Решение № 8173 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2012 г.

Решение № 8173 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2012 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Кметът на район на София е обжалвал решението от 23.01.2011 г. по адм. д. № 4272/11 г. на Софийския градски административен съд, с което е осъден да обяви по реда на чл. 149, ал. 1 ЗУТ разрешение за строеж, издадено от главния архитект на София.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Ответникът оспорва касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.

Касационната жалба, подадена в срок, е основателна.

1. а. Чл. 61 АПК не сочи административния орган, компетентен да съобщи издадения административен акт, но от систематичното му място е несъмнено, че това е органът, който го е издал. Преди да го издаде, той трябва да е конституирал всички заинтересовани лица или организации (чл. 27, ал. 1 АПК), затова тъкмо на него е известно кои са те, както и посочили ли са електронна поща или факс за кореспонденция в производството (чл. 61, ал. 2 АПК).

б. Органът, издаващ разрешението за строеж, определя конкретните заинтересовани лица и уведомява писмено съответната РДНСК за него - чл. 149, ал. 2 и 5 ЗУТ. Затова, макар да не е посочен изрично, той извършва и всички останали съобщения за разрешението.

в. Следователно, обратно на приетото от съда, не е налице хипотезата на обща компетентност по чл. 23, ал. 1 АПК, за да се счете, че длъжен да извърши съобщаването е бил кметът на района. След като разрешението за строеж е било издадено от главния архитект на София, то е следвало да се съобщи именно от него.

Осъждайки кмета на района да извърши нещо, за което не е оправомощен, съдът е нарушил материалния закон на чл. 149 ЗУТ и чл. 61 АПК - касационно основание, за което съдът следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. последно от кодекса).

2. Независимо от това, основателно е и касационното оплакване за необоснованост на фактическото установяване, че кметът на района не е извършил съобщаването, разпоредено му от общината. Видно от писмените доказателства, разрешението е съобщено на лицата от двата блока, които при това са го и обжалвали, макар по жалбите им да не са извършени дължимите по чл. 149, ал. 3 и чл. 216 ЗУТ административнопроизводствени действия.

Следва решението да бъде отменено, а делото пререшено с отхвърляне на иска, воден от което и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд