Решение № 2071 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9204/2020 г.

Решение № 2071 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9204/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Полимекс транспорт" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, ул. Гурмазовско шосе, № 638, представлявано от А. Шипковенски – управител, чрез адв. Киряков, срещу решение № 352/15.04.2020 г. постановено по адм. д. № 1261 по описа на Административен съд София област за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 85 от 15.07.2019 г. издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Дунавски район". Според касатора решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано. При постановяване на съдебния акт не са съобразени представените писмени и гласни доказателства по силата на които се установява, че се касае за животновъден обект, в който водоползването по разрешително № 11590408/20.07.2009 г. се осъществява само когато основаният водопровод не функционира. Неоснователно е прието, че водата се ползва и за други цели, които не са обвързани с отглеждането и развъждането на животни. Изводите му се основават на представените по делото строително разрешение и техническа документация, според които предназначението на УПИ V-1221, в което се намира и конната база е за "отдих, спорт, обществено хранене". Пренебрегната е доказателствената сила на издаденото удостоверение от ОДБХ-София област по чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност /ЗВМД/, за регистрация на конната база като животновъден обект. Описаните в разрешителното дейности за водовземане са пряко свързани с начина, по който се ползва конната база. Реалната цел на обекта е развъждане и отглеждане на животни. При постановяване на решението въпреки събраните доказателства е прието, че в конната база не се развъждат коне. Дейността на конната база не представлява животновъдство, тъй като конете се тренират за спортни мероприятия или за езда от клиенти на базата. При произнасянето си съдът е допуснал съществени нарушения и на съдопроизводствените правила, като не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е оказал необходимото процесуално съдействие за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за правилното разрешаване на спора. Като не е съобразил типа и характера на обекта и е приел, че не представлява животновъден обект съда е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се постанови друго по същество на спора, с което да бъде отменен процесния АУПДВ. Алтернативно се заявява искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като бъдат дадени задължителни указания на първата съдебна инстанция за разпределение на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване. Претендира се присъждане на разноски, съгласно приложен списък на същите за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район", чрез процесуалния си представител намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна и недоказана. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Намира, че правилно е определената целта по която е формираната таксата. Ако касаторът е смятал, че целта на обекта е животновъдство е следвало да направи постъпки за изменение на даденото разрешение на водоползването. Размерът на задължението правилно е определен, като това не е било спорно между страните. Моли, решението да бъде оставено в сила, а подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че разглежданата касационна жалба е подадена в срок и е допустима, но неоснователна. Обоснован е крайният извод на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон, задълженията на дружеството са определени на база декларираното количество от ползвателя на база нормативно установена тарифна такса. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основния, както и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е бил АУПДВ № 85/15.07.2019 г., издаден от директора на "Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен, въз основа на който на "Полимекс транспорт" ООД, на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2 и чл. 194а от Закона за водите /ЗВ/ са установени публични задължения в общ размер на 10 939. 79 лв. Правото на водовземане е предоставено по силата на Разрешително № 11590408/20.07.2009 г. за водовземане от подземни води чрез 2 бр. тръбни кладенци (ТК) – ТК1 "Конна база" - Божурище и ТК2 "Конна база"-Божурище. Съгласно изрично вписаното в разрешителното водовземането е за "други цели". Разрешеното водно количество е до 15 768 куб. м/годишно за ТК1 и 11 038 куб. м/годишно за ТК2. Обектът на водоснабдяване е "Конна база" - Божурище, находяща се в землището на гр. Божурище, община Божурище, обл. София. Разрешителното е издадено с краен срок на действие до 08.03.2013 г. С Решение № РР-1841/13.01.2014 г. на директора на БДИБР срокът на действие на разрешителното е продължен до 20.07.2015 г. При произнасянето си административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. В същия са изложени фактически и правни основания за неговото издаване. Изрично е посочен механизмът, по който е определена дължимата такса. Спазени са и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. Съдът обосновава извод, че в случая актът е издаден въз основа на разрешено количество за водоползване, тъй като дружеството не е изпълнило задължението си да монтира водомери или да подава декларации по чл. 194б от ЗВ в БД "Дунавски район" - гр. Плевен. Прието е, че при определяне на задължението не е нарушен материалния закон и това е сторено, като са спазени изискванията на чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Претендираните такси са съобразени за конкретно посочени в разрешително № 11590408/20.07.2009 г. количество вода, конкретна цел за ползването й и период. Обсъдено е и възражението поддържано в жалбата, че водата от двата тръбни кладенеца се полазва за животновъдство. За да приеме за недоказано това твърдение, първоинстанионният съд е посочил, че обектът представлява конна база и животните в него се отглеждат за спортно-развлекателни цели, които не го определят като "животновъден обект". Решението е правилно. Споделят се в конкретния случай изводите на АССО, че актът е издаден от компетентен орган - директорът на Басейнова дирекция Дунавски район, като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да представляват самостоятелно основания за отмяна на акта. При издаването му административния орган се е позовал на издаденото на "Полимекс транспорт" ООД разрешително за водоползване и условията посочени в него. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, включващи: съставени констативни протоколи от извършена проверка на длъжностните лица на Басейнова дирекция "ДР" - Плевен и покана към лицето за доброволно изпълнение. Правилно е посочил съдът, че в оспорения АУПДВ са изложени подробни фактически и правни основания, мотивирали издаването му, като е отразен и начинът, по който е определена таксата, както и правното основание за нейната дължимост. Не се споделя твърдението на касатора, че при постановяване на първоинстанционното решение са допуснати съществени нарушения на съдебно-производствените правила. Съществено е това нарушение на процесуалните правила при издаването на съдебното решение, което трябва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието му, или ако не беше допуснато, би могло да се стигне до различно разрешаване на поставения пред административния орган въпрос. Такова нарушение от съда не е допуснато. Не са допуснати действия в процесуалната дейност на съда, които да засягат правото на защита на жалбоподателя. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че съдът не се е съобразил с реалното ползване на водата за животновъдство, като по този начин е допуснал нарушение на материалния закон. Това обстоятелство има значение за определяне размера на дължимата такса. Споделят се мотивите на АССО, че целите за които се ползва разрешеното количество вода са изрично посочени в разрешителното издадено на "Полимекс транспорт" ООД. При липсата на монтирани измервателни уреди от дружеството и неподадени декларации за количеството ползвана вода, правилно е определена дължимата такса въз основа на предварително разрешените количества. Спорът за ползването на обекта като животновъден, би имал значение, ако таксата се определя по реда на чл. 10, ал. 1 от Тарифата. Целите за ползване на водните количества предвидени при водовземане от подземни води са посочени в чл. 10, ал. 2 и не включват "животновъдство". Неоснователно е позоваването на решение № 8217 от 03.06.2019 г., постановено по адм. д. № 1258/2019 г. на ВАС, тъй като фактите по двете дела са различни. По цитираното дело спорът е бил относно ползване на повърхностни води и таксите в този случай се определят по чл. 10, ал. 1 от Тарифата. В издаденото разрешително за дружеството е вписано изрично, че се отнася за риборазвъждане, което е обосновало извод, че става дума за ползване свързано с аквакултури. В настоящото производство се касае за водовземане от подземни води, а разрешителното не конкретизира специфични цели за използване на водата. Освен това размерът на дължимата такса не е определен по реда на чл. 10, ал. 1 от Тарифата, както е било в цитираното от касатора решение. Касаторът се позовава на правни разпоредби и практика, които нямат отношение към правата произтичащи от издаденото му разрешение за водовземане. То касае възможност за ползване на подземни води, чрез два тръбни кладенеца с определен годишен капацитет. А не ползване на повърхностни води от воден обект, какъвто е случая с разгледания спор в цитираното по-горе решение. Свидетелските показания не могат да повлияят върху горните изводи, тъй като с тях се установяват функциите на обекта, но те биха имали значение само, ако определянето на такса е за ползване на повърхностни води. Постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Направените изводи от АССО кореспондират с доказателствата по делото и са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По изложените съображение оспореният съдебен акт е правилен следва да бъде оставен в сила. Ответникът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и с оглед изхода на спора присъждане на такова му се дължи. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение