Решение № 3957 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15588/2009 г.

Решение № 3957 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15588/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

Образувано е по жалба на Огнян Стоянов Стоянов срещу решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 42 от 29.10.2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 % за срок от шест месеца". В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска отмяната му.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице сочените в нея основания за отмяна на обжалваното решение и следва да се отхвърли.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Жалбоподателят Огнян Стоянов Стоянов заема длъжността прокурор в Окръжна прокуратура гр. Бургас. Дисциплинарното производство срещу него е образувано с решение на ВСС по протокол № 12/18.03.2009 г. на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет. С решение по протокол № 14/01.04.2009 г. на ВСС е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя по предложение на административния ръководител на Окръжна прокуратура гр. Бургас и е присъединено към производството по дисциплинарно дело № 15/2009 г. по описа на ВСС.

В предложението на Инспектората към ВСС е посочено, че е извършена проверка по заповед № 31/10.02.2009 г. на главния инспектор при ИВСС на организацията по образуването и движението на сл. дело № 1293/1997 г. по описа на ОСлС гр. Бургас, пр. пр. № 1858/1997 г., пор. № 396/1997 г. по описа на ОП гр. Бургас и н. о. х. д. № 62/2007 г. по описа на Бургаския окръжен съд. В резултат на проверката е прието, че прокурор Стоянов е извършил следните дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ:

1. Не е изпратил препис от постановлението за спиране на наказателното производство на пострадалите.

2. Не се е произнесъл по молбата на Слави Маринов за конституирането му като граждански ищец и частен обвинител.

3. Не е възобновил наказателното производство, въпреки че са били налице предпоставките за това.

4. В постановлението за прекратяване на наказателното производство не се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства.

В предложението е посочено, че описаните нарушения се изразяват в бездействие и сроковете по чл. 301, ал. 1 от ЗСВ текат от откриването им, т. е. от момента на съставяне на акта за резултатите от разпоредената проверка. Като се е позовал на обстоятелството, че до този момент на жалбоподателя са наложени две дисциплинарни наказания от административния му ръководител, ИВСС е направил предложение до ВСС да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от шест месеца до две години.

В предложението на окръжния прокурор на ОП гр. Бургас е отразено, че по указание с писмо № 3830/2008 г. на отдел "Инспекторат" на Върховна касационна прокуратура е извършил проверка на дейността на прокурор Стоянов по повод възложеното му ръководство и надзор по сл. дело № 203/2006 г.. При проверката е установено, че жалбоподателят не е взел отношение във връзка с данните за извършени престъпни деяния от лица, различни от обвиняемите по цитираното сл. дело, изнесени в сигнал от разследващия орган. Въпреки неколкократна намеса на ВКП и конкретни указания на Апелативна прокуратура гр. Бургас в продължение на една година и пет месеца не е изпълнил задълженията си на наблюдаващ прокурор, като предприеме необходимите процесуални действия. В предложението е посочено също, че при извършената проверка е констатирано, че жалбоподателят е допуснал системно виновно неизпълнение на служебните задължения, системно неспазване на сроковете, предвидени в НПК, нарушаване правилата на професионалната етика, извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и неизпълнение на други служебни задължения. При тези констатации, административния ръководител на ОП гр. Бургас е предложил на ВСС да образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на прокурор Стоянов - "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

След провеждане на дисциплинарната процедура, с решение № 10-00-073/26.10.2009 г. на дисциплинарния състав е прието, че Огнян Стоянов е допуснал виновно неизпълнение на служебните си задължения по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от НПК, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 5 (в приложимата редакция) от ЗСВ и е предложил на ВСС да му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца" и да отхвърли предложението на административния ръководител на ОП гр. Бургас за освобождаването му от длъжността прокурор в ОП поради извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗСВ. В мотивите на решението е прието, че Стоянов е преустановил работата си по сл. д. № 1293/1997 г. на 22.06.1999 г., когато е прекратил наказателното производство. Дисциплинарният състав е посочил, че към този момент е приложима разпоредбата на чл. 170 от ЗСВ (отм.), съгласно която дисциплинарното производство може да бъде възбудено до една година от извършване на нарушението, но не по-късно от шест месеца от откриването му, следователно по отношение на констатираните нарушения, допуснати от Стоянов, е настъпил ефекта на погасителната давност на 22.06.2000 г.. При това положение към момента на образуване на дисциплинарното производство на 18.03.2009 г. по предложението на ИВВС, изготвено на 12.03.2009 г., липсва правна възможност за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. По предложението на административния ръководител на ОП гр. Бургас е приел, че от данните по преписката се установява, че прокурор Стоянов не се е произнесъл по сигнала от 12.07.2007 г., постъпил от органа на досъдебното производство по сл. дело № 203/2006 г. от 12.07.2007 г. до 16.12.2008 г. Това поведение на магистрата дисциплинарният състав е приел, че съставлява неизпълнение на задълженията му по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от НПК и следва да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 (в приложимата редакция) от ЗСВ, тъй като в продължение на 1 г. и 5 месеца не е осъществил пълен контрол върху наблюдаваното от него наказателно производство. В останалата част по предложението на административния ръководител на ОП гр. Бургас е приел, че не се установява жалбоподателят да е допуснал дисциплинарни нарушения при изпълнение на служебните си функции.

С оспореното решение по т. 30.3 и т. 30.4 по протокол № 42 от 29.10.2009 г. ВСС е приел, че прокурор Стоянов е допуснал виновно неизпълнение на служебните си задължения по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от НПК, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ му е наложил дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца. С решение по т. 30.1 и т. 30.2 ВСС е отхвърлил като неоснователно предложението на административния ръководител на ОП гр. Бургас в останалата част и предложението на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, като тези актове не са оспорени и съответно не подлежат на обсъждане в настоящото производство.

Недоволен от решението на ВСС по т. 30.3 и т. 30.4 по протокол 42 от 29.10.2009 г., жалбоподателят поддържа, че е незаконосъобразно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон в резултат на неточно и превратно интерпретиране на събрания доказателствен материал по преписката. В тази насока излага доводи, че производството по сл. дело № 203/2006 г. е приключило на 09.07.2007 г. и в предвидения в закона срок е внесено с обвинителен акт в съда. Липсват мотиви в решението на дисциплинарния състав, които се считат за инкорпорирани в обжалвания акт, за допуснати нарушения от жалбоподателя в качеството му на наблюдаващ прокурор при разследването, проведено по делото. Твърди, че на първо място не е адресат на обсъждания сигнал и на следващо, че е възприел същия като уведомление от разследващия орган за изпълнението на дадените указания по друго досъдебно производство и няма връзка с проведеното разследване по сл. д. № 203/2006 г.. Сочи, че ВСС неправилно е игнорирал обстоятелството, че преписка вх. № 7846/2008 г. по описа на ОП гр. Бургас е образувана въз основа на отделени материали по преписка вх. 814/2007 г., респ. сл. дело № 203/2006 г., възложена му е на 16.12.2008 г. и същия ден е образувал досъдебно производство за престъпление по чл. 282 от НК. При тези съображения иска да се отмени наложеното му дисциплинарно наказание.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, данните по административната преписка, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Решението е прието при спазване на правилата за провеждане на дисциплинарното производство, разписани в чл. 310 и сл. от ЗСВ. След приключване на процедурата по изслушване на страните и приемане на доказателствения материал, дисциплинарният състав е обсъдил фактическите обстоятелства по преписката, както и становищата на страните и в резултат на направения анализ е приел решение да предложи на кадровия орган да наложи дисциплинарно наказание на магистрата. Административният орган законосъобразно е приел, че деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на магистрата покрива критериите на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 2 (редакция преди изм. - ДВ, бр. 103/2009 г.) от ЗСВ в хипотезата на ал. 3, т. 5 от същата разпоредба. Правилно и в съответствие с данните по преписката дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал действията, респ. бездействията на жалбоподателя в качеството му на наблюдаващ прокурор по сл. дело № 203/2006 г. във връзка с постъпилия сигнал вх. № 814/11.07.2007 г. от следователя, провел досъдебното производство, като нарушение на служебните задължения по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Независимо, че съпроводителното писмо и сигналът са адресирани до административния ръководител на ОП гр. Бургас, сигналът е докладван на жалбоподателя и приложен по сл. дело № 203/2006 г. преди изготвяне на обвинителния акт и внасяне на делото в съда. При това положение, жалбоподателят е следвало да се произнесе по същия и съобразно приложимите процесуални правила по НПК да предприеме съответните мерки, които счете за необходими. Проявеното бездействие представлява неизпълнение на функционалните задължения на прокурора в качеството му на орган, който ръководи разследването, в частност на наблюдаващ прокурор по обсъжданото следствено дело и не намира опора в закона. Поради това същото обосновано е подведено от дисциплинарно наказващия орган към фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 308, ал. 3, т. 5 от ЗСВ. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е допуснал нарушение на служебните си задължения, доколкото досъдебното производство е приключило в установените срокове и е внесен своевременно обвинителен акт в съда. Тези обстоятелства са безспорни, но встрани от спора дали прокурорът е следвало да се произнесе по получения сигнал за наличие на данни за престъпни деяния, извършени от трети лица, събрани по следственото дело, по реда и в сроковете, предвидени в процесуалния закон и съставлява ли проявеното бездействие нарушение на служебните задължения. Както вече се посочи, правилно административният орган е счел, че в качеството му на наблюдаващ прокурор, за него е възникнало задължение да проведе някое от разписаните в закона процесуални действия - да отдели материалите по сл. дело, да докладва делото на административния ръководител - за преразпределение и образуване на нова преписка или досъдебно производство, респективно за липса на достатъчно данни за образуване на такова. Видно от данните по делото е, че едва след няколко напомнителни писма и извършена проверка от отдел "Инспекторат" при

ВКП материалите са отделени и е образувана отделна преписка за разследване на данните за наличие на престъпление по чл. 282 от НК. Ето защо не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за своевременност на проведените процесуални действия от него едва след възлагане на образуваната преписка № 7846/2008 г.. Тези обстоятелства се установяват от приобщените материали по дисциплинарното дело, обсъдени са коректно в решението на дисциплинарния състав, чиито мотиви се считат за такива на решението на ВСС - арг. чл. 320, ал. 4 от ЗСВ, следователно твърденията за липса на мотиви на акта са неоснователни.

Предвид изложеното, ВСС правилно е приел, че нарушението, описано в решението на дисциплинарния състав, съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 (в приложимата редакция) от ЗСВ - "неизпълнение на други служебни задължения", за което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ е наложил на жалбоподателя оспореното дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 на сто за срок от шест месеца." Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,