Решение № 8284 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3472/2009 г.

Решение № 8284 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3472/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Величко Цветков Великов, Николай Асенов Костов, Найден Асенов Костов и Христо Стефанов Стойчев, от гр. София чрез техния пълномощник срещу решение № 191/16.12.2008 г. по адм. д. № 147/2008 г. на Административен съд гр. Добрич. Считат обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Ответникът Гинко Димитров Гинков чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по делото не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна с оглед наведеното основание за недопустимост на обжалваното решение при следните съображения: Установено е било по делото от фактическа страна, че на 6.06.1989 г. на Гинко Гинков е било отстъпено право на строеж на вилна постройка върху държавна земя, представляваща парцел III-191, в кв. 18 по регулационния план на м. "Сборно място", целият парцел от 1100 кв. м. Със заповед № 701/10.08.1994 г. на кмета на община Балчик на основание чл. 32, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 80 ППЗТСУ (отм.) е одобрено разделянето на парцел III-191 в кв. 18 по плана на зоната на два парцела, а именно парцел III-191 с площ от 740 кв. м. и парцел ХХ-191 с площ от 560 кв. м. С договор от от 3.05.2005 г. между кмета на община Балчик и Гинко Гинков общината му е продала правото на собственост върху следния свой недвижим имот, а именно вилно място с площ от 740 кв. м., представляващо УПИ III-191, в кв. 18, вилна зона "Сборно място", гр. Балчик. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба вх. № 90/25.01.2008 г. от Гинко Гинков с искане за обявяване нищожността на заповед № 701/1994 г. С обжалваното решение съдът е приел жалбата за допустима и е обявил нищожността на оспорената заповед с мотива, че същата не е подписана от лицето, изпълняващо длъжността кмет към тази дата, а и няма данни за обстоятелството кое е лицето, подписало оспорения административен акт. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба : Интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси. В случая се имат пред вид онези права и интереси, които са законно признати, които са отразени в правна норма. Към датата на постановяване на оспорения административен акт, чиято валидност и законосъобразност следва да бъде преценявана от този нормативен акт, който в деня на постановяване на индивидуалния административен акт регулира спорното правоотношение, е в сила разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). Според цитираната разпоредба заповедите за одобряване на подробните градоустройствени планове подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд по реда на чл. 138 от закона относно тяхната законосъобразност само по отношение на парцелите - предмет на обжалване от заинтересуваните собственици, а при свързано застрояване - и на непосредствено съседните им парцели. В останалата част подробният градоустройствен план влиза в сила след изтичането на 14-дневния срок за обжалване. Към датата на издаване на обжалваната заповед сезиралият първоинстанционният съд жалбоподател не е собственик на нито един от парцелите, предмет на заповедта. Нормата на чл. 83, ал. 1 ППЗТСУ (отм) не може да се разглежда разширително и да включа и носителите на ограничени вещни права. В този аспект следва да се изтъкне, че към тази дата имотите (парцелите) са били държавна собственост, като няма и данни по делото дали учреденото на Гинков право на строеж е упражнено в срок или е погасено по давност. Както се посочи, последният е придобил собственически права върху единия от парцелите едва през 2005 г., когато оспорената заповед отдавна е влязла в сила като необжалвана по отношение нейната законосъобразност. Предвид изложеното, налице е начална липса на право на жалба поради липсата на положителна процесуална предпоставка за разглеждането й - правен интерес, гарантиран от правна норма. След като съдът се е произнесъл, решавайки по същество въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед с краен съдебен акт, той е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение