Решение № 499 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2011 г.

Решение № 499 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Христов Ангелов, съдебен адрес гр. София, ул. "Хан Аспарух" № 52, срещу решение № 4352 от 22.12.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7771/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Христов срещу заповед № 91679 от 12.003.2010 г. на началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че не може да извърши контрол за законосъобразност на наказателните постановления, с които са отнети контролни точки. Не отчел, че това е единственото средство за защита срещу неправомерно приложените разпоредби при наказателните постановления, с които се налага глоба в размер до 50 лв., какъвто е случаят с наказателно постановление № 91679 от 07.08.2009 г. Точно това наказателно постановление се явява фактическо основание за издаване на заповедта за налагане на принудителната мярка, поради което проверката за неговата законосъобразност е елемент на проверката за законосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени обжалваната заповед. Касаторът се представлява от адв. Матю Маринов, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите по делото, в т. ч. факта, че с влезли в сила наказателни постановления на касатора са отнети повече от 39 контролни точки. Въз основа на това направил правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на касатора, с влезли в сила три наказателни постановления са отнети 40 контролни точки. Приел, че касаторът не изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Въз основа на така установените факти приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и в хода на административното производство органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че предпоставките за налагане на принудителната мярка са налице - наказателните постановления са влезли в сила и са породили правните си последици. Приел, че съдът не може в производството по проверка на законосъобразността на заповедта за налагане на принудителна административна мярка да разглежда законосъобразността на наказателните постановления, с които са отнети контролни точки на водача. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, както правилно сочи в мотивите си съдът, е принудителна административна мярка пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движение по пътищата - опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение, чл. 1, ал. 2. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно средство без правоспособност. Видно от хипотезата на правната норма - чл. 171, т. 4 ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, е една - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение. Доколкото по делото не се спори, че касаторът не върнал доброволно свидетелството си за управление съдът е следвало да установи осъществени ли са елементите на фактическия състав на чл. 157, ал. 4 ЗДвП - отнемане на всички контролни точки и изгубване на правоспособността. Законодателят, с цел безопасност на движението, е преценил, че извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантните нормативни актове - Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (Наредба № I-139) и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959), законодателят е определил максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-139, съответно чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1959. Постановил е - чл. 4, съответно чл. 3, ал. 1, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в наредбите нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно факта подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Правото на обжалване, както е известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено, съответно съдебното производство е прекратено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК. В случая административният орган обосновал акта си с отнети на касатора 40 контролни точки по три наказателни постановления - № 157161 от 06.12.2006 г., с което са отнети 26 контроли точки, № 907 от 26.09.2007 г., с което са отнети 6 контролни точки и № 91679 от 07.08.2009 г., с което са отнети 8 контролни точки. Наказателно постановление № 157161 от 06.12.2006 г. е връчено лично на касатора на 17.04.2007 г. На представеното по делото копие органът положил печат "влязло в сила - 25.04.2007 г.". Наказателни постановления № 907 и № 91679 също са връчени лично на касатора и двете на 11.08.2009 г. При така установените доказателства за датата на връчване на наказателните постановления касаторът не оспорва, че наказателно постановление № 157161 не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът обжалвал по съдебен ред наказателно постановление № 91679 от 07.08.2009 г., но с определение от 14.09.2009 г., влязло в сила на 09.11.2009 г., съдът оставил без разглеждане жалбата, тъй като наложеното с постановлението наказание било 50 лева и с оглед на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не подлежи на съдебен контрол. По отношение на наказателно постановление № 907 от 07.08.2007 г. касаторът не сочи доказателства за обжалване по съдебен ред. Следователно касаторът не оспорва твърдението на ответника, че наказателните постановления са влезли в сила. Неговият довод е, че с оглед на забраната за обжалване по съдебен ред на постановления, с които се налага глоба до 50 лв. включително, съдът не е извършвал проверка за законосъобразност, поради което такава следва да бъде извършена в настоящото производство. Както бе посочено по-горе за законосъобразността на заповедта, с която се налага принудителната мярка е необходимо да бъде установено, че наказателните постановления, с които са отнети контролните точки са влезли в сила. Влязло в сила наказателно постановление може да се преразгледа само в условията на възобновено административнонаказателно производство по реда на чл. 70 - 73 от Закона за административните нарушения и наказания. В противен случай то се ползва с формална законна сила и съдът не може в настоящото производство да се произнася по законосъобразността му. Законодателното решение да не се обжалва по съдебен ред наказателно постановление, с което се налага глоба до 50 лв., при положение, че с него се отнемат контролни точки, не е въпрос на настоящото съдебно производство. Следва да се направи ясна разлика между законосъобразността на наказателното постановление и правните последици, които настъпват от него след влизането му в сила. В случая релевантни са правните последици, а касаторът сам се е съгласил с тях, включително като не е обжалвал наказателно постановление № 907, както и съдебното определение от 14.09.2009 г. Като съобразил изложеното съдът правилно приложил материалния закон към установените и неоспорени по делото релевантни факти. Релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд