Решение № 16034 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2011 г.

Решение № 16034 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Тодор Петков Янков против решение № 974/27.04.11 г., постановено по адм. д. 773/11 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против бездействие на Митница Варна по молба вх. н. Т94-5/10.01.11 г. за изплащане на законната лихва върху сумата от 2125 лв., представляваща надвнесен акциз, определена с решение № АК7/01.02.11 г. на началника на Митница Варна и е осъден да заплати разноски в размер на 150 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът началника на Митница Варна, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмено становище. Не претендира заплащане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 974/27.04.11 г., постановено по адм. д. 773/11 г. по описа на АС - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Тодор Петков Янков против бездействие на Митница Варна по молба вх. н. Т94-5/10.01.11 г. за изплащане на законната лихва върху сумата от 2125 лв., представляваща надвнесен акциз, определена с решение № АК7/01.02.11 г. на началника на Митница Варна и е осъден да заплати разноски в размер на 150 лв. Първоинстанционният съд е посочил, че разглежда производство по реда на чл. 257 от ЗУТ, но от мотивите на съдебното решение е видно, че разглеждана жалбата на Тодор Янков по реда на Глава ХV, Раздел II на АПК. Административният съд е приел, че е сезиран с жалба против бездействие на административен орган, която не е основателна, защото органът не е бездействал, а е изпълнил задължение, произтичащо пряко от чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА), за заплащане на лихва върху надвесен акциз. Според решаващият съд е налице оспорване на размера на дължимата лихва, което е недопустимо да бъде разгледано в производство по оспорване бездействие на административен орган, а в друго производство. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение. Административният съд не е определил правилно спора, с който е сезиран. В съдебното решение е налице противоречие между посоченото правно основание за разглеждане на производството - чл. 257 от ЗУТ, описанието на искането на жалбоподателя като такова за извършване на фактическо действие и констатацията за действителния спор между страните относно размера на дължимата лихва. Съдът правилно е установил в какво се изразява действителната претенция на Тодор Янков - несъгласие с размера на сумата, която му е изплатена в изпълнение на Решение № АК7/01.02.11 г. на началника на Митница Варна като лихва по чл. 4 от ЗВНАУА, но въпреки това е не е разгледал жалбата му като насочена срещу действие на органа по изпълнение на административен акт. Вместо това съдът е приел посоченото от жалбоподателя основание, с което не е обвързан, счел е че се касае до оспорване срещу бездействие на административен орган и е отхвърлил жалбата като е установил осъществяване на действие. Касационната инстанция намира за основателно възражението на Тодор Янков, че АС-Варна е допуснал нарушения на процесуалния закон като не е определил правилно предмета на съдебния спор и не е събрал поисканите доказателства за установяване на относимите към спора юридически факти. Тези процесуални нарушения са довели до постановяване на неправилно съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. По изложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното решение като постановено при съществени процесуални нарушения следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Варна. По отношение на направените от страните разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе АС-Варна при постановяване на решение по същество на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение