Решение № 6424 от 28.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител срещу решение 5891 от 18.10.2021 г. по адм. дело 2730/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отменен изричен отказ, обективиран в Уведомително писмо изх. 02-2600/5299 от 14.12.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да одобри заявления за финансова помощ за 2016 година. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо на две основания: 1. оспорваното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт и 2. Страната е пропуснала срока за обжалване на мълчалив отказ на административния орган. Иска се обезсилването му, алтернативно отмяната му като неправилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Ник Фуд БГ" ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Също така "Ник Фуд БГ" ЕООД е подало касационна жалба срещу решение 7468 от 10.12.2021 г. постановено по адм. д. 2730/2019 г. от АССГ, с което в производство по чл. 248 от АПК, съдът е оставил молбата на дружеството от 03.11.2021 г. за изменение на решение 5891 от 18.10.2021 г. в частта за разноските без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намери за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е писмо изх. 02-2600/5299 от 14.12.2018 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което е обективиран отказ да се удовлетвори заявеното от търговското дружество искане за подпомагане по схема за държавна помощ Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците през 2016 г., заведено с вх. 22/583882/0065540 от 22.03.2016 година. В писмото е посочено: 1. че дружеството не е подавало заявление пред ДФЗ по схемата за държавна помощ през 2017 и 2018 година; 2. Че срокът за прилагане на Нотифицираната държавна помощ SA 34410 (2012/N) Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците от 2012 г. е до 31.12.2017 г., което земеделските стопани се задължават да прилагат мерките в срок от 5 години и изпълнението на ангажимента не е обвързано с финансово подпомагане от ДФЗ през целия 5-годишен период; 3. Мерките за подпомагане за поемане на ангажимент, както и начинът и реда за кандидатстване, изискуемите документи, контролът и отговорностите по прилагането на схемата през 2018 г. са различни от дейностите и мероприятията, за които дружеството е кандидатствало през 2016 година. Поради това заявлението за "Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" с вх. 22/583882/0065540 от 22.03.2016 г. не е одобрено. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорваното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, като е осъдил ДФЗ да заплати на Ник Фуд ЕООД разноски по делото в размер на 950 лв. Чрез анализа на представените по делото доказателства и доказателствени средства, както и възраженията на страните, съдът е изяснил фактическата обстановка по делото. Въз основа на установеното е приел, че оспорваният акт има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като засяга права и законни интереси на оспорващия. Издаден е от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона писмена форма и формално съдържа изискуемите от закона реквизити. В същото време е постановен при непълнота на мотивите, която е приравнил на липса на мотиви, в които ясно, точно и изчерпателно да бъдат изложени фактическите и правни основания за постановяването му. Такива не се съдържат и в доказателствата, приложени към административната преписка. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да постанови акта си след пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата. Не се съдържат доказателства, удостоверяващи извършените от органа проверки, констатации, няма конкретно установени недостатъци на заявлението на кандидата и пр. Въз основа на това съдът е направил извод, че актът е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и го е отменил, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката за ново произнасяне. При този правен резултат е разпределил отговорността за разноските. Касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Ник Фуд ЕООД също е неоснователна. С решение 7468 от 10.12.2021 г. съдът е отказал да удовлетвори молбата на пълномощника на търговското дружество за изменение на решението в частта за разноските, основана на нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. В мотивите си е изложил съображенията си, а именно, че за първи път с молбата си за изменение на решението страната се е позовала на материален интерес от 29 640 лв., което е недопустимо. Такава сума не фигурира в подаденото заявление за подпомагане, както и в оспорвания административен акт, поради което съдът се е произнесъл по въпроса за разноските без да се е съобразявал с материален интерес. Решенията са валидни, допустими и правилни. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решение 5891 от 18.10.2021 г. по адм. дело 2730/2019 г. на Административен съд София-град Съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е приел, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от страна, за която е налице правен интерес от оспорването. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд и препраща към тях в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 от АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Обосновано и правилно съдът е приел, че оспорваният акт е постановен в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа конкретни фактически и правни основания за издаването му, което е особено съществено процесуално нарушение, водещо самостоятелно до неговата отмяна. Допуснатото нарушение лишава съда от възможността да проведе контрол за законосъобразност и да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Не е налице и хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка. Такива доказателства не се съдържат в преписката и не се сочат от органа, както обосновано е констатирал и съдът от първата инстанция. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Касационна жалба от "Ник Фуд БГ" ЕООД срещу решение 7468 от 10.12.2021 г. постановено по адм. д. 2730/2019 г. от АССГ е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Молбата от 03.11.2021 г. за изменение на решение 5891 от 18.10.2021 г. обосновано е приета за неоснователна. При разпределение на тежестта за разноски съдът не е бил в състояние да съобрази материален интерес на страната, която не е декларирала такъв нито в административното, нито в съдебното производство. По тази причина правилно е приложен материалния закон - чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е присъдено възнаграждение в по-висок от посочения в нормата размер и при съобразяване на възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК. На страната са присъдени и разноските за заплатеното възнаграждение за експерта по делото и заплатената държавна такса. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 1 740 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение