Решение № 4508 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2016 г.

Решение № 4508 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител срещу решение № 203 от 07.10.2016 г., постановено по административно дело № 234/2016 г. от Административен съд Х., с което е осъдена да заплати на И. А. Г. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в размер на 5312 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 09.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 830 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което исковата молба бъде отхвърлена. В тази насока е наведен довод, че по делото не е представен документ, представляващ удостоверение от НОИ за осигурителен доход и осигурителен стаж на Г. за процесния период, при което искът неоснователно е приет за доказан. Изложени са пространни доводи, че в случая неправилно са присъдени разноски на ищеца, доколкото същият преди да предяви иска си в съда е имал възможност да покани Агенцията да му заплати доброволно обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Декларативно в жалбата е посочено, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материални закон, но липсват изложени конкретни доводи. Ответникът по касационната жалба - И. А. Г., чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор на касационната жалба оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от административен съд Х. след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт в рамките на предоставената му компетентност. Същото е и правилно. Няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с влязло в сила на 22.12.2015 г. съдебно решение № 7745 от 12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2309/2013 г. по описа на Административен съд С.-град по жалба на Г. е отменена заповед № 368/29.01.2013 г., издадена от Директора на АМ, с която на същия е наложено дисциплинарно наказание и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Със заповед № 03/05.01.2016 г. на Директора на АМ същият е възстановен на заеманата от него длъжност, като му е определена месечна заплата в размер на 980 лв. С оглед на така установения размер на възнаграждението към момента на признаване на уволнението за незаконно и предвид установеното обстоятелство, че за времето от постановяване на заповедта до отмяната й от съда единствено през периода 08.02.2013 - 26.02.2013 г. ищецът е работил по трудов договор, като полученото възнаграждение по този договор е приспаднато от размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, настоящият състав намира, че правилно исковата молба е приета за основателна, а размерът на обезщетението е определен законосъобразно. Обстоятелствата, че Г. не е полагал труд по трудово или служебно правоотношение, с изключение на периода, посочен по-горе е установено по несъмнен начин с приетите по делото писмени доказателства - копия от служебни и трудова книжка, които не са оспорени по надлежния ред. Отделно от това от разпита на назначеното по делото вещо лице се установява, че същото при изготвяне на експертното си заключение е съобразило приетите по делото доказателства и е извършило справка в НАП, където се подават декларациите обр. 1 и е констатирал, че такива не са подавани. Неоснователен е и наведеният довод за неправилно възлагане на разноските на агенцията. Доколкото от доказателствата по делото е установено, че ищецът е възстановен на заеманата длъжност на 05.01.2016 г., а исковата молба е подадена на 22.05.2016 г., видно от пощенското клеймо то ответникът е разполагал с близо пет месеца да изплати доброволно дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 144 АПК Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на Г. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лв., представляващи заплатено от ответника възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение