, въпреки че е бил болен е могъл да се яви пред съда в съдебното заседание. Неоснователни са твърденията за допуснати нарушения на материалния закон относно избирателните списъци, тъй като съдът е извършил цялостна проверка на лицата, променили настоящия си адрес и вписани в избирателните списъци. Такава проверка е извършена и от районната и окръжната прокуратури и не е установено нарушение. Освен това необходимо е да се отбележи, че процедурата по съставянето на избирателните списъци е уредена в глава трета на ИК и тя е самостоятелна част, която приключва в определен срок, преди изборния ден. В чл. 40 ИК е посочен компетентният орган за съставяне на списъците, начинът на заличаване, вписване и дописване на избирателните списъци - чл. 46, отказът от заличаване, вписване и дописване и обжалването му - чл. 48, отстраняването на непълноти и грешки, както и обжалването на отказа за отстраняването им - чл. 50. Избирателните списъци са публични и могат да се оспорват в конкретните законово уредени хипотези. И в двата случая компетентният съд, чийто акт е окончателен, е районният, а не административният. Направеното оплакване против решението в частта му за разноските, с оглед на твърденията, че в пълномощното са вписани двама адвокати е неоснователно. Единият от тях е заличен от съда. Освен това според § 2 ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъденото възнаграждение при възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Настоящият състав като съобрази чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чийто трикратен размер е 450 лв. и заплатеното възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, намира, че заплатената сума от 600 лв. не е прекомерно завишена и съответства на правна сложност на спора. Този размер е и за двете съдебни инстанции, тъй като в касационната инстанция заинтересованата страна не е направила искане за присъждане на разноски. По изложените съображения с решението си съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, които да съставляват касационни основания за неговата отмяна. То като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 50