Решение № 13022 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2017 г.

Решение № 13022 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. К., от гр. С., подадена чрез пълномощника адвокат В. Г. срещу решение № 2101/30.03.2017 г. по адм. дело № 7456/2016 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба-Директорът на ТП на НОИ С.-град чрез юрисконсулт Д. П. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на Н. К. против решение № 2101/30.03.2017 г. по адм. дело № 7456/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е потвърдено Решение № 2153-21-233/5.07.2016 на Директора на ТП на НОИ С.-град, с което са оставени в сила разпореждания № 5312306553 от 7.09.2015 г. и № 5312306553 от 18.12.2015 г. на ръководител ПО, и са присъдени разноски. С първото разпореждане е отпусната лична пенсия на К. за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 КСО, а с второто пенсията е изменена в окончателен размер на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст положеният от К. труд на длъжността "управител на склад за материали" към дирекция ГСМ, отдел "Складово стопанство" при "Л. С." ЕАД за периода 1.09.2005 г. - 11.08.2015 г. е от трета категория. Така постановеното решение е правилно. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Коцева през периода 1.09.2005 г. - 11.08.2015 г. положен в "Л. С." ЕАД. Установява се от доказателствата по делото, че по силата на Трудов договор № 1786/24.08.2005 г. К. е назначена на длъжност "управител на склад за материали", дирекция ГСМ, отдел "Складово стопанство", като в трудовото досие е приложена и подписана от лицето на 1.09.2005 г. длъжностна характеристика за посочената длъжност. Допълнителните споразумения към последния трудов договор са с посочена длъжност "управител на склад за материали". С допълнително споразумение трудовият договор е изменен, като лицето е назначено на длъжност ''началник склад за материали" с приложена неподписана от К. длъжностна характеристика. За последната длъжност с вписан отказ на лицето от 25.06.201З г. да я подпише. С. З. № 806/6.08.2015 г. трудовият договор на К. е прекратен, като отново е посочена длъжността "началник склад за материали", с вписан отказ на лицето да подпише и получи заповедта. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за длъжностите "отчетник, счетоводство ГСМ", "управител на склад за материали" и "началник склад", до 6.06.2011 г. е фигурирала длъжност "управител на склад/за материали". С допълнително споразумение № 752/6.06.2011 г., жалбоподателката е преназначена на длъжността "началник склад/за материали". Промяната е само в наименованието на длъжността. Заемащите длъжностите "управител на склад за материали" и "началник склад" имат достъп до материали от битовата химия, хигиенни материали, болтове, нормалната работа на звено ГСМ (гориво-смазочни материали). Това са материали, от които не зависи категоризацията на труда, без значение каква е продължителността на пребиваване в такава среда. Длъжността "отчетник, счетоводство ГСМ" е в условия на труд, идентични на заемащите длъжности "управител на склад/за материали", преименувана по-късно в "началник склад/за материали". Офисите им се намират в административни сгради, находящи се на площадката с резервоарите са съхранение на авиационно гориво. Вещото лице е анализирало представените от дружеството длъжностни характеристики, като е констатирало, че изхождайки от тяхното съдържание, разлика в условната на труд, на длъжностите "отчетник, счетоводство ГСМ", "управител на склад/за материали", преименувана по-късно в "началник склад/за материали" нямало. Дейностите, по длъжностни характеристики се различават по местоположение -"управител на склад/за материали", преименувана по-късно в "началник склад/за материали" е с местоположение в помещението на съхраняваните материали, в което извършва приемане и изписване на съхраняваните материали; "отчетник, счетоводство ГСМ" е с местоположение в офис, в който извършва обработка на документи за приетото, респективно изписано гориво. Авиационното гориво (керосин) пристига с жп цистерни на т. н. разтоварище, което е на разстояние около 3 километра от резервоарите. Горивото за наземната техника (дизел и бензин) пристигало с автоцистерни на площадката за ГСМ, където "шофьор, автоцистерна над 12 т. ", "оператори рафинерия" или "ръководител транспортно експлоатационно звено", извършвали присъединяването на цистерната с резервоарите, както и отварянето и затварянето на крановете. Лицето на длъжност "отчетник, счетоводство ГСМ" приемало и обработвало съпроводителните документи. Вещото лице е констатирало също, че условията, в които длъжностите "отчетник, счетоводство ГСМ", "управител на склад за материали" и "началник склад за материали" при "отдел ГСМ" на Дирекция "Транспорт и ГСМ" полагат съответния труд, не могат да се квалифицират от него, като отговарящи на чл. 2, т. 10, буква "в" от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. От справка за внесени осигурителни вноски на лицата, които са заемали длъжности в ГСМ при "Л. С." ЕАД, за длъжността началник /склад на материали, са се внасяли осигуровки за трета степен категория труд. От приета длъжностната характеристика на жалбоподателката за заемане на длъжността -управител склад за материали, подписана от лицето, се установява, че следва да получава и съхранява стоково-материални ценности, да води отчетност, да подава заявки, да отпуска активи, да познава химико-техническите характеристики на стоките, да извършва административно-деловодна дейност. Неотносимо е към предмета на спора твърдението на К., че всички останали работници в отдел ГСМ са били осигурявани за втора категория труд. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че трудът положен от Коцева за посочения период не попада в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 10, б. "в" от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране/НКТП/, касаещи първична преработка на нефт или вторична преработка на горива. Описаното в длъжностната характеристика на жалбоподателката за длъжността "управител на склад за материали", са определени основните функции и задължения за длъжността, които не обосновават прилагането на чл. 2, т. 10, б. "в" от НКТП, тъй като никоя от тях не може да бъде свързана с непосредствена заетост в първична обработка на нефт или вторична обработка на горива. Оспорените административни актове, с които е определена личната пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст са издадени при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд С.-град е постановил правилно решение. Първоинстанционният административен съд е извършил подробна и задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към спорния предмет за категорията на труда. Правните изводи на съда са обвързани с приложимите нормативни разпоредби. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,