Решение № 15272 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2020 г.

Решение № 15272 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по оспорване от А. Атанасов, съдия в Софийски градски съд (СГС) от 1.12.2008 г., срещу неизвършване на фактическо действие /фактическо бездействие/ по смисъла на чл. 256, ал. 2 от АПК, от Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 189, ал. 1, изр. трето и чл. 188, ал. 1 от ЗСВ за обявяване на конкурс в по-ниските по степен съдебни органи след изтичането на посочения в нормата 3-месечен срок. Доколкото от данните по делото е видно, че по искането с вх. № ВСС-1207/30.01.2020 г. на А. Атанасов, съдия в СГС, за обявяване на конкурси за повишаване в апелативните съдилища, отправено от подателя му до СК на ВСС, сезираната Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет се е произнесла изрично с нарочен акт (решение по допълнителна точка 19 по протокол № 3 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 4.02.2020 г.), като го е оставила без уважение, то Върховният административен съд (ВАС) въпреки дадената правна квалификация от оспорващия, е приел заявеното оспорване като жалба по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ срещу решението на СК на ВСС, с което е разгледано по същество и не е уважено искането му за обявяване на конкурси за повишаване в апелативните съдилища, още повече, че предмет на защитата по чл. 256, ал. 2 от АПК са дължими по силата на закона фактически, а не правни действия. Жалбоподателят аргументира теза, че СК на ВСС е следвало да обяви конкурс за повишаване на свободните съдийски длъжности в апелативните съдилища с оглед извличащото се от съвместното тълкуване на нормите на чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 от ЗСВ правило, съгласно което в рамките на една година следва да се обявят конкурсите за свободните съдийски длъжности в съдилищата съобразно планирането, произтичащо от обявените до 30 септември предходната година освобождаващи се длъжности, и че неприключването на предходен конкурс не е пречка за обявяване на конкурс за повишаване на освободили се впоследствие длъжности в същите по степен органи на съдебната власт. Сочи, че с решение, публикувано в ДВ, бр. 49/21.06.2019 г., СК на ВСС е обявила конкурс за повишаване във Върховния касационен съд, Търговска колегия, който не е приключил в тримесечен срок, поради което е следвало към 24.09.2019 г. да бъде обявен конкурс за повишаване на свободните съдийски длъжности в апелативните съдилища, като се има предвид и, че последният обявен конкурс за апелативните съдилища е бил обявеният с решението на СК на ВСС, публикувано в ДВ, бр. 38/8.05.2018 г. Моли Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да бъде осъдена да изпълни задължението си по чл. 189, ал. 1 от ЗСВ, като обяви конкурс за повишаване на свободните съдийски длъжности в апелативните съдилища. В допълнително писмено становище, постъпило по делото на 6.07.2020 г., обосновава позиция, че оспореното от него решение на СК на ВСС, макар и издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, противоречи на изричната разпоредба на чл. 189, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и на целта на закона, като изменя заявеното първоначално искане и моли процесното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да се отмени, а СК на ВСС да бъде задължена да обяви конкурс за повишаване на свободните съдийски длъжности в апелативните съдилища. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Й. Антова, моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, като навежда доводи, че оспореното с нея решение е законосъобразно. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ от съдия, отговарящ на изискванията по чл. 191, ал. 1 във връзка с чл. 164, ал. 5 от ЗСВ за участие в конкурс за повишаване в апелативните съдилища, и адресат на акт, подлежащ на оспорване и неблагоприятен за него (т. е. при наличие на правен интерес). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: А. С. Атанасов на 30.01.2020 г. е сезирал СК на ВСС с искане да изпълни задължението си по чл. 189, ал. 1 от ЗСВ, като обяви конкурс за повишаване на свободните съдийски длъжности в апелативните съдилища. Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК на ВСС на свое заседание, проведено на 3.02.2020 г., е обсъдила искането, като е предложила на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да го остави без уважение. Мотивирала се е с това, че нови конкурси за заемане на свободните длъжности може да се обявят едва след изтичане на срока за приложение на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, поради което конкурси за повишаване в апелативните съдилища не следва да се обявяват. На заседанието на СК на ВСС, проведено на 4.02.2020 г., искането на Атанасов и предложението на КАК по него са обсъдени по същество, като с решението по точка 19 от протокола от заседанието органът с 10 гласа "за" (от 10 присъстващи членове) и 0 гласа "против" е оставил без уважение сезиралото го искане. В хода на дискусията са се изказали членовете на СК на ВСС К. Шекерджиев, Г. Чолаков, А. Дишева, Л. Панов, Ц. Пашкунова и О. Керелска, като никой от тях не е подкрепил искането на Атанасов, а при разискванията е коментирано, че няма приключила процедура по обявените конкурси за апелативните съдилища, поради което не може да се обяви нов конкурс. По делото е безспорно, че процесното решение на СК на ВСС е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му и в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила. Спорен между страните е въпросът дали то е материално законосъобразно и съответства ли на целта на закона. Разпоредбите от Закона за съдебната власт, на които се позовава жалбоподателят имат следното съдържание: чл. 188, ал. 1 – Административните ръководители уведомяват съответната колегия на Висшия съдебен съвет за длъжностите, които се очаква да се освободят през следващата година, в срок до 30 септември на предходната година. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя броя на свободните длъжности към датата на обявяване на конкурса за всеки отделен орган на съдебната власт в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез повишаване. Когато липсват кандидати за преместване, свободните места се заемат чрез конкурс за повишаване; чл. 189, ал. 1 – Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс. Конкурсите за по-горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи. В случай, че конкурсите за по-горестоящите органи не приключат до три месеца с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, се обявяват конкурсите за по-ниските по степен органи. Съгласно чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, на която се е позовал административният орган, в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по реда кандидат в конкурса за повишаване или преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5. 00". Конкурси за повишаване в длъжност във Върховния касационен съд (ВКС), Гражданска колегия (ГК) и Наказателна колегия (НК), са обявени с решение на СК на ВСС по протокол № 49/5.12.2017 г. /публикувано в ДВ, бр. 1 от 2.01.2018 г. / На трите конкурсни длъжности във ВКС-ГК са назначени класираните кандидати с решение на СК на ВСС по протокол № 37/27.11.2018 г., като същите са встъпили в длъжност на 11.11.2019 г. На основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ СК на ВСС е приключила конкурсната процедура и с решение по протокол № 2/28.01.2020 г. е повишила следващите трима по реда на класирането кандидати, като деветмесечният срок за приложение на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ изтича на 11.08.2020 г. Във ВКС-НК назначените по конкурса кандидати с решения по протокол № 30/11.10.2018 г. и протокол № 24/23.07.2019 г. са встъпили в длъжност на 21.01.2020 г. СК на ВСС е приключила конкурсната процедура и е пристъпила към приложението на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ по отношение на следващия в класирането кандидат, като деветмесечния срок за приложение на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ изтича на 10.10.2020 г. Конкурс за повишаване във Върховния касационен съд, Търговска колегия (ТК) е обявен с решение на СК на ВСС по протокол № 18/11.06.2019 г. /публикувано в ДВ, бр. 49 от 21.06.2019 г. /, като към момента още не е приключил с класиране на допуснатите кандидати. Конкурси за повишаване в длъжност в апелативните съдилища (АС) са обявени с решение на СК на ВСС по протокол № 13/24.04.2018 г. /публикувано в ДВ, бр. 38/8.05.2018 г. /, които са приключили с повишаване на класираните кандидати за АС-ГК и АС-ТК с решения по протокол № 41/10.12.2019 г., а за АС–НК с решение по протокол № 29/17.09.2019 г., като деветмесечният срок за приложение на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ за АС-ГК и АС-ТК изтича на 10.09.2020 г., а за АС-НК на 17.06.2020 г. Между страните няма спор по фактите, а спорният въпрос е правен и е свързан с приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ с оглед на това дали неприключила процедура по тази разпоредба препятства обявяването на нов конкурс за назначаване на междувременно овакантени магистратски длъжности. При решаването му съдът съобрази изложеното в решение № 12 от 27.07.2018 г. по конституционно дело № 1/2018 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 65 от 7.08.2018 г.) относно тълкуването и приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, с което решение е отхвърлено искането на петчленен състав на ВАС за установяване на противоконституционност на тази разпоредба. Мнозинството от петчленния състав на ВАС като част от аргументите си да сезира Конституционния съд е посочило, че чрез попълване на местата по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ липсва основание за обявяване на следващ конкурс, с което се накърнява правото на кариерно развитие на магистратите, а липсата на ограничение на броя на освободените места, които могат да се заемат по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, може да доведе до обявяването на нов конкурс след продължителен период. Конституционните съдии са посочили в решението си, че нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин, освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Тя идва да удовлетвори евентуално възникнала в 9-месечен срок от приключване на предходна конкурсна процедура обективна потребност от заемане на овакантена длъжност в орган на съдебната власт. Възприетото от законодателя разрешение е предпоставено от легитимна и конституционно оправдана цел - да се предвиди надежден и работещ механизъм за преодоляване на евентуални кадрови дефицити в системата на съдебната власт. Действително конкурсите за повишаване или за преместване в орган на съдебната власт са път за кариерно израстване на съдиите, прокурорите и следователите като едно от специфичните проявления на правото им на труд. Кариерното израстване обаче не може да се третира нито като конституционно право, нито има приоритет пред необходимостта своевременно да се запълват освободени места в органите на съдебната власт, защото поначало защитата на правата и свободите на всички членове на обществото предполага създаването на такава законова уредба, която да гарантира всички аспекти на ефективното и безпрепятствено функциониране на съдебната власт. Ето защо кариерното израстване не може да бъде защитено като самоцел, и то от характер да дерогира целия комплекс от нормативно скрепени средства, развиващи конституционните основи на съдебната власт. По същество атакуваната уредба поначало не прегражда възможността за участие в конкурс по реда на Раздел II "а" от Глава девета на ЗСВ. С изрично визирания 9-месечен срок след провеждане на конкурсна процедура за повишаване, респ. преместване, изрично са очертани темпоралните граници на предвидения в нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ ред за запълване на вакантни длъжности. След изтичането на този срок и при ново овакантено място в орган на съдебната власт, на общо основание се обявява и провежда нова конкурсна процедура. Правната възможност за участие в конкурс няма конституционен ранг. Тя е обвързана от предпоставките, визирани единствено в закона, включително по критерия време, и се отнася за всички. Възприетият от законодателя централизиран модел на организация на конкурсите, наред с регламентираната в закона императивна последователност на обявяването и провеждането им в посока от по-горестоящите към по-ниските по степен органи на съдебната власт /чл. 188 - чл. 189 във връзка с чл. 179 и чл. 180 от ЗСВ/, предпоставя извода, че правните възможности на съответната колегия на ВСС да обявява конкурси за всеки отделен случай на възникнала кадрова необходимост и по всяко време, са силно редуцирани, като е очевидно, че нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ се вписва в избрания от законодателя конкретен модел на конкурсното начало, заложен в ЗСВ. Изложеното по-горе обуславя извод, че доколкото назначаването по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е част от обсъдените по-горе конкурсни процедури, до изтичането на деветмесечния срок за приложението на тази разпоредба нови конкурси за заемане на свободните длъжности за върховно и апелативно ниво не следва да се обявяват. Съобразявайки мотивите на Конституционния съд, настоящият съдебен състав намира, че с тях се преустановява всяко съмнение относно действието на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, и в частност за това, че неприключилите процедури по тази разпоредба са пречка за обявяване на нови конкурсни процедури /правомощие на СК на ВСС по чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ/, защото междувременно освободените длъжности попадат в обхвата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ и остават за заемане по този ред до изтичане на предвидения в разпоредбата деветмесечен срок. Както е посочено и в определение № 6869 от 28.05.2018 г. по административно дело № 5098/2018 г. на петчленен състав от втора колегия на ВАС, съществуващата нормативна уредба /чл. 188, ал. 1 от ЗСВ и чл. 189, ал. 1 от същия закон/ установява механизма, по който Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет осъществява правомощието си по повишаване на съдиите, но законът не регламентира задължение на СК на ВСС всички обявени от административните ръководители на съдилищата предстоящи за освобождаване длъжности да бъдат обявени като свободни. Това е преценка по целесъобразност, която е функция на правомощието на колегията по "осъществяване на кадровата политика" в съдилищата - решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 6/2011 г. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на СК на ВСС е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение