Решение № 9268 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2013 г.

Решение № 9268 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК - София против решение № 442 от 21.01.2013 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3002/2011 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-15/17.03.2011 г. на зам. началника на ДНСК. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна Марица Петрова Чопева оспорва жалбата. Зоя Димитрова Василева не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за материалноправно незаконосъобразна на изложеното в нея основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед е наредено на Марица Чопева да премахне незаконната част от строеж, наименуван "Сграда № 3", изпълнен в ПИ № 1794, м. "Караджовата", землището на язовир "Искър", район "Панчарево" - СО и строежът да се приведе в съответствие с одобрените инвестиционни проекти от 18.07.2006 г. и издадените Разрешения за строеж № 351 и № 352 от 18.07.2006 г. Административният орган приема, че е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1, 3 и 5 ЗУТ. Установено е по делото, че на името на Зоя Василева е издадено разрешение за строеж през 2006 г. за стопанска сграда с площ 35 кв. м. и навес от 24,90 кв. м., съгласно одобрени строителни книжа. На 18.06.2006 г. е одобрен инвестиционен проект с част архитектурна и конструктивна и е издадена виза за проектиране. Одобрените строителни книжа са за постройка, която не съответства на посочената в разрешението за строеж и я характеризират като вилна сграда, която е строеж от V категория. Следователно, за посочения в разрешението за строеж вид строителство не се изисква одобряване на инвестиционен проект съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Разрешението за строеж за този вид строителство следва да отговаря на изискванията на чл. 153, ал. 1 ЗУТ. В случая разрешението за строеж не отговаря на тези изисквания. Одобрените инвестиционни проекти са основание да се приеме, че с посоченото разрешение за строеж се е целяло разрешаване на друг вид строителство, различно от посоченото в него като стопанска сграда. Поради това разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ е неприложима за строеж с характер на стопанска сграда, тъй като за този вид строеж не се одобряват инвестиционни проекти и строежът не може да е извършен в отклонение на такива след като те не се изискват по закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че по отношение на изложеното основание по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ за издаване, обжалваната заповед е материалноправно незаконосъобразна. На премахване подлежат само незаконните строежи или части от тях, когато са извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ - чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. По изричната норма на закона другите съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 ЗУТ не квалифицират строежа като незаконен и подлежащ на премахване. В случая установените отклонения от одобрения инвестиционен проект са определени от административния орган като такива по чл. 154, ал. 2, т. 1, 3 и 5 ЗУТ и са посочени като основания за издаване на заповедта за премахване на незаконни части от строеж. Няма законова опора твърдението на касатора, че извършените строежи при всички посочени в чл. 154, ал. 2 ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект подлежат на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Обосновано е прието от решаващия съд, че не са налице и другите съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, на които се основава заповедта - по чл. 154, ал. 2, т. 1 и 3 ЗУТ. Не е спорно, че за територията няма одобрен ПУП, поради което не е възможно строежът да нарушава предвижданията на такъв. Строежът не е несъвместим с предназначението на територията, тъй като към момента на издаване на заповедта (който е релевантния момент съгласно чл. 142, ал. 1 АПК)съгласно изм. на ОУП на СО имотът, в който е извършен строежа попада в зона за нискоетажно жилищно застрояване. Отделно от горното, само строителството, извършено в отклонение от одобрените инвестиционни проекти не може да се характеризира като строеж, несъвместим с предназначението на територията. Това е възможно само за целия строеж, а в заповедта е прието, че извън посоченото в нея, строежът е законен, извършен с разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Последното изключва несъвместимостта на целия строеж, вкл. отклонението с предназначението на територията. Съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт само на посочените в него основания за издаването му. В случая заповедта е издадена в нарушение на материалната норма на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ и правилно е отменена с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,