Решение № 12171 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2016 г.

Решение № 12171 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2204/18.11.2016 г. по адм. дело № 3325/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002615000419-091-001 от 21.08.2015 г., издаден от началник-сектор "Ревизии" - възложител на ревизията и от главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 904 от 25.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводът на съда не е съобразен с действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, като в подкрепа на тезата си излага подробни доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Тодорка Стефанова Запрянова, действаща като ЕТ "Зора-Тодорка Запрянова", гр. Пловдив чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по същество изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002615000419-091-001 от 21.08.2015 г., издаден от началник-сектор "Ревизии" - възложител на ревизията и от главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 904 от 25.11.2015 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА първоинстанционният съд е съобразил, че актът е издаден от началник - сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите. Отчел е, че началникът - сектор е орган, който не попада в обхвата на органите, посочени в чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, поради което единият от издателите на РА не е компетентен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с приетото Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС на Общото събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Въпросът, който е инициирал образуване на соченото тълкувателно дело е бил: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС прие, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В действащата си редакция чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно сочи лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, като по отношение на лицето, възложило ревизията, единствено изискване е да притежава качеството на орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Предвид изложеното, основателни са доводите на касатора, че оспореният РА, като издаден от компетентни органи, не е нищожен. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение