Решение № 14326 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2013 г.

Решение № 14326 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2013 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Петрова, против решение № 1340 от 26.02.2013 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 39 състав, по адм. д. № 11179/2012 г. С жалбата се релевират касационни осонвания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на процесния акт и твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени събраните доказателства, както и, че съдът се е ограничил в проверката на акта само на посочените в жалбата основания. Обжалва решението и в частта за присъдените разноски, като счита, че същите са прекомерни по размер. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът - кметът на община Рила не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като изводът за незаконосъобразност на обжалваното уведомително писмо е необоснован, изведен без да са обсъдени събраните доказателства относно съществото на правния спор, което е довело до нарушаване на съдопроизводствените правила и на нормите на материалното право, което е приложено неправилно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1340 от 26.02.2013 г. е отменено изцяло уведомително писмо изх. № 02-100-2600/1855 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция; върната е преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателната агенция за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона; осъден е ДФ "Земеделие" да заплати на община Рила разноски по делото в размер на 850 лв. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като липсва фактическо описание на основанието за издаване на процесния отказ. Първоинстанционният съд е установил, че е вписано единствено, че "в резултат на извършените административни и/или проверки на място" ДФ"Земеделие" отказва финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателя заявление, но никъде в уведомителното писмо и в съпътстващи други документи не са индивидуализирани причините, поради които отделните площи се явяват недопустими за подпомагане. При това положение е преценено, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, а съдът не разполага с правораздавателна компетентност да "попълни" и/или "добави" липсващите мотиви на ответника за отказа му да отпусне субсидия и да наложи санкция за бъдещ период. Оттук е изведено заключение, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не може да бъде санирано със събирането на доказателства в съдебното производство, включително и чрез поставяне задачи на допуснатата експертиза да отговори защо площите са недопустими за подпомагане, както и с излаганото на съображения от съда вместо административния орган. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена обстановка и след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е отразено, че община Рила в качеството си на юридическо лице е подала на 27.05.2011 г. заявление за подпомагане на площ с УРН 448620 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., което съответства на всички нормативни изисквания и съдържа надлежно попълнена таблица на използваните парцели през 2011 г., в която са нанесени 11 броя БЗС. Искането се е отнасяло до схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ и плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/, като общият размер на заявените и декларирани площи по СЕПП възлиза на 17 ха и по НР1 също - 17 ха. По горепосоченото общо заявление са извършени административни проверки по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба N 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, чрез които е установена площ, излизаща извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2011 г. в размер на 6, 01 ха за СЕПП и в размер на 6, 01 ха за НР1. С оглед на това в процесното уведомително писмо е отразено, че изчисленият посредством ИСАК размер наддекларирана по СЕПП площ е в размер на 6, 01 ха и по НР1 е в размер също на 6, 01 ха., което прави процент, изчислен съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. по СЕПП - 54, 69%. и по НР1 - 54,69%. Оторизираната сума за подпомагане по процесното заявление за кампания 2011 г. по СЕПП е определена в размер на 0 лв. и по НР1 също - 0 лв., тоест отказана е претендираната финансова помощ за СЕПП в размер на 3808,29 лв. и за НР1 в размер на 4322,32 лв. В мотивите на обжалваното съдебно решение е анализирана нормата на чл. 43, ал. 3, т. 1 - т. 5 от ЗПЗП, по силата на която Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по СЕПП при конкретно определени хипотези: по отношение на площите е предвидено заявяване извън нормативно определените размери; неспазване на условията за поддържане в добро земеделско и екологично състояние; нестопанисване от заявителя и неотстранено застъпване на заявени площи. Съобразно чл. 12 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" /НР1/ и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него; не е спазил срока за подаване на заявлението за кандидатстване съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; не спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние за съответните пощи; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Административният съд София - град точно е преценил, че горепосочените норми имат почти аналогично съдържание и изискват прецизно разграничаване и обосноваване на приложимата в конкретния случай хипотеза, поради която е постановен процесния отказ. Правилно е констатирано, че мотиви за приложимост на някое от изброените отделни основания за недопустимост на подпомагането не са изложени в оспорения от заявителя отказ. В процесното уведомително писмо е отразено, че Разплащателната агенция е установила чрез административни проверки през 2011 г., че площ от 6, 01 ха от заявените 17 ха не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, което е довело до отказано изцяло финансово подпомагане и налагане на санкция за бъдещ период. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че от приложената към уведомителното писмо Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане не може да се установи на кое от горепосочените основания е отказано оторизиране на поисканата сума. В конкретната хипотеза не е ясно и какво точно издателят на процесния отказ е включил в общото понятие "наддекларирана (недопустима) площ", съотносимо към някое от основанията, регламентирани в чл. 43, ал. 3, т. 1 до т. 5 ЗПЗП /за СЕПП/ и чл. 12 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" /НР1/ и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В случая издателят на административния акт е вписал само, че "в резултат на извършените административни и/или проверки на място" отказва финансово подпомагане по подаденото заявление, без да индивидуализира причините, поради които площите се считат за недопустими за подпомагане. Първоинстанционният съд законосъобразно е установил, че фактически основания за издаване на акта не са посочени и в други документи, съдържащи се в приложената административна преписка, както и, че ДФ "Земеделие" не се е позовал на недобросъвестно поведение от земеделския производител, което чрез деклариране на неверни данни да е въвело в заблуждение административния орган. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че процесното уведомително писмо е издадено в противоречие с императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискваща отразяване на фактически и правни основания за постановяването му. В случая не са посочени и конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е прието от административния орган, че субсидията е недължима, както и не е уточнена коя хипотеза по чл. 43, ал. 3, т. 1 - т. 5 от ЗПЗП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., е приложима към процесния отказ. Правилно е констатирано от страна на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е оформено като бланка, съдържаща множество нормативни разпоредби и Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявена за подпомагане, в която са вписани само цифри, относно които не е отразено словесно описание на причината за определяне на съответната площ от конкретния БЗС като недопустима за подпомагане. Административният съд правилно е преценил, че дори когато не са извършвани проверки на място, откриването на нередности чрез използване на компютърни средства, не освобождава административния орган от задължението да мотивира акта си, като опише словесно каква е причината за недопустимост за подпомагане на индивидуализираните имоти, отделно от сочените цифри: заявени площи - недопустими за подпомагане площи. В случая установеното нарушение на администартивнопроизводствените правила има съществен характер, защото лишава заявителят от възможността да организира защитата си и да ангажира съответните доказателства, за да опровергае причините за отказа, тъй като не знае какви са те всъщност. Настоящият съдебен състав намира за обоснована тезата на първоинстанционния съд, че установеното нарушение не следва да бъде поправяно от страна на съда чрез събиране на доказателства в хода на съдебния процес и чрез поставяне задачи на допуснатата експертиза, която вместо издателят на оспорения отказ да аргументира защо отделните БЗС се приети като недопустими за подпомагане. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба, че съдът в нарушение на закона е обсъдил само констатираните по- горе нарушения на административнопроизводствените правила, а не се е произнесъл относно съответствието на акта с приложимия материален закон. Това е така, защото установеното от първоинстанционния съд нарушение е съществено и самостоятелно основание, изискващо отмяна на административния акт с връщане преписката на административния орган със задължително указание за спазване на законовите изисквания, визирани в чл. 59 от АПК. Едва след изпълнение на това указание ще може да се прецени какви са основанията за отказа по отношение на отделните площи и дали те са правилни и съобразени със специалните материалноправни разпоредби. По отношение възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на присъденото в полза на община Рила адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита, че също е без правно основание. В случая нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не е приложима, защото възражение за прекомерност на възнаграждението не е отразено в протокола от съдебно заседание, проведено на 20.02.2013 г., когато е даден ход на делото по същество. Освен това присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е съответстващо на действителната фактическа и правна сложност на спора. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение